Мълчете достатъчно дълго и ще ни засегнат. Един по един

Захари Карабашлиев

 

Злото настъпва. И дори не се бори с нас, защото ние не се борим с него

Коментарът е от профила на автора във „Фейсбук“. Заглавието е на „Дневник“.

Знам, че от мен най-малко се очакват песимистични послания, но това е такова. Изисква се голяма самодисциплина да потискам всичко, което мисля, за моралното свлачище, върху което сме принудени да се задържаме пряко сили повечето що годе нормални хора в България… за тази ценностна хавра (шумотевица, бъркотия, хаос – бел. ред.).

Не че мнозинството тук сме без кусури, пази боже! Но след цялата тази свинщина от последните седмици, която дори не мисля да споменавам тук, ще кажа това:

живеем в едно от срамните времена на България.

Срамни не толкова за „тая повилняла сбир от вълци и кози“ (Яворов, „Родина“), а за тези от нас, хора на словото, интелектуалци, общественици, които уж имаме какво да кажем и имаме трибуната да го кажем, без да ни пратят в Белене, но мълчим и сумтим по най-важни теми, защото те не ни засягат пряко. Е, мълчете достатъчно дълго и ще Ни засегнат. Един по един.

В случай че не сте го разбрали – злото настъпва. И дори не се бори с нас, защото ние не се борим с него. А и защото се е мултиплицирало на всяко ниво,

ерозирало е най-фундаментални човешки устои,

а и вирее в метастази там, където доброто бездейства. Вазов е прозрял силата му отдавна: „по-зло от оръжие стои в нашта власт – Апатията!“ Познато, нали? Апатията.

И ако трябва да завърша с някакво възможно решение, то може би е: всеки е способен да направи своя избор злото да не властва чрез него.