You are here

Национално достойнство ли? Национално малодушие

Деян Кюранов

 

© Анелия Николова

Руският патриарх Кирил посети България на националния празник 3 март по повод 140-та годишнина от края на Руско-турската освободителна война и се обиди, че в словото си на Шипка президентът Румен Радев освен благодарност към Русия спомена и саможертвата на воини от други националности- финландци, поляци, румънци, черногорци и пр.

 

Национално достойнство ли? Национално малодушие демонстрираха едновременно президентът и премиерът на България.

Двоицата българи, натоварени със службата да ни представляват – единият като нация, другият като държава – мълчат в отговор на господарското словоблудие на един руснак, поканен с добро на гости. Мълчат вече седмица – затова да заговорим ние, така зле представляваните.

Не познавам г-н Валери Симеонов, затова съм длъжен да допусна, че неговата реакция може да е резултат от искрено възмущение, не (само) от политическа сметка. Ако е така, това му прави чест – както в други случаи думи на същия човек са го покривали с безчестие. Но неговата реакция в комбинация с мълчанието на овните ето къде ни поставя реално в момента:

Русия е направила бележка на България – и България си е взела бележка.

Останалото е лъготене: натовският генерал Радев ще каже на Русия, че реакцията на Симеонов е несериозна, да не му се връзват, защото той не е България, България си е взела бележка; а българският генерал Борисов ще каже на ЕС, че вицепремиерът Симеонов е България, така че Русия бездруго ще си вземе бележка от неговия сериозен демарш.

Така че, госпожи и господа, независимо как преживяваме тази ситуация, тя е ситуация на унижение и оскърбление – засега. Мълчанието говори и ще говори с гореописаните лъжи. А казаното от Симеонов не върши работа. Защото не посредственото ченге и преуспелия контрабандист си позволи да размаха пръст – а Русия.

Реакцията на Симеонов омаловажава станалото. А за Русия то явно е важно – иначе нямаше да публикуват у тях видеозаписа на този урок как да изопачаваме историята и да се държим грубиянски пред публика.

А за нас явно е важно да се държим овчедушно щото ни е страх от кучето. Това не е презрителното мълчание на гордия човек – а поредното байтошовско снишаване. Когато скъпият гостенин започне да се държи нагло, учтивият стопанин му показва вратата. Ако не го направи – край с достойнството му, той е слуга. Когато патриархът на Русия оскърбява България, президентът на България пише нота. Ако не го направи – хайде да се попитаме какво…

Но да не изпускаме парата чрез псувни, тя може да бъде впрегната и в работа.

https://kafeneto.wordpress.com/