You are here

Не, те не искат да дадат хляб на гладуващите, но затова пък най-усърдно се грижат за общонародните зрелища.

Над 2 милиона българи празнуват днес. На Никулден освен именниците, черпят рибарите, моряците, банковите служители и търговците. Денят е и официален празник на Бургас.

Спомних си за Евангелието от Матея глава 14:16-20 и един известен библейски текст навръх празника на Бургас-Никулден гледайки опашката чакаща първо за хляб, а по-късно и за зрелища.

„ А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.

А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

А Той рече: Донесете ги тук при Мене.

Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.

И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.“

 

Около 30 години по-късно след тези събития в Рим е живял Децим Юний Ювенал-автор на известната фраза : „Хляб и зрелища“.

Децим Юний Ювенал (Decimus Iunius Iuvenalis) е един от най-известните римски поети — сатирици. Заемал е висока длъжност в местното самоуправление. Негови любими похвати са използването на хипербола, както и риторичните въпроси. Основната идея на неговата сатира е протест срещу властта на парите. Според него заради богатства в Рим стават ужасни престъпления. Много сентенции на Ювенал са станали крилати фрази като-"Хляб и зрелища".

Над тази популярна фраза разсъждава в началото на миналия век Христо Смирненски.

"Хляб и зрелища

От площадите на древния Рим, където робските тълпи тревожеха потъналите в разврат и доволство патриции с честия си вик „хляб и зрелища“, ехото се понесе и стигна до шумните улици на Ню Йорк и Лондон, на Берлин и Виена. Безчислени тълпи от безработни и бездомни заливат улиците и все по-страшно и по-страшно вдигат стиснатите си юмруци.

Хляб!

Милиони уста отправят този огнен вик, милиони ръце се вдигат със закана.

И ако някога римските императори смятаха себе си достатъчно великодушни, за да подхвърлят по някой залък на тълпите — същите тези роби, които им отплащаха с кръвта си по пясъчните арени, — днешните властелини смятат и това за много.

...

Не, те не искат да дадат хляб на гладуващите, но затова пък най-усърдно се грижат за общонародните зрелища.

Буржоазията пое отдавна грижата за зрелищата. Но и днес, когато гладните тълпи заливат улиците като разтопена лава, полицейските драматурзи са готови с новите си кървави пиеси.

Не! Буржоазията не се скъпи за зрелищата. Наистина, декорациите малко или повече се менят, но старата пиеса продължава.

Скъпотията била голяма, спекулацията — безобразна, животът — тежък! Нима на буржоазията не е тежко — малко ли й тежат големите благоутробия и пълните джобове?"

Това е само подбрана част от разказа, но ситуацията днес век по-късно не е различна, но в България и в частност в Бургас го няма пролетариатът, няма я армията на работниците има само политикани, патрЕоти, търговци и шарани ...

Сега и тук, има орда , а не армия на безработните, всеки се спасява сам и чака на опашка часове, за да получи чашка вино, къшей хляб, малко чорба и парче риба хваната от бракониерите и предоставена щедро на тълпата, да разбере и тя кога е блажно хапвала осветена от агент на ДС гозба.

Един местен политик, няколко „духовни“ величия от малък калибър и клакьори в политическите кьорфишеци на ГЕРБ, както и десетина морячета, които плават на сухо, защото коритата им се превърнаха като бойните ни самолети на скрап- това е днес пъстрата празнична тълпа по централната бургаска улица.

 

Наблюдавам с обектив хората наредени на опашката за хляб и чорба с интерес, съчувствие и съжаление, защото не такъв си представям моя Бургас ...

Покорни и измъчени, обеднели и огладнели, застарели и опърпани бургазлии в началото на ХХІ век, за който фантастите пишеха небивалици за напредък и благоденствие ...

Днес с фантастична власт и безочие и самовлюбеност са само нашите политици от ГЕРБ и техните бизнесмени,на които се пуска щедро кранчето на обществените поръчки, всички останали са за окайване и не защото нямат или имат малко, а защото са бедни духом, самоволно несвободни, страхливи и различни от онези българи от 1876, от войните от 1877-1878, 1885, от въстанието 1903 г., от войната прославила българското оръжие и смелост1912-1913, както и от тази през 1914-1918г.

 

Това е за окайване и естествената ни награда е хляб и зрелища по милост... Управниците са щедри веднъж годишно да ни ги предоставят просто така за разкош и пиар в "най-хубавият град за живеене в България" . Мнооого бре ...

Нашата община веднъж на Никулден е щедра и 364 дни е настоятелна ние да я храним, без оглед на икономическо състояние, без милост и със строго задължаване, гарантирано от закони, наредби, решения и т.н. С нови по-високи цени на билетчето и водата, с едни от най-високите местни данъци и такси ...

 

С какво днес 21 века след Христа сме по-различни ?! Какво е по-различно в Бургас за тези векове ?! Отново бедни, гладни, болни , обезверени ????

Отново чакаме месията да ни нахрани с риба и хляб, а ние да го превъзнасяме докато хапваме, а след това да го разпнем на кръста.

Само че за разлика от Христос, нашият национален месия не е от Назарет, а от Банкя и ни сочи, че асфалта от магистралите ни щял да ни храни ...

колаж : Георги Динев

Може би това е, защото той вече хляб не яде не само филийка със свинска мас ...

 Такива мисли ме налегнаха докато гледам онова, което в Бургас се нарича празник ...

Всеки има право на мнение нали ?!

колаж и снимки : "Под лупа"

"Под лупа"