Не подминавайте с лека ръка уродливостите на днешната власт. Те не са безобидни.

Когато тук цитирах на няколко пъти страшни подробности за Ленинградската блокада и как си е живял по това време висшият партиен (комунистически) елит на града, срещам абсурдни реакции. Сакън, да не се хвърля сянка върху славната КПСС, върху братска Русия!
А аз цитирам документи.
Защо го правя, нима може да има аналогии с днешното време?
Не, аналогии едно към едно разбира се, че няма.
Но и у нас, а може би особено у нас, се засилват тенденциите на пълно отделяне, често с непреодолими стени, блиндирани врати и непробиваеми прозорци на елита от т.нар. простолюдие. Все повече и с невиждани мащаби властта, по-скоро една значителна част от нея парадира с безбожен жизнен стандарт, с непостижими за ума привилегии и с апокалиптична неспособност да разбере как я карат обикновените хора. Вижте дори при ваксинирането – ваксини за обикновените хора и ваксини за необикновения елит…
Не, че ваксините за обикновените хора са лоши. Но просто ваксините за необикновения елит са някак по-добри като че ли. По-важното е, че те са най-напред за избраните, а ако остане от тях и за неизбраните – берекет версин!
Та да се върнем към Блокадата.
Хората умират от глад – стотици и стотици хиляди. Труповете се въргалят с месеци по улиците и тротоарите. Изядени са плъховете и мишките, кучетата и котките. В дневника си ленинградското момиче Лена Мухина пише как са се спасили, изяждайки домашната си котка. Яде се човешко месо – от трупове, от умиращи хора, от убити заради тяхното месо.
Дори великият академик Дмитрий Лихачов пише за онова чудовищно време:
„У валявшихся на улицах трупов обрезали мягкие части. Началось людоедство! Сперва трупы раздевали, потом обрезали до костей, мяса на них почти не было, обрезанные и голые трупы были страшны. Людоедство это нельзя осуждать огульно. По большей части оно не было сознательным. Тот, кто обрезал труп, — редко ел это мясо сам. Он либо продавал это мясо, обманывая покупателя, либо кормил им своих близких, чтобы сохранить им жизнь. Ведь самое важное в еде белки. Добыть эти белки было неоткуда. Когда умирает ребенок и
знаешь, что его может спасти только мясо, — отрежешь у трупа.“
И в същото това време първият комунист на Ленинград, мракобесът Андрей Жданов (при соца така се казваше знакова софийска улица) докладва на Сталин:
В града е истински празник!
Обикновените ленинградци измират или агонизират от глад, а за партийните функционери има всичко.
За тях лимитът е 49 тона месо, а за редовите ленинградци, които са 1000 пъти повече - 72 тона. За партийния елит лимитът е 19,6 тона мазнини, а за останалите ленинградци – 51,5 тона.
Не е странно, ча комунистическият елит се храни така:
„С храната не изпитвам особено притеснение. Сутринта на закуска макарони или юфка, или каша с масло и две чаши сладък чай. На обяд – като първо, борш или друга супа, като второ – готвено с месо всеки ден. Вчера например ядох като първо спаначена супа със сметана, а като второ – кюфтета с фиде, а днес като първо – супа с фиде, а като второ – свинско със зеле.“
Когато за месец умират от глад 99000 души, този конкретен висш комунист (и то не от по-по-най-висшите) записва в дневика си:
„Храната тук е като в мирно време в добър почивен ден… Всеки ден има месо – овнешко, шунка, пилешко, патешко, пуешко, салам; риба – платика, балтийска херинга, лъчеперка; и печена, и варена, и със сос. Хайвер, пушено рибно филе, кашкавал, пирожки, какао, кафе, чай, 300 грама бял и толкова черен хляб дневно, 30 глама сметана, а към всичко това – по 50 грама вино, хубав портвейн на обяд и на вечеря… Да. Такава почивка при фронтови условия и продължителна блокада на града е възможна само при болшевиките, само при Съветската власт.“
Това не бива да се забравя!
Това трябва да се знае!
Вярно е, че Блокадата е страшна аномалия, която – дай Боже – никога да не се повтаря.
Но ние не знаем какви изпитания още ни очакват.
А начинът, по който лоясалата, корумпирана, нарцистична, алчна и ненаситна власт употребява властта си и се отделя с все по-дълбоки и по-широки пропасти от обикновените хора, е предупреждение, че ако ни налегнат по-сериозни проблеми и по-тежки времена, властта няма да сподели битието и съзнанието на обикновените хора. Тя вече – в сравнително нормални условия! – е неспособна да го прави, та камо ли когато (дано не стане!) стане много по-напечено. Тя е оперирана от чувства като състрадание и солидарност. И не дай си Боже да ни се наложи да преминем през стъргалото на трудни за преживяване неволи, властта ще преяжда със стандарт и калории, докато редовите хора ще се опитват с цената на всичко и на всяка цена да оцеляват.
Не подминавайте с лека ръка уродливостите на днешната власт. Те не са безобидни. Те са тревожен звън за нашето общество, задъхана камбана, която бие за всички нас и за всеки един от нас...
 
Фейсбук