You are here

На оня свят

На оня святКогато се разнесе новината, че дядо Матейко починал - никой не повярва, защото той обичаше да се шегува. Ала когато баба Йова разправи за последния му час, всички се убедиха, че тоя път няма шега. Догледал си той листопада по телевизията, после слезнал в мазето на блока да преточи зелето, а като тръгнал да се прибира и минал край пощенските кутии, взел си плика със сметката за парното. Качил се в апартамента, седнал на миндерчето в кухнята, отворил плика и като видял колко пара му искат топлофикаторите, нещо го прерязало, заохкал... Разтичаха се съседите, донесоха му понуда шише ракия, той я взе, засмя се, та чак очите му светнаха и... издъхна.

Когато сиромахът дядо Матейко тръгна за оня свят, той най-напред се спря на един кръстопът, дето имаше много пътници, такива като него.

- Добра стига! - поздрави той и без много да му мисли, попита: - Бре, байовци, за пъклото кой път води?

Посочиха му и той се упъти право по него.

- Мене сигурно там ще ме турят - мислеше си той, - чакай барем с време да стигна. Не съм за рая аз - сиромах човек. Раят е за топ банкерите, поп дивите и супервайзерите! За да влезеш у рая, трябва най-малко лидер на партия да си, аз к‘во - прост електорат! А и Дянков, министърът, каза си ми го направо: „Дядо Матейко, така каза, не си платил акциза за ракията, дето тайно в мазето от джанки я печеш! В катрана ще вриш, така да знаеш!“. А и балкона на панелката противозаконно остъклих! Да не говорим колко пъти у трамвая без билет съм се возил - чет няма! Послах си хубавичко за пъклото! Сега там, там да си отида!

Тъй вървеше дядо Матейко, унесен в своите мисли. Но изведнъж някой изневиделица го дръпна отзад за шлифера:

- Стой бре, човек, къде ще идеш?

- Па, ете, у пъклото - отговори старецът.

- Рано е, дядо, да мислиш за пъклото ли си, за рая ли си.

- Че защо? Нали съм умрял?

- Умрял си, ама още нямаш ни точки, ни години за пенсия! Трябва да доработваш, щото Бог Бойко е казал, че българете трябва първи у Европата да сте по години за пенсия!

- А ти каков си? - сопна му се дядо Матейко.

- Аз съм ангел-бирник от войнството на НОИ и трябва да те отнеса, дето трябва!

И ангелът прегърна стареца и хвръкна високо към светлите небесни пространства, дето чудно миришеше на най-луксозния обезмирисител за тоалетни чинии и прехвърчаха на тумби, на тумби светли ангел-бирници и всеки носеше в прегръдките си я старец, я старица с цел да ги откара да си доработят годините за пенсия...

- Къде ме занасяш бре, момче! - вика дядо Матейко и се дърпа да побегне. - Се си мислех, че като умрем, вие, данъчните, най-после ще ме оставите на мира, а то ете - и тук ме намерихте!

- Не може, дядо! Събираемостта трябва да дигнем, та макрорамката да не изпуснем! - маха с криле ангелът и го носи по светлото ширине, докато стигнаха до райските врата, а пред тях свети Петър. Със сребърен ключ в ръка и с голям тефтер под мишница.

- От кой квартал си? - обърна се той към дядо Матейко.

- Ете, от Подуене съм...

- По... По... По... - взе да прелиства тефтера свети Петър. - Подуене! Така! Матейко Цеков Дръндарски, ЕГН 3605247712! Твоите долу депутати нов закон за пенсионирането приеха! Според него пак не ти стигат две години трудов стаж и още три точки, та да се пенсионираш! Трябва да доработваш!

- Ма, свети Петре, откак се знам, все работя! Може ли цел един живот да не стигне, та години и точки да събереш, за да ти отпуснат властите някакви там двеста лева пенсия!?

Това каза дядо Матейко, но отговор не дочака, защото ангел-бирникът му го хвана през кръста и го понесе да доработва, а небесата се отвориха и от там запяха гербаджийските райски хорове - херувими и серафими, ангели и архангели, цялото небесно войнство. И всички славеха макрорамката, без изобщо да им пука за микроживота на дядо Матейко и подобните му...

Чавдарин Пелин

в. „Сега“