Мълчанието за руските провокации не е злато

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/

Поредна руска провокация се разигра около 24 май, денят на българската писменост и култура, със скандална изложба в София и изказване на руския патриарх Кирил в Москва, което фалшифицира историята. Каква е целта на подобни атаки и има ли смисъл да се реагира остро на тях – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, покрай редовните скандали около 9 септември, 3 март или 8 май, сега Русия посегна и към най-знаковия символ на България – писмеността. Какво всъщност стана?

– Стана поредна руска провокация, Фили, както я определиха историци и наблюдатели. Тя бе организирана в три стъпки. Първата бе изложбата „Изворът на славянската култура” на Руския културно-информационен център в София. В нея братята Кирил и Методий са представени като „реформатори на славянската азбука”, „създатели на църковно-славянския език” и „първи разпространители на грамотността и просветата в Русия”. А скандалното, освен, че приносът на България за каквото и да било, изобщо не е споменат, е фактът, че и трите неща, казани за светите братя, не са верни, а са опит да се изкриви истината в руска полза.

– Кое от казаното не е вярно?

– Всичко. Кирил и Методий не са „реформатори на славянската азбука”, защото такава азбука тогава не съществува, та да бъде реформирана. Те създават глаголицата, с която Византия иска да приобщи западно-славянските племена в днешна Моравия, Словения и Хърватия. Кирилицата, на която и днес пишат в Русия, е дело на Климент и Наум, учениците на Кирил и Методий, дошли в България. Оттук пък техни ученици я носят в Киевска Рус, днешна Украйна, където първият митрополит е българинът Михаил. Московска Pус тогава няма, московското княжество се появява едва през 15 век. Второ, няма как Кирил и Методий да са създатели на църковно-славянския език, защото това е руска имперска измислица от 19 век.

Езикът, на който са преведени книгите, пренесени от България в Киев, а оттам – в Москва, е старобългарският. После той се порусначва, остава език на богослужебните книги и след няколко века през манастирите се връща в България – но вече е различен от актуалния български. Най-опашатата от трите руски лъжи за Кирил и Методий обаче е, че те са „първи разпространители на грамотността и просветата в Русия”. Е, братята доказано не са стъпвали там, а и да искат – не биха могли, както казахме, през 9 век време никаква Русия не съществува.

– А каква беше българската реакция спрямо тези неистини?

– Официално – никаква. Първата камбана удари проф. Минко Палангурски, зам.-ректор на Великотърновския университет, който заяви: „Българската държава, българските политици, българската наука, най-после трябва да кажат истината за наглата руска политическа провокация…..Това не е случайно, това е целенасочена политика, която от няколко години се развива, макар и с такива, малки на пръв поглед, ерозиращи елементи”.

Професорът добави също, че Русия не се съобразява с историческата истина и постоянно търси конфронтация на тази основа. „Няма да търпим Русия да ни отнема свещените букви” – каза пък друг историк, професор Пламен Павлов, и добави: „Това не е първият подобен случай, това вече се превръща в рецидив. Министерството на външните работи трябва да излезе с нота, това е чисто политическа провокация”.

– И излезе ли външно министерство с нота?

– Не, Фили. Вместо това, като втора стъпка на руската провокация, в медиите излезе някой си Константин Пеев от руския културно-информационен център в София. Той каза, че „не може да си обясни защо се е създало това напрежение около изложбата” и подхвърли още една лъжа, с която Русия иска да си присвои парче българска история. Според Пеев, първото честване на братята Кирил и Методий изобщо, е през 1863 в Русия, а в България е второто – 5 години по-късно.

Това отново предизвика тук вълна от възмущение, защото всъщност най-първото честване е през 1851, в Пловдив. Но лъжите от руска страна не спряха, продължиха с трета стъпка, като от Москва се включи и тежката артилерия – патриарх Кирил, със светското име Владимир Гундяев, по-известен като агент на КГБ с псевдонима „Михайлов”.  В реч на самия 24 май той спомена светите равноапостоли Кирил и Методий, като ги нарече „словенски учители”.

– Пламен, може би патриархът използва думата „словенски” в смисъл на „славянски”?

– Не, в речта си той доста пъти използва думата „славянски”, без да бърка двете неща. Освен това патриархът, точно както и софийската изложба, изобщо не спомена кирилицата и българските просветители. Ако го слуша човек, който не знае за какво става дума, ще реши, че Кирил и Методий са руски просветители, а Русия и досега ползва създадената от тях азбука. Това, Фили, също не е случайност, а част от цялата провокация.

– Добре, но какво цели подобна провокация?

– Основната цел на руската политика в България, особено след промените през 89-та, е създаване и поддържане на висок градус на обществено напрежение. Москва го прави последователно, целенасочено и редовно бере плодове от това дърво. Провокациите са лакмус, който показва реакциите на българските политиците и обществото като цяло, така че Москва винаги знае къде да натисне още, къде да отстъпи и да замълчи.

– А в случая какво подсказа на Москва мълчанието на българските власти?

– Всъщност те не замълчаха съвсем, но проговориха неофициално. След речта на Кирил, зам.-министърът на външните работи Георг Георгиев каза: „Провокацията на Русия за 24 май не постигна своята цел”. С други думи, министерството не е сляпо и разбира за какво иде реч. В същото време обаче Георгиев добави, че официална нота няма да има. Според него историците ясно и категорично са изразили позициите на науката, а българската дипломация няма да се поддаде на провокацията.

Според мен тази позиция е напълно погрешна, Фили. Русия е доказала, че не уважава повече онези политици и народи, които мълчат и се огъват под натиск, напротив, уважава ги по-малко – затова засилва и зачестява натиска спрямо тях. А да трепери пред Русия е възможно най-нелепата и непродуктивна позиция, в която европейска и демократична България може сама да се постави през 21 век.