You are here

Наръчник за застрояване на Черноморието с "благородни" мотиви

Визуализация на проекта за неосъществения ремонт на центъра на Ахтопол

ГОВОРИ ПОЛИНА

Полина Паунова

Тандемът между власт и опозиция не е само столична проява. Ако се чудите възможно ли е и едните, и другите в един местен парламент да гласуват за застрояване на централна градска част в морски курорт, без дори да видят скици на проекта - възможно е. В Ахтопол.

Всичко започва през месец август миналата година, когато кметът на Община Царево Георги Лапчев лансира народополезната идея – да бъде направен ремонт на центъра в туристическото градче Ахтопол. За целта са отделени около 800 000 лева. А проектът е посрещнат радушно от управляващите общината, опозицията и гражданите (които се запознават с него по-късно на обществено обсъждане).

Модерно, със светлини и алея

Разработката обещава бъдещото площадно пространство да бъде по-функционално и модернизирано; обещанията за светлини и жълти павета само допълват картината. А пешеходна алея, тръгваща от самия център, трябва да отвежда посетителите на града до кея.

За да се случи въпросната алея обаче, според предложението, е наложително от съседен имот на центъра да бъдат отчуждени 152 кв. м. Идеята е, че само така алеята до кея ще бъде абсолютно права и няма да криволичи, заобикаляйки частния имот отстрани.

Общинският съвет радушно приема идеята. Фирмата „Троя тур“, която е собственик на терена, не протестира, макар че земята й би се намалила с около 150 квадрата. А няколко месеца по-късно, през ноември 2018 г., гражданите, посетили общественото обсъждане, също харесват идеята.

Как се подарява голяма сграда

Дотук всичко изглежда наред. Какво обаче се крие зад народополезната идея?

Според документацията, с която „Свободна Европа“ разполага, теренът, собственост на „Троя тур“, би трябвало да бъде намален от 892 кв. метра на 740 кв. метра. Но собственикът, както казахме, не протестира.

И как да протестира, когато се оказва, че след като бъде „ощетен“ от общината, той ще може да построи значително по-голяма сграда, отколкото ако не бъде.

Процедурната хватка се случва благодарение на малък детайл, вписан в в скиците, които Лапчев не е представил на Общинския съвет по време на гласуването на проекта.

В докладната, с която се правят промените в Подробния устройствен план (ПУП), наистина от частния терен се отнема определена квадратура. За сметка на това обаче (със скиците към нея) се променя значително в полза на частния собственик коефциентът на интензивност на застрояване (КИНТ). Коефициентът на интензивност на застрояването определя каква площ от даден терен може да бъде застроена. КИНТ, умножен по квадратурата на парцела по нотариален акт, дава разгърнатата застроена площ (РЗП) на сградата, която може да се построи върху парцела.

Умножение и пак умножение

Според сега действащата нормативна уредба въпросният частен терен, в самия център на Ахтопол, може да бъде застроен с коефициент на интензивност 1,2. Това ще рече, че ако собственикът не бъде „ощетен“ под предлог, че ще се изгражда туристическа алея до кея, той ще може да застрои около 1080 кв. м. разгърната площ. Квадратурата се получава като се умножи площта на терена (892 кв.м) по коефициента на интензивност (1.2). Така се получава разгърната площ на потенциална сграда, която ще изникне там.

След „ощетяването“ с цел алея обаче въпросният коефициент тихомълком е увеличен от 1,2 на 2. Така собственикът, който е отстъпил на общината 150 квадрата за алея, ще може да построи значително по-голям обект. Площта му би се изчислила по следния начин: началната площ 892 кв.м. без 152 кв. м. за алея, прави 740 кв. м. Да, но с увеличаването на коефициента на застрояване на 2, се получава така, че собственикът на терена ще може да разгърне строителство на цели 1480 кв. м.

Т.е. след „ощетяването“ с цел „да построим на хората алея“ собственикът се облагодетелства с точно 400 квадвартни метра. Съвсем като малък бонус пък височината на строителството в частния терен е предложено да се увеличи от 7.5 м на 10 м.

Когато планът за “алея” пропадне

По всичко личи, че планът „алея до кея“ ще се осъществи, а за да бъде права тя, а не със завой – ще има награда от 400 квадрата за частен инвеститор. Така изглежда ситуацията в Ахтопол до 10 януари 2019 година, когато в община Царево се получава писмо от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).

След сигнал от граждани на Ахтопол институтът припомня на кмета на община Царево, че в центъра на Ахтопол (общинският терен – б.а.) не може да се строи, защото от 2015 година той е обявен за културна ценност. Така плановете на Лапчев за жълти павета и светлини, заедно с алея, на практика пропадат, защото няма как да бъдат реализирани в общинския терен.

Какво се случва обаче след това: в Общинския съвет в Царево е внесена нова докладна от кмета. С нея той предлага на местния парламент все пак да отчужди въпросните 150 квадрата от частния имот, предназначени за алея (която няма как да бъде реализирана). Позовавайки се на писмото от НИКН, кметът предлага височината на строителството да не бъде 10 м., както е настоявал преди. Причината е, че имотът граничи с общинския, който е културна ценност, а по закон при такова съседство сградата не може да надскача 7.5 м. В новата докладна коефициентът на застрояване обаче пак е предложен да бъде 2.

Остава абсолютна загадка защо след като на Община Царево й е припомнено, че не може да строи в общинския имот, който я обявен за културна ценност, кметът продължава да настоява за отчуждаване на 150 кв. от частния имот в съседство, които няма да бъдат ползвани. Тъкмо по тази причина остава съмнението, че маневрата с алеята, която не може да бъде построена, се прави само за да се увеличи възможността за застрояване на частна сграда в центъра на Ахтопол.

Тъй като на заседанието на Общинския съвет на 31 януари става скандал по темата, точката е „замразена“ и ще бъде разгледана при следващата сбирка на местния парламент – през февруари.

„Дължа извинение на гражданите на Ахтопол“

В случая има една интересна подробност, и тя е в поведението на опозицията в Общинския съвет. Тя подкрепя първото предложение на Лапчев за промяна в Подробния устройствен план, който увеличава коефицента за застрояване.

След това пък именно опозицията се противопоставя. Потърсен за коментар, съветникът от Народен съюз инж. Станислав Добрев, който е и геодезист, обясни пред Свободна Европа, че първоначално е подкрепил идеите на Лапчев, защото те са били представени без цялостна информация. „Ние гласувахме докладната само по текст, без скици, без в текста да бъде споменато, че се увеличават параметрите за застрояване. Лапчев не каза това“, казва Добрев.

По думите му всички в Общинския съвет са се доверили на думите на кмета на общината, че става дума за „разширяване“ и „облагородяване“ на центъра на Ахтопол. „После, като видяхме скиците, разбрахме какво сме гласували. На тъмно. Въпреки това обаче дължа голямо извинение на жителите на Ахтопол, че участвах в това“, коментира още той.

Търсен по телефона, Георги Лапчев не отговори на позвъняванията на "Свободна Европа".

https://www.svobodnaevropa.bg/a/29750713.html