Нерде Нидерлания, нерде нов Берлински конгрес и потрЕс

Иво Инджев

Нека ясно да кажа в аванс: ни най-малко не злорадствам от нидерландското вето върху българското присъединяване към споразумението от Шенген. Не бих искал да заприличам огледално на рашистите у нас.

Те се радват на всеки руски дипломатически, пропаганден или газов шамар (само военен и – не дай Боже – ядрен, липсва за това пълно рашистко щастие у нас). Възкликват “така ни се пада, щом не обичаме Русия още повече”. 

Не съм мазохист, че да харесвам шамарите.

Холандия може окончателно да се е прекръстила на Нидерландия, но с нищо друго не се е променила. Решението на нейния премиер Марк Рюте да блокира членството на България в шенгенската зона е изненада само за любителите на самоизмамата. Или на измамниците в българската политика. 

Вярвам (по изключение) на нашите управници, че са направили всичко по техните сили, за да преодолеят поредното забавяне по пътя ни към стандартите на колективната сигурност на Европа, за да си подобрим жизнения стандарт. То е за тяхно добро да са се постарали!

Но им вярвам само в частта на опитите им да очароват западните лидери и лично Рюте. Как ли не го омайваха публично (и какво ли още не са опитали на този фронт далеч от очите ни). 

НА СНИМКАТА: Борисов (не му )дреме покрай Рюте при раздаването на Нобеловите награди в Осло през 2012 г.

Дали е достатъчно личното ухажване? Не е. Колкото и да го коткаха, Рюте си остана непреклонен. Мнението му очевидно отразява нагласите и настроенията на държавата, която представя. 

НА СНИМКАТА: Акцията на Радев по трайно разсмиване на Рюте беше успешна като катапултиране от самолет без парашут. Карикатурата на Комарницки добавя още “майтап”.

 

Възраженията на нидерландците не са срещу българското гостоприемство в Стария Пловдив, където българският му домакин го развличаше с нестинарско шоу по ходене върху жарава още преди 4 години. Датират от самото начало на присъединяването ни към ЕС и са свързани с корупцията и правосъдната система в нашата Родина. 

Говорим за същата корупция, която беше вкарана в румънските затвори. Цял свят узна, че там бяха изпратени министри и премиери като за цяло правителство. Но също така знае, че нищо подобно не се случва в България.

Разликата е като между Кьовеши и Гешев. Или като между румънските “русофобски” пристанища и разградения руски двор в Росенец. Или като между излетялата във високата орбитата на автомобилната индустрия “Дачия” (вече 6-та по обем на производството в Европа, изпреварваща Италия по този показател) и препъваната през десетилетията от корупцията и липсата на върховенство на закона, изоставаща безнадеждно в същата сфера нейна българска посестрима.   

За тази очевидност не ни е виновен никой европеец, бил той и инатът Рюте. 

Усещането (ми) в момента е за възникване на атмосфера тук като след Берлинския конгрес през юли 1878 г. Тогава България възкръсва де юре, но половинчато на европейската карта. Русия (не много) тайно тържествува, че българите обвиняват за разполовяването лошата Европа.

“Добрата” Русия е успяла да внуши, че подарява на българите земи в много по-широки граници. Всъщност самата тя да е заговорничила с Виена и Лондон това да не се случи на практика. Нейният днешен московски еквивалент има всички основания да пие шампанско- почти както в деня, в който го гръмнаха в руската Дума по повод избирането на Тръмп за президент в САЩ.

Никак не се учудвам, че тъкмо онези, за които “Крим е руски, какъв да е (де факто)” са най-остри в реакцията си у нас. Може да не е лична вината му, но натовареният с цялата власт в страната ни президент Радев се почувства засегнат дотолкова, че употреби най-остър език срещу нидерландското вето. Нарече го “цинизъм”.

Правосъдният му министър Крум Зарков похвали тази сутрин в тв интервю работодателя си за тази реакция. Заплаши Рюте “да внимава” (иначе какво, ще го набие ли?). 

В този дух се изказа и вътрешният министър Демерджиев, а позабравеният евродепутат от ВМРО Джамбазки, част от доскорошното властово статукво в държавата ни, отдаде нидерландската позиция на българския “слугинаж”. 

Не остана по-назад и Стефан Янев, бившият съветник на пр. Радев и настоящ кандидат да ни оправи с малкия си мандат. Призова във Фейсбук, по примера на своя ментор Радев, да бойкотираме по всички възможни начини Нидерландия. Нещо като европейските санкции срещу Русия, но да са чисто български. Специална операция по освобождаване на България от нидерландското иго.

Отсъства някак си с квалификациите си от тази възпалена компания претендентът за най-голям европеец у нас, който присъства на среща на неговото партийно европейско семейство в Атина. Блести с умереността си, вместо да се скара и той на Рюте от върха на своята дълго поддържана от саморекалмата му значимост за европейската десница чрез донорството на депутати от ГЕРБ. Нали беше супер близък, любим и неповторим като отроче на това семейство?

Ще да е гузен. Лично е за него като управляващ през всичките години, когато корупцията беше на власт, а той олицетворяваше властта персонално.

Пък може и Рюте все пак да е се е засегнал лично. Нали си спомняте онзи запис “с гласа на Борисов”, в който “гласът” се хвалеше, че е “нае.ал с 200 “ чужди премиери. Може пък на някои премиери от “гейропа”, казано на московски пропаганден диалект, това да не им харесва. https://frognews.bg/obshtestvo/aktualno/zapisite-borisov-tsinichni-vulgarni-otmastitelni.html

В Шенген разрешената скорост е 50 километра в час. Онези “с 200” ги глобяват. За съжаление – заедно с пътниците, които им се доверяват да ги извозват.