You are here

Не се подмазвайте на народния гняв

 

44За да не обиждам интелигентността на читателите няма да припомням, че думата „партия” означава част от цялото и че именно на това разделение се крепи идеята на демокрацията. Може също да се каже, че обратното на „партията” е диктатурата. При нея няма никакви различия под ботуша на вожда.

При диктатурата няма такива глезотии.

При диктатурата всички трябва да сме съгласни да сме „единни”, направо еднакви. Няма „разделение” и всички (уж) са равни.

Диктаторът налага равенството с помощта на хилядите недосегаеми за закона негови слуги: от инквизиторите в концлагерите, до мрежата му от доносници.

На българския ешафод якобинците качиха думата „партия” (арестувам я и аз в кавички, както е модно). Тя се оказа толкова омразна, че всеки, който се пише революционер срещу партиите, заявява с диктаторски тон: „аз не искам тук да се говори за партии” и дори вика полиция да арестува несъгласния.

Това се видя и чу в националния ефир с помощта на телевизиите. Вече гонят от събранията на новите революционери хората, които си позволяват да споменат думата „партия”!

Революционерите срещу реакционерите! Утре за какво ще погнат реакционерите, позволяващи си да имат различно мнение? Какво още ще забранят?

Ясно е, че ситуацията е радикална и ни най-малко не оспорвам повода и основанията за това. Но ради какво ситуацията е толкова кална, че да бъде наложена забрана върху опонирането на устремилите се към диктат на собственото им мнение нови публични герои?

Нямам никакво намерение да се харесвам на мнозинството- ако приемем, че това е мнението на болшинството в момента.

Е, добре. Щом ще се радикализираме, хайде тогава първо да се разделим в радикалните си мнения. Защото, представете си, не всеки и не всички са съгласни с модните тенденции.

Аз пък искам партиите да имат право на глас- дори на осъдените на смърт то се дава от както правов ред светува.

Партиите са толкова несъвършени, колкото са техните гласоподаватели. Ако социолозите не са хрантутници и пъзльовци, както ги обвиняват отвсякъде (но обвинителите се позовават иначе на данните им, когато им отърва), а си вършат работата по съвест, вече би трябвало да са задали сакралния въпрос на представителна извадка от най-а(тра)ктивно изявяващите се на протестите: вие за кого гласувахте на последните избори? Ще бъде интересно да узнаем колко са излъганите от собствения си избор и дали случайно фактът, че се оставят да ги лъжат, не е сред най-истинските причини хората да са толкова ядосани ( на себе си).

Това си помислих днес, когато в София шепа граждани занесохме пред паметника на наглата лъжа за освобождението на България чрез съветска окупация бодлив венец без цветя, но с надпис, който съдържа цензурираното от българска публичност послание на Апостола към бъдните поколения: „Тоз, който ни освободи, той и ще ни зароби”. Защото лъжата е робство, което ние търпим да ни се подиграва в уродливо голям мащаб с размахано оръжие над главите ни. Но продължаваме да твърдим, че някой друг ни е виновен, че сме податливи на лъжата.

Не ви ли звучи това съждение достатъчно радикално насред цялата шумотевица, в която русофили вече оглавяват открито и с щастливи усмивки в централните информационни емисии на телевизиите народния гняв?

Окей, тогава, да ви кажа напълно открито, без маска на хулиган от червената агитка, нито дори без маската на артист-анархист, борец за народни правдини: аз съм на страната на приятелството с Америка (може и Латинска, защото и там май са по-напред от нас в упражняването на автентичната демокрация).

Това пък си го помислих тази вечер, когато в националния ни телевизионен ефир даваха един от стотиците трилъри на Холивуд, в който най-големите злодеи са ЦРУ и ФБР. Подчертавам, не е руска, американска продукция е.

Размечтах се да видя нещо подобно като руски прочит за ЧК, НКВД,съвременния им путински еквивалент ФСБ, ГУЛАГ, Сталин или Брежнев и всякакви подобни инструменти за масово унищожение на руснаци (измерено не с десетки убити, както се случва при братоубийството между изперкалите прекалено въоръжени с пистолети и пушки по домовете им американци, а с милиони жертви в не много далечното минало на СССР).

Само че в Русия въртят единствено лентата на национализма с помощта на неизчерпаемите залежи от ужаси от времето на Втората световна война, изтощила страната колкото поради зверствата на германските националсоциалисти, толкова и поради предхождащите и последвалите репресии на съветските комунисти. В Русия, за сравнение, иначе талантливият кинаджия Никита Михалков, е един от най-лигавите обожатели на автократичния Путин сред руските знаменитости.

Мислите, че си прося нещо от американците ли? Грешите. Мога да публикувам мейлите, с които се опитах да кандидатствам като безработен журналист, който е създал собствена медийна платформа с милиони посетители (когато четете този текст, при сегашните темпове на нарастване, те ще са вече над 12 милиона за 5 години съществуване на блога), опитвайки се да получа подкрепа от най-известната американска фондация в България. Но един оял се американски служител в нея се отнесе към кандидатстването ми по-зле и от български чиновнически чвор. Излъга ме два пъти и не потретих. Това беше краят на моята проверка, тъй като сметнах за унизително да подновявам опитите си след това.

Обаче, щом ще се радикализираме, да ви кажа: това не е основание да горя американското знаме. Напротив, питам на какво основание го запалиха в София на един протест?

Не че подстрекавам, обаче не е ли доста по-логично- щом са такива българофили и радикали, които си искат обратно Майка България - протестиращите да палнат знамето на съветско-руския колониализъм, при положение, че сме васали на руската енергийна стратегия за увековечаване на зависимостта от старата ни колониална владетелка в енергетиката. Тя е същата тази енергетика, която с надутите си цени основателно взриви гнева на улицата.

Скъпотията, като и огледалната й бедност, са последица от десетилетния чужд енергиен диктат върху българската икономика, упражняван от една държава.От нея внасяме основните суровини, като газ, обогатен уран и петрол. Този внос формира най-големия действащ МОНОПОЛ в България.

Да сте чули поне един протестен глас срещу него? Не и на улицата. И това е не само подозрително, но си е направо поразително (късогледство, резултат от дългите позиции, които има назад във времето съответната пропаганда).

Тази основна монополна съставка в реалния микс от запалителната смес, предизвикала „пожара на бунта”, напълно се пренебрегва както от самите протестиращи, така и от онези, които би трябва да съберат мъничко кураж да анализират коктейлите Молотов. Те летят все по-безразборно отвсякъде, заплашвайки общия ни дом с пожар. Главният пожарникар удобно се скри от пламъците, а друг огнеборец в подпалената от неговото управление държавица не се вижда.

Най-радикално заявявам,че няма да се подчиня на забраната да говоря и пиша против модата, която страхливо възприеха по навик българските медии, подмазвайки се на новия си господар, какъвто е за тях справедливият, но стряскащ със своята необузданост народен гняв.

Искам си плурализма. Ще говоря и пиша за партии и други „забранени” неща колкото и когато реша. Не ми пука, че с това няма да стана по-известен, богат или дори уважаван. Ще се боря за това право макар и да нямам намерение тепърва да напусна позицията си на активен коментатор на обществените процеси у нас през последния близо четвърт век, който не се изкуши да се присламчи към никоя партийна дядова ръкавичка.

За да не съм голословен, ето и един пример за моята безгранична наглост да не се водя по акъла на колективния ум на протеста: хвърлям камък в моята градина и поздравявам без маска Синята коалиция за далновидността да вкара навреме в Народното събрание искането за гласуване на окончателната забрана на проекта АЕЦ „Белене” така, че сега от ГЕРБ да не могат да се измъкнат от отговорността за най-важното за България решение през този век на финала на проваленото от Борисов 41-во Народно събрание, без да се опозорят окончателно.

Ако перифразирането на Волтер, че не е съгласен с опонента си, но би умрял за правото му да си каже мнението, не е достатъчно основание за размисъл, ето още един цитат:

В политиката бавното упорство винаги взема връх над необузданата сила, щателно разработеният план – над импровизирания порив, реализмът – над романтиката”. Стефан Цвайг

Иво Инджев

http://ivo.bg/