"Мон шери", приятелю Бойко, Буда, или както там те наричат. Да убиеш човек е страшно, но да убиеш един народ е чудовищно престъпление, за което няма прошка нито на този нито на онзи свят

Georgi Borisov Georgiev

Да ти разкажа "мон шери".
Не го видях. Върях по селската улица и се наведох да си отскубна бръшлян израсъл до оградата на една от запустелите къщи. Смок. Стоеше навит на кравай, дръпнах се, а той дори не помръдна. Той е господаря сякаш ми казваше.
Смоци пълзят по селата ни, а хората ги няма. Пусти къщи със зеещи счупени прозци, като слепи очи надничат зад оградите обрасли с бръшлян и саморасли черници. И сутрин петли не пеят вече по селата ни. Вият чакали. Дворовете диви, кочините празни, а портите им, като болни зъби се клатят от вятъра. Прасета вътре не квичат и деца не тичат из градините. Прасета влязоха в парламента, а децата избягаха с родителите си в чужбината. Само смоците останаха. И старци с джиесеми и дебитни карти чоплещи земята за да оцелеят. 
И да ти кажа "мон шери", приятелю Бойко, Буда, или както там те наричат. Да убиеш човек е страшно, но да убиеш един народ е чудовищно престъпление, за което няма прошка нито на този нито на онзи свят. На стълба до оградата дето видях смока стои залепен твой плакат от не знам колко години. Като стар некролог стои. Некролог на държавата и мечтите български. И ще плащаш, "мон шери", нали го знаеш? Ти и гнусната ти банда мазни, крадливи боклуци, които изгонихте хората от родината им. Като смока ше се криеш в бръшляна, или в хотел "Берлин", но прошка и спасение няма да има. Кажи и на другите. Защото ни има. Защото БОЕЦ оцеляхме въпреки всичките удари. И вече няма какво да губим. И няма какво да ни спре. Ще се видим на площадите.

Фейсбук