Митът за "двойните освободители"

 
На вниманието на високо образованите със соц учебници и Уикипедия историци в групата, на които Сорос им сменял историята. Предлагам на вашето внимание книгата "Авантюрите на руския царизъм в България". Издадена е в СССР през 1935г. Преведена и издадена на български от комунистите още преди 9-ти Септември.
Във въпросната книга другарите се скъсват да обясняват колко е лоша политиката на царска Русия срещу България. Предговора в оригиналното издание е на видния деец на БКП Васил Коларов. Но като много "умни" комунистите така се отплесват да плюят по руския цар и империалистическата политика на Русия спрямо България, че не са се усетили как сами компрометират своята роля на "братя" и освободители. В годините, когато се лансираше мита за "двойните освободители" книгата естествено е табу. Най-хубавото в нея, е че е изцяло базирана на документи от руските царски архиви. Когато руските комунисти са написали въпросната книгата, Сорос е бил на 4 годинки. Четете, другари! То сляпото окато прави!
 
Фейсбук
 

Извадка от писмото на дипломатическия агент в София до директора на азиатския департамент Зиновиев от 19/7 юни 1885 г.

...

"След шестгодишно съществуване на самостоятелна България едва ли може да остане някакво съмнение в неспособността на местните елементи да създадат нещо стабилно или поне свястно. Да развращават народа нравствено водачите му умеят и се боя, че успяват в това. Но по-далече от това изкуството им не отива. Едва ли българите са в състояние да намерят в самите себе си средства за борба с вредните елементи, тъй като в средата на т.нар. интелигенция на страната няма достатъчно здрави сили да се противопоставят на демократизиращите начала, които довежда в княжеството твърде широката свобода, предоставена веднага на полуграмотни диваци, които чуждоземното иго е приучило към същата лъжа и двуличност и в чието мнение думата честност е синоним на глупост. По мое убеждение те няма да минат без странична помощ, а откъде и в каква форма тя ще дойде при тях, ако ние продължаваме да се въздържаме, е трудно да се предвиди.

Такива са неутешителните заключения, до които достигнах след петнадесетмесечния си престой тук и които считам за дълг да ви съобщя, дълбокоуважаеми Иван Алексеевич, засега съвършено неофициално. В моите очи положението е сериозно и не считам, че имам право да крия това от вас. Какви средства биха били най-целесъобразни до оправянето му не аз ще решавам. Но са нужни енергични средства, тъй като палиативите едва ли ще помогнат. Ако князът бе честен и порядъчен човек, изходът едва ли би представлявал трудност. Да се установи и поддържа тук силната му власт, като дори се поеме отговорност пред така нареченото обществено мнение на страната, не би било трудна работа. Но да се предприеме това би било възможно само при условие на увереност, че тази власт ще донесе на страната полза, а не вреда, и че поддържаният от нас княз ще се ръководи напълно и изключително от нашите указания. В настоящите условия това е немислимо. Тъй като едва ли е възможно тук да се изпрати руски генерал-губернатор, то, струва ми се, остава едно средство — да се заставят самите българи да се обърнат към нас за помощ и за спасение.

Всичко, което става тук, е възможно само вследствие присъствието на руски офицери в България, които гарантират вътрешния ред в страната. Без тях вероятно за най-кратък период от време тук биха стигнали до пълна анархия, за спасяването от която българите може би отново биха се обърнали към нас. Това средство, разбира се, е много рисковано и може да доведе до усложнения или до резултат, противоположен на този, който ние очакваме. Но, повтарям, без вземането на радикални мерки ние все едно рискуваме да загубим България в съвсем близко бъдеще".

А. Кояндер

И още информация за "братушките" купуващи български политици за антибългарската си политика :

Депеша от дипломатическия агент в София до министъра на външните работи Гирс
5 април 1886 г.
Милостиви господине Николай Карлович,
Имах честта да получа строго секретната инструкция на ваше превъзходителство под N55, с която Вие благоволявате да ми наредите да предоставям на г.г. Бурмов, Цанков и Балабанов по 40 хиляди франка в година от българския окупационен фонд, започвайки от 1 януари т.г., за издаване на вестник с цел разясняване сред българите на истинските им интереси и агитация сред народа в същия смисъл и няма да пропусна точно да се съобразявам със заповедите на Ваше Високопревъзходителство да взема всички мерки тази помощ строго да се пази в тайна ...
Като гаранция, че тези три лица в дейността си ще се придържат строго към посока, съвпадаща с възгледите на императорското правителство, г.г. Цанков и Балабанов заявиха писмено на подписано от г-н Бурмов копие от подадената от него във връзка с това докладна записка до императорското министерство, че те напълно приемат и одобряват всичко, изложено в нея, като правилен и точен израз на техните собствени чувства и убеждения. Освен това всичките три лица подписаха на тази записка клетвено обещание, че винаги точно ще се съобразяват с казаното в нея и строго ще се придържат към изложената в нея програма и когато са в опозиция, и когато са на власт. Те също се заклеха, че ще действат винаги единодушно по тази програма, във взаимно съгласие и никой от тях никога няма да си позволи някакво отделно действие, без да се посъветва с другите си съюзници и без да получи тяхното одобрение и съгласие, когато са на власт или в опозиция. В заключение те положиха клетва, че ще останат неизменно верни на този троен съюз във всички възможни случаи "...
 
Мдаа ... Русия винаги е имала своите платени шпиони в България, които да бдят за нейните интереси, а не за българските, а някои дрънкат за освободители, русофилство и дружба като дори не си познават историята ...
 
"Под лупа"