You are here

НАДПИС ВЪВ WC-ТО НА ТЕРМИНАЛ 2

 

... когато литне облачето бяло 
и се изгуби нейде над света, 
букварчето си почвам отначало 
по цяла нощ на свещ да го чета,
и тихо аз съм българче си сричам, 
и сигурно съм българин голям,
щом все така България обичам, 
но от държавата ми ме е срам, 
и – Българин по мисъл, дух и тяло, 
душицата си стиснал във юмрук, 
ще отлетя след облачето бяло 
и повече не ще се върна тук...