Не ме е яд на техните въшки, а на нашите гниди

Иво Инджев

Ако страдах от мания за величие щях да претендирам, че в Украйна ме цитират. Защото статията в списвания на руски език сайт censoru.net изглежда като преразказ на онова, което вече няколко пъти писах във връзка с шпионския скандал в София и по повод политиката на Русия да шпионира (в) България след което да се изказва презрително за страната ни като за марионетка. https://censoru.net/2021/03/28/za-chto-rossiju-ne-ljubjat.html

Но не само чувството за приличие ме кара да не проявявам мания за величие. Чувството за елементарна логика и самоуважение е основната причина за всеки да забележи как Москва прилага към България анекдотичния принцип “бутни баба си по стълбите, а после я питай защо тича”. 

Не е смешно. Би трябвало да бъде обидно за онези в България, които системно биват оприличавани на марионетки. Руският текст спестява тази критика към българските власти и лично към властелина на държавата у нас Борисов, който не само не се засяга от презрителния руски етикет, но и побърза да покани на извинителна среща посланик Митрофанова в деня, в който тя му скръцна със зъби и го призова да прекрати “шпионското шоу”.

Борисов иначе ми е много обидчив. Нарече ме няколко пъти идиот. Благоволи да ми отдели внимание не защото съм му важен, а защо съм му дребен и безопасен. Щом съм се провинил трябва да бъда наказан лично от него за публично изразеното си мнение. Защо да не ми “набие канчето” за назидание пред строя и без право на отговор по неговата Нова телевизия?

На големите и опасните, като онзи дребосък от бункера край Москва, където се е сврял от страх да не го пипне китайският вирус (както твърдят опозиционно настроените руснаци), не само не се репчи, но и направо се подмазва дори и когато му се карат публично в Москва.

С извинението си пред този “бункерен дядо”, както хората презрително наричат Путин по митингите в Русия, Борисов ще остане в историята като най-жалкият български управник за всички времена.

Не случайно акцентирам върху определението “български управник”, какъвто Борисов все пак е по статут, макар да се държи като васал на “бункерния дядо”, от когото поиска прошка, че не се старае достатъчно да му угоди.

Защото в новата българска история има цели 5 броя министър-председатели със съветско гражданство (Г.Димитров, В. Червенков, Г.Филипов, А. Луканов и С. Станишев). За тях претенцията да се държат като представители на суверенна България не важи. 

Нищо чудно някой от тях също да е пълзял пред бункерните съветски дядовци, но това си и тяхна, съветска работа.

Например Станишев никак не се обиди, когато на два пъти го унизиха като български премиер в Русия – веднъж в Сочи на 18 септември 2009 г., накаран от Путин да го чака в приемната с часове, а преди това и в Москва на 29 април, когато президентът Медведев му отложи аудиенцията с цяло денонощие.

И вместо да си тръгне от Москва, премиерът ни Станишев се похвали пред журналисти, че се е възползвал от възможността да обикаля из московските книжарници.

За критикуващия властта в Русия е разбираемо да поставя ударението върху неадекватността на руските власти, които отблъскват с действията си дори приятелски настроени страни като България (както се отбелязва в руския текст). Но за българския коментатор очевидната руска арогантност е по-малкото зло, отколко българското раболепие.

Поради което за пореден път ще припомня украинския афоризъм, роден от агресивната политика на Русия спрямо Украйна: “не ме е яд на техните въшки, а на нашите гниди”.