Начева се голямата битка в БСП

Начева се голямата битка в БСП“Аз твърдя, че про-ГЕРБ е този, който е позволил партията да загуби катастрофално парламентарните избори и да има в народното събрание само 40 депутати. Това е големият подарък за ГЕРБ.”

Това заяви бившият вече Първанов в едно от многобройните си интервюта “на сбогуване” с Дондуков № 2.

Няма никакво съмнение кого е имал предвид и кой е този “про-ГЕРБ” от Позитано. Нито пък какъв е далечният прицел на тази атака. Имал е предвид Сергей Станишев, разбира се.

Същият, когото е планирал да свали още след приемането на България в ЕС – с помощта на верното му червено задкулисие – за да може да сложи свой човек на премиерския пост и с негова помощ да раздава “порционите” от присъединителните фондове.

Само дето тогава не го огря. Някой му скрои номер – като бастиса най-силната му фигура в правителството и на “Позитано” – чрез една тайна среща с братя Галеви, организирана от Алексей Петров.

Твърде малка е вероятността и сега да го огрее. Защото Сергей Димитриевич не е вече дребното хамстерче, което върти червената въртележка на празен ход. Той първо заякна политически – и то именно в битка със задкулисните номера, мъдрувани от ДС-съветниците в президентството. Използва четирите години на тройната коалиция и следващите две в опозиция, за да обикаля страната и да реди свои хора в местните структури.

Но освен че му порасна самочувствието, му порасна и работата – доброто знаене на английски не отиде нахалост. Ако преди Първанов трябваше да се справя с доведената от самия него пионка, от която се очаква само трепет и послушание, то сега трябва да капичне не друг, а самият лидер на ПЕС. А това – вече без подкрепата на външното разузнаване, без НСО, без кръга от червени олигарси от типа на Георги Гергов, с когото преди време крояха провалянето Станишево – олигарси, които естествено ще се разбягат още първия миг – това май вече не е по неговите сили.

Затова е най-вероятно неговата атака да приеме формата на пълзящо настъпление. На малки битки в апаратното задкулисие, печелени стъпка по стъпка в очакване на подходящия момент. Първата операция е вече в ход – и е свързана с планираното “правителство в сянка” – една идея, в която бившият Първанов се е вкопчил като удавник за сламка.

Не случайно той не само че си присвои тази идея, но и се опитва да я използва като лост за натиск върху Станишев: “Идеята за кабинет в сянка е много добра. Аз я отстоявам от есента на миналата година. Тя предполага ясно и честно да се каже кой ще бъде кандидатът за премиер”.

Хватката е, че Станишев малко трудно може да си позволи да назове собственото си име. Първо защото вече е бил премиер – и с това премиерстване е откарал БСП в политическия джендем. И второ – защото лидерството в ПЕС е отговорност дори на по-високо развнище – и може лесно да се аргументира гледището, че носенето на две дини под една мишница е неуместно.

Но ако той не става за премиер в сянка, то тогава кой? Първанов, разбира се! С надеждата, че на парламентарните избори ще се създаде ситуация, в която ГЕРБ няма да има мнозинство – а няма да има и партньори, с които да го създаде, за да направи правителство.

И тогава ще дойде на помощ “коалиционната култура” на родния Гоце. А с нея – и вече заветното премиерско кресло, на което да положи своя задник. След което следва нов “голям шлем” – с още по-драматичен формат – и трайно привързване на Троянския кон България в яхъра на Кремъл.

Такива са, общо взето, плановете Гоцеви. Очевидно Станишев усеща хватката – той не случайно призова в аванс бившия президент да формулира намеренията си и да каже по какъв начин смята да помогне на БСП.

Първата среща между двамата е насрочена за 4-ти февруари – тази сакрална дата, която Първанов иска да си присвои за своя собствена употреба – с претенцията, че тогава се е държал като герой, пренебрегвайки партийните си интереси в името на националните.

Истината е, че тогава се държа като жалък страхливец. Влезе при президента Петър Стоянов с папка, в която фигурираше новото правителство, съставено от червените. И излезе оттам с подвита опашка и със същата папка под мишница. Папката, която президентът на България отказа да приеме.

На сегашния 4-ти февруари същия този човек ще предяви своите претенции към премиерския пост. С което ръкавицата ще бъде хвърлена – и битката за “Позитано” 20 – обявена. Остава да видим дали на червените кукувица им е изпила и малкото акъл, който някога са имали.

Едвин СУГАРЕВ

http://www.svobodata.com