Много дела срещу журналисти в България приличат на съдебен тормоз

Българските участници в онлайн дискусията „Злоупотреби със съдебни дела срещу журналисти и активисти: Европейският отговор“- Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на „Програма Достъп до информация“; Симона Велева, експерт по конституционно и медийно право; Росен Босев, журналист и член на Управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) и Регина Стоилова, адвокат.

от Антония Коцева | EURACTIV BULGARIA

Много от делата срещу журналисти в България могат да бъдат разглеждани като съдебен тормоз. Това е един от изводите, до който достигнаха участниците в онлайн дискусията „Злоупотреби със съдебни дела срещу журналисти и активисти: Европейският отговор“.

Дискусията се проведе в сряда и бе организирана от Представителството на Европейския парламент в България и Асоциацията на европейските журналисти.

Българските участници подкрепиха инициативата срещу стратегическите дела против публичното участие (т.нар. SLAPP) и мерките, които се предвиждат на европейско ниво в защита на журналистите и гражданското общество.

Германският евродепутат Тимо Вьолкен (С§Д), който е докладчик на Комисията по правни въпроси по темата на събитието, обяви че се очаква европейско законодателство по темата. Европейският парламент  наскоро е приел доклад за защитата на журналистите и отваря темата за дискусия. В нея могат да участват всички заинтересовани групи и надеждата е, че следващата година ще има конкретни предложения за решаване на проблема.

Вьолкен посочва, че нито една страна от ЕС не е въвела закон срещу стратегическите дела за сплашване на журналисти. Европарламентът сега се е заел с темата, а топката е в ръцете на Европейската комисия.

Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на „Програма Достъп до информация“, посочи, че журналистите и медиите у нас са важен фактор и част от тях изпълняват съвестно ролята си на критик на проблемите в обществото.

„Не случайно най-много български журналисти ползва „Програма Достъп до информация“, подчерта той, но според него има медии, които са под всякакъв етичен стандарт.

Адвокат Кашъмов съобщи две новини, които засягат темата за свободата на словото.

„Фирма, която се е самоопредели като най-голямата и е на фондовата борса, а има и енергийни интереси, е завела дело на стойност 1 млн. лева срещу сайта „Биволъ“, съобщи той. Искът е частичен, а причината е критична публикация, която е нанесла „загуби“ на компанията.

Според него подобни искове не са изключение и се появяват все по-често.

Втората новина е, че варненски бизнесмен, който е собственик на банка в Малта съди малтийски журналист, който е публикувал критична статия за банката. Варненският съд отмени предишно съдебно решение, което осъждаше журналиста.

„Това е перманентна част от нашата реалност“, обясни адвокатът и допълни, че според него съдебната ни система има капацитет да се справи и да защити свободата на словото, но наказателната клевета е чест факт от години.

Кашъмов даде за пример, че се водят много дела срещу журналисти, писали в сферата на енергетиката. Бизнесменът  Христо Ковачки води дела заради критични материали за ТЕЦ-овете. Оръжеен бос пък води дело срещу международен сайт.

Веселин Марешки, когато беше зам.-председател на Народното събрание, заведе дело срещу Валя Ахчиева заради материал за внос и износ на лекарство. Стоян Мавродиев също води дела срещу журналисти.

Според Кашъмов трябва да се обърне внимание и с тежкия случаи с изданието Mediapool. В този случай медията, журналистът, който е автор на матирала, и главният редактор, са съдени за обезщетение от участник в процедура, която е отдавна забравена и несъстояла се – избор на председател на Софийския градски съд през 2016 година.

Въпросният кандидат за председател е завел дело, защото в материала се казва, че той и преди е заемал същата дейност, като се пита какъв е произходът на парите, с които си е купил имот.

„Всеки има право да заведе дело, въпросът е че се държат обезпечения, а за година и половина те станаха около 150 000 лева. Това бе отменено от Върховния касационен съд, но се появи ново обезпечение от 60 000 лева. Това е много притеснително и не е изолиран случай. Години наред бяха запорирани средства на в. „Капитал“ заради съдебно дело“, обясни той.

За да се случат промени обаче, трябва да има законодателство на европейско ниво, което да бъде транспонирано в българското законодателство.

Съветникът по правни въпроси и политики в Главна дирекция „Правосъдие и потребители“ в Европейска комисия, Луиз Кварч, съобщи, че Комисията наскоро е приела препоръка за Европейския закон за защита на медиите.

Според нея инициативата срещу делата за сплашване трябва мине на друго ниво,. В момента се събират мнения и провеждат се консултации, а проблемите са много. Кварч прикани всички журналисти да вземат отношение по темата, дори само като граждани, защото това е най-ефективният подход при създаването на нов законодателен документ.

Жюли Майечак, ръководител на брюкселското бюро на „Репортери без граници“, съобщи, че навсякъде в ЕС се  водят стратегически дела срещу журналисти. В последните години съдебният тормоз срещу медиите се е увеличил, а липсата на гаранции е проблем за функционирането на ЕС и на демокрацията.

Тя даде пример с убитата малтийска журналистка Дафне Каруана Галиция, срещу която е имало 47 заведени дела. „Целта е била да остане без средства, да бъде сплашена и да и бъде затворена устата“, обясни Майечак.

За съжаление това се наблюдава почти навсякъде в ЕС, а проблемът няма да бъде решен без създаването на гаранции, каквото може да бъде едно законодателство.