(Не)възможен избор: секции в опасност. Най-много са в Хасково следвани от регион Бургас-134

Често се казва, че гласуването е основната форма на политическо участие за гражданите в съвременните демокрации. Поради това и поведението на избирателите показва нагласите в обществото за това как искаме да се случва управлението помежду ни – било то в общините или в държавата. Изборното поведение – когато е последователно – може да ни подскаже защо хората гласуват по един или по друг начин; от какво са разочаровани в политиката; на какво ще се надяват през следващия управленски мандат и т.н. Чрез анализа на това поведение се създават социологически прогнози, оформят се политически програми, открояват се важните теми за обществото.

Какво обаче могат да ни покажат отклоненията в поведението на избирателите? Може ли тази информация да бъде използвана, за да се подобри самият изборен процес? Как следва да се случва това? На тези въпроси ще отговорим по-долу с помощта на разработено онлайн-приложение от екипа на Институт за развитие на публичната среда.

Методологията

Организацията ни поставя фокус върху поведението на избирателите на парламентарни избори в периода 2013-2017 г. При анализ на официалните данни се открояват избирателни секции със сериозни отклонения от общите резултати в съответните населени места и райони. Инструментът, който представяме, маркира секции в опасност по три различни критерия и посочва местата, където те се намират. Екипът ни няма за цел да интерпретира изборните резултати на политическите партии, а да очертае проблеми, които имат системен характер в изборния процес. В тази връзка ще посочим и някои от възможните обяснения за отклоняващото се поведение на избирателите.

Идеята на приложението е да помогне на граждани, журналисти и отговорни за изборите институции да насочат вниманието си към уязвимите от изборни нарушения точки в страната.

Осъществен е анализ на изборното поведение на гласувалите в три последователни избора за парламент – 2013, 2014 и 2017 година. От секциите на територията на страната са изключени всички такива с по-малко от 100 избиратели по списък в съответната година. Това е направено, защото тежестта на гласовете в тях – например при секции с избирателен списък от 50 човека, не би довела до значими изменения за окончателните резултати.

Получените резултати са изведени въз основа на три зададени критерия.

  • На първо място трябва да се наблюдава съществено отклонение на поведението на избирателите в конкретна секция спрямо средния резултат от изборите за съответното населено място*.
    Пример: През 2017 г. в секция 010300007 в гр. Благоевград партия ДПС е получила 14.75 % от гласовете. В населеното място ДПС има 2.71 %, което е около пет пъти по-малко от получените гласове за партията в посочената секция.
  • На второ място сме взели случаите, в които в конкретна секция се наблюдава отклонение спрямо поведението – но вече в избирателния район, който обхваща гласовете от всички населени места на негова територия**. Пример: През 2017 г. в гр. Лом, в секция 122400017 ГЕРБ имат 63.02 %. На ниво избирателен район (Монтана), партията е получила само 28.42 % от гласовете – т.е. близо два пъти по-малко.
  • Съгласно третия критерий една и съща секция трябва да присъства като отклоняваща се от общите резултати на поне два от трите изследвани избори за парламент.

Какъв е броят на секциите в опасност и къде се намират те?

Анализът на резултатите от трите парламентарни избора показва, че секциите, които отговарят на зададените условия, са общо 1 724. От тях в най-сериозен риск са 888 секции, в които изкривяването на електоралното поведение е наблюдавано за всеки от трите проведени избора – през 2013 г,. 2014 г. и 2017 г. 

Най-много секции, отговарящи на условията за „опасност”, има в район Хасково – 141. Следват районите Бургас – 134, Добрич и Шумен – с по 106. Най-малко са тези секции в многомандатните райони Кюстендил – 6, Перник – 11 и Габрово – 13. Пълните подробности за броя и разпределението на секциите, както и за резултатите в тях, може да проверите чрез приложението по-долу:

https://openparliament.net/2021/03/24/%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%...