You are here

НЕКА СРАВНИМ БОРЦИТЕ СИ СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА

Мандатът на главния прокурор Сотир Цацаров изтича в края на следващата година, като надпреварата кой ще бъде неговият наследник вече започна – двама души изглежда да са начело в тази битка и двамата, по информация на „Терминал 3“, разгласяващи сред колеги си, че се ползват с благословията на Цацаров да бъдат негови наследници. 

Става дума за новия зам. главен прокурор и бивш ръководител на Специализираната прокуратура Иван Гешев, както и председателя на антикорупционната агенция КПКОНПИ Пламен Георгиев. 

Представяме ви кратък очерк на кариерното развитие на двамата, като решихме в края да го сравним с друг кандидат – също специален прокурор, също ръководител на антикорупционна служба – току-що уволнената под натиск на румънското ляво правителство Лаура Кьовеши. 

Започваме с Иван Гешев. 

Юридическото си образование той получава в Академията на МВР, а в началото на кариерата си е оперативен работник в Пето РПУ в София, следовател, през 2006 г. става районен прокурор в София, а през 2011 г. градски прокурор. 

Тогава последва резкият скок в кариерата му, като през  2016 г. той оглави водещото звено за борба с организираната престъпност Специализираната прокуратура след конкурс, в който нямаше други кандидати.

За двете години начело на Специализираната прокуратура той записа изключителен набор от тежки провали – заради проблеми в обвинителния акт и други грешки Специализираният наказателен съд прекрати делата срещу съдия Румяна Ченалова, делото „Дянков, Трайков, Прокопиев“ за EVN, делото срещу Румен Овчаров, делото срещу бившия председател на Фонда за лечение на деца в чужбина Павел Александров и др. 

Повечето дела на Специализираната прокуратура, изглежда, започнаха като политическа поръчка, целяща да сплаши или отстрани някого и впоследствие се оказа, че прокуратурата не може да ги поддържа пред съда. 

Иван Гешев е водещият прокурор по “КТБ“ – като според него въпроса защо Делян Пеевски не е обвинен по делото е “удар” по правосъдието. Защо споменаването на Пеевски в контекста на „КТБ“ се възприема като „удар“, след като той и бившият мажоритарен собственик на банката, сега основен обвиняем Цветан Василев, дълго време бяха тандем и това е факт, който дори самите те признават? 

Този въпрос остава без отговор. 

Има и множество въпроси за интегритета на Иван Гешев. По информация на в. “Капитал“ Гешев е един от прокурорите, които отказват да подпишат обвинения срещу собственика на „Риск инженеринг“ Богомил Манчев за присвояването на 18 млн. лв. в полза на „Уорли Парсънс“ по казуса АЕЦ “Белене”. (става дума за предишното възраждане на проекта по време на тройната коалиция от 2004-2008 г.).

Срещу Гешев съществуват и обвинения, разгласени от следователя Бойко Атанасов, за „пазарлъци с организирани престъпни групи” и „срамни споразумения”.

Бойко Атанасов  обвини главния прокурор, че има „шпицкоманда“ в Софийската градска прокуратура, която държи на трупчета проверки срещу „неизвестен извършител“, което най-често са видни политици. Така политиците са рекетирани, че ако станат неудобни на Главния прокурор, изведнъж делата им ще станат с “известен” извършител.

След разкритията на Атанасов ВСС се произнесе, че няма такава “шпицкоманда”, група от следователи и прокурори дойде в Висшия съдебен съвет да заклейми Атанасов и защити главния прокурор – предвождаше ги Иван Гешев.

Нека сега видим другия кандидат – председателят на благозвучното КПКОНПИ, или Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Пламен Георгиев завършва право в Софийския университет през 2001 година. Кариерата му започва в Столичната следствена служба през 2002 година, а след това става районен прокурор. 

През 2008 г. Георгиев прави неуспешен опит да стане съдия, но не се класира на конкурса. Затова пък през 2009 година е командирован в градската прокуратура, а след това стига до Върховната касационна прокуратура, където става част от специализирания екип за корупционни престъпления.

И тук идва отново серия от провали по корупционни дела. Той не успява да убеди съда в наличие на престъпление по делата за „Софийски имоти“, срещу кмета на Кърджали Хасан Азис, а най-ключовото му дело така и не стигна до съд въпреки изключително сериозните данни за престъпления на високопоставени лица, следващи от подслушването на директора на Агенция „Митници“ Ваньо Танов.

Напомняме ви, че по делото имаше записи между покойния директор на Агенция „Митници“ Ваньо Танов, министъра на финансите Симеон Дянков, неговия заместник Владислав Горанов и тогавашния зам.-директор на Агенция „Митници“ Антоний Странджев. 

От телефонни разговори, които достигнаха до медиите,  се разбираше, че е имало опит за натиск в проверките, които митничарите са правили в пивоварна на покойния вече бизнесмен Михаил Михов – Мишо Бирата. Разрешението за подслушването на Ваньо Танов е било поискано именно от прокурор Пламен Георгиев, който го прави в проверката по сигнал, че ген. Танов е замесен в контрабанда.

Но въпреки че е наредил подслушването, Георгиев така и не успява да повдигне обвинение. 

За сметка на това изведнъж той получи политическа длъжност. През 2011 г. той стана заместник-министър на правосъдието, като отговаряше за затворите. 

След това бе назначен за председател на КОНПИ (същото като КПКОНПИ, само че без КП), там той използва институцията отново за разправа с политически неудобни лица и в частност с издателя на „Капитал“ и „Дневник“ Иво Прокопиев. 

Дори и политическата атака на Пламен Георгиев не бе законово издържана, като директно противоречеше на решение на Върховния касационен съд по казуса с Иво Прокопиев. 

За сметка на това същата комисия през 2015 г. реши да освободи обезпечения на подсъдимата за пране на пари у нас Елизабет Елена фон Месинг – 23 млн. лева. Причините за това действие и до ден днешен остават неясни. 

Като последен щрих в кариерното развитие на Иван Гешев и Пламен Георгиев – и двамата с кариери, изпълнени с тежки провали, замесени в съмнителни афери и действащи като политически бухалки – може да допълним тяхната съвместна дейност. 

А именно ареста на районния кмет на „Младост“ Десислава Иванчева, срещу която бе извършена показна акция с качулки, белезници и унижения по време на ареста ѝ и пред съда, заради които Иванчева ще заведе дело в Страсбург. Резултатът от това дело предстои тепърва да разберем. 

Нека сравним двамата родни борци с корупцията с румънския прокурор Лаура Кьовеши. 

Кьовеши заема позицията си като ръководител на Националната антикорупционна агенция през 2013 г. 

В следващите две години тя повдига обвинения на 1250 души за висока и средна корупция – сред които един действащ премиер, петима министри, 16 депутати, 5-има сенатори, 97 кметове и зам.-кметове, 32-ма директори на национални компании и 497 души на ръководни позиции в държавната администрация. 

За 2015 г. тя успява да издигне отношението между обвинения и осъдителни присъди на 93%. 

Оттогава насам службата и продължава да разследва и повдига обвинения по всички етажи на властта и срещу членове на всички партии. Тя става особено мразена от социалдемократите, чийто лидер е сред осъдените, заради което не може да стане премиер отново. Поради това при връщането им на власт през 2016 г. първата им работа бе да отслабят наказателните закони, а след това и да уволнят Кьовеши. 

Десният президент Клаус Йоханис дълго време отказваше да стори това, докато не бе задължен от Конституционния съд на страната. 

„Корупцията може да бъде победена, не се предавайте!”, заяви при уволнението си Кьовеши. 

http://terminal3.bg/neka-sravnim-borcite-si-sreshhu-korupcijata/