На 4 октомври 1913 г. турският башибозук умъртвява повече от 1800 българи, предимно жени, деца и възрастни хора, в непосредствена близост до сегашния град Маджарово.
Татковина България
През 1913 г. край днешния град Маджарово приключва Походът на спасението на българите от Тракия, тръгнали от Дедеагач. Преследвал ги турски аскер и край Арда са избити над 1800 души – жени, деца и старци.
108 години след кървавите събития
наследници на тракийски и македонски бежанци от Независимо Тракийско Сдружение Доган Хисар и ВМРО - област Хасково поднесоха венци и цвятя пред Тракийски мемориален комплекс с пантеон-костница, параклис "Св. Петка Българска" и паметник-символ "Тракия без граници". Венци бяха положени и пред паметниците на капитан Петко войвода, войводите Димитър Маджарово и Руси Славов.В знак на почит и памет, цветовете на 100 рози полетяха във водите на р. Арда. Цветя положихме и пред паметника на войводата Рафаил Каракачанов в с. Горно поле
„Но Батак е само едно село, а само в Западна Тракия са извършени масови кланета в цели 17 села. Особено потресаващи са жестокостите край Маджарово“, посочва академик Любомир Милетич в написаната от него и посветена на тези събития книга „Разорението на тракийските българи през 1913 година“, издадена за първи път през 1918 година.
На 4 октомври 1913 г. турският башибозук умъртвява повече от 1800 българи, предимно жени, деца и възрастни хора, в непосредствена близост до сегашния град Маджарово. Клането на българи край Маджарово се извършва само ден след избиването на двеста пеленачета в намиращата се недалеч Илиева нива.
Стотици са страниците от историята на България, написани с кървави букви. Но само една страница от нашето минало е заредена с толкова мъка, че думите са безсилни да я опишат. Трагедията на тракийските бежанци няма аналог по своята жестокост. Но историята помни имената на героите, а не на убийците. Днес ние отдаваме почит на тракийските мъченици и техните спасители , воеводите Димитър Маджаров и Руси Славов! Поклон пред тях и безграничния им героизъм!
Фейсбук
