You are here

Не, господа, селата не се обезлюдяват

Николай Флоров

 

Това, което става в момента, е не обезлюдяване, а урбанизация, тоест маси хора са свободни да избират начина си на живот, работата си и да търсят щастието си. Както и в класическата индустриална революция  (каквато в България никога не е имало) и свободното движение на капитала, градовете набъбват от предлагащи труда си хора, избавени от комунистически закрепостеното българско село.

Руският феодализъм, който комунизмът наложи, свърши. Границите са отворени за всеки, който иска да продаде труда си в чужбина. Нищо чудно, че българското население се концентрира все повече в десетина града, които могат да предложат по-сносен начин на живот и някакво бъдеще за поколенията.

България, както и останалите балкански страни (с изключение на Гърция) никога не са познавали гражданското общество, освен в няколкото века римска история, когато Рим внася своя строителен гений и създава големи градове, агрикултурни центрове, пътна система, пощи, отбранителна стратегия, независима монетна система и данъчно облагане – факти, върху чиято база са основана и днес всички модерни общества. На Рим дължим и християнизирането на Балканите.

Балканите, както никой друг район на континента, са били прегазени надлъж и нашир от варварски племена (към които спадат българите и славяните) и след тях не остава камък върху камък. За илюстрация, ето какво пише Прокопиус Цезариенсис, съвременник на император Юстиниан, в 535 година, за родния град на императора Юстиниана Прима:

«Трудно ми е да спомена за всичките храмове и красиви дворци  на местните величия, прекрасните колони и сгради, фонтаните, улиците, обществените бани, пазарите. Това беше чудесен град с голямо население, достоен да бъде столица на цялата страна.»

Градът е бил сринат до земята от нахълталите славяни и, доколкото знам, местоположението му и досега не е намерено. Така изчезват и Никополис ад Иструм, Марцианополис, Нове, Сингидунум, Филипополис, Никополис ад Нестум и много други по-малки градове.

Запазеният с векове селски манталитет на Балканите не е новост. Той си има неговия чар и незаменим фолклор, но той не е в крак с времето. Без инициативност и рисков капитал такова общество е осъдено на кретане. Без индивидуализъм също. Тежкото наследство след ограбването на обществото от комунистическата ламя не може да бъде премахнато за година или две. Данъкът след такова робство ще е тежък за много време.

Не, господа, селата не се обезлюдяват – те се спасяват и нямат нужда от излишна сантименталност.

kafeneto.wordpress.com