You are here

Никола Григоров: Платихме на Русия свободата си с близо 64 тона робско злато

Санстефанският договор регламентира брутална окупация, а не независимостта на България

 

Русия щедро подарява парчета от българското землище на сърби и румънци

140 години сме свидетели на  позорен русофилски, рубладжийски слугинаж, който е предателство към Отечеството ни, казва пред Faktor.bg родолюбецът-изследовател

Никола Григоров е автор на програмата „Сите българи заедно”, включваща телевизионно предаване, поредица от исторически книги, музикални албуми и песнопойки

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Григоров, 140 години след Руско-турската война големият въпрос, на който българите търсят отговор е: Русия освободи ли ни? 

- Руско–турската война от 1877-1878 година не освободи България, а й наложи брутална руска окупация. Тази руска власт беше регламентирана точно със Санстефанския договор. Там изрично е записано - ОКУПАЦИЯ. При това в този договор е регламентирано: Окупация с приблизително 50 000 души, за около две години, като разходите за тази окупация са наложени, без никой да пита българите, за сметка на окупирана България. А всички крепости в окупирана България  е трябвало да бъдат съборени  пак за сметка на окупираните. Никъде в световната история при освобождение не се окупират и  рекетират освободените! И не им събарят крепостите, с които да пазят своята свобода и независимост.
Но и това не е всичко. От окупирана България се откъсват най– безцеремонно Северна Добруджа и Нишкия Санджак, без да се питат окупираните. Тези хилядолетни  български земи се подаряват от Русия на Румъния  и Сърбия.
А части от Източна и Западна Тракия си остават под турска власт.
На това не  мога да му кажа свобождение!
И не вярвам някой чистосърдечно да го определи като освобождение, освен ако  не е заблуден или обикновен рубладжия.

- Защо повече от век имперска Русия поддържа митове и лъжи за тази Руско-турска война?

- Лъжите са нужни на имперска Русия, за да направи българския народ вечно задължен и вечно признателен на Москва. За да не задава неудобни въпроси българския народ към окупатора, който безпрепятствено да продължава да ограбва и съсипва България и българите.
Русофилите веднага след Руско-турската война много точно са наречени от народа ни  рубладжии. Хора, които са разчитали, че като подкрепят Русия ще получат от там много пари и високи държавни постове. И те са били готови на всичко за това – дори за всякакви терористични актове срещу България и бележити български водачи. Този позорен русофилски, рубладжийски слугинаж  продължава и по време на Съветска Русия и комунизма, продължава и днес. И винаги против българските национални интереси, винаги в услуга на Русия  и нейните слуги на Балканите.

 - В Манифеста на Царя-Освободител за войната говори ли се изобщо за освобождение на някаква България и българи?

- За голямо съжаление на русофилските пропагандатори в Манифеста на руския император изобщо не се говори за освобождение на  България и за българи, а за християнско население. Тук трябва да припомним, че през 1833 година на разговорите между Русия и Австрия, Русия отново повдига въпроса за възстановяване на Византийската империя на мястото на Турция.
А ето и първите изречения на манифеста:

Манифест на руския император Александър II за обявяване на Руско-турската война
Кишинев, 12 април 1877 г.
МАНИФЕСТ НА ЦАРЯ ОСВОБОДИТЕЛЯ АЛЕКСАНДЪР II
С Божия милост Ние Александър II, Император и Самодержец Всеросийски, Цар Польски, Великий княз Финландский и пр., и пр.
На всичките ни любезни верноподаници е известно живото участие, което ний винаги сме земали, в съдбите на угнетеното християнско население в Турция. Желанието да се подобри и осигури неговото положение е било разделено с нас и от целия Руски народ, който изказа готовността си за нови жертви, за да облекчи участта на християните в Балканский полуостров.“

Няма нужда от коментар. За България няма нито дума.

 - Да осветим мита и спекулациите за избитите руски войни – твърдят се чутовни цифри – 200 000?

- За голямо съжаление все още продължават спекулациите със броя на  загиналите руски войници по време на Руско-турската война. Макар че лека-полека заглъхват бомбастичните изцепки за 200 000 избити руски войници. Те звучат абсолютно глупаво и нелепо за хора, които четат и знаят историческата истина. Цялата руска армия, преминала Дунав е била 193 000 души. За загубите на руската армия  е отделено специално място в книгата на Дянко Караджов (Декарс) „Шипка“. Там изрично са посочени руските загуби в отделните сражение. Общо броят на избитите, ранените, изчезналите, измръзналите  и др. възлиза на 48 808.
А руският професор Кашурко, който отговаряше преди време за руските паметници в чужбина, посочва загинали общо 22 391. (Интервю във в-к „Дума“, бр 239 от 09.10.1996 година.)
Тъй че, ако някой иска да разправя фантасмагории от сорта на 200 000 или около тази цифра загинали руски войници и офицери, веднага следва да му се постави въпроса да посочи загубите в отделните сражения. Това са го направили своевременно още преди век руските медицински служби. Те посочват понесените жертви по време на войната. И тогава веднага ще лъсне опашатата лъжа на разни историци-манипулатори. Но тази грозна лъжа продължава да се разпространява, включително и от българския Св.синод, позорно забравил деветата Божия заповед: Не лъжесвидетелствай!

- Какви са лъжите около Санстефанския договор – участват ли българи при подписването му, какъв статут имат новоосвободените територии?

- При подписването на Сан-Стефански договор няма никакви български представители. А самия договор е първо временен, предварителен, тъй като по него не са се произнесли Великите сили, с които Русия има предварителни уговорки. И второ - договорът е окупационен за българския народ. Което ясно  се вижда от точките в него и особено от чл. 8 на договора.

- Присъства ли името България в този договор, какви са тайните сметки, кроени зад гърба на народа ни?

- В договора са отделени няколко члена за България. Първо в  чл. 6  е записано, че: „България ще бъде автономно, подвластно княжество, с народно християнско правителство и народна милиция“. А в чл. 8 на договора изрично е подчертано, че подвластното Княжество България ще бъде окупирано за приблизително две година с руски окупационен корпус, който не може да бъде повече от 50 000 души.
Но главната цел на Русия е създаването на Задунайска руска губерния, която цел е трябвало да бъде маскирана за пред другите Велики сили и за пред българското население. И това е направено.

- Да осветим и още една тема, по която се мълчи: Какво губим териториално от българското землище, докато Русия прави щедри подаръци на съседите ни?

- По силата на  Санстефанския договор ние българите губим вековни български земи – Нишкия санджак и Северна Добруджа . При това заедно с българите там, които веднага са подложени на варварски геноцид и жестока асимилация. Заедно с погубването на цялото вековно българско наследство там. Тук има един много любопитен момент: Когато някои българи запитали граф Игнатиев (граф Лъжко), защо Русия дава Северна Добруджа на Румъния, след като тя е доказано древна българска земя, убиецът на Левски отговаря цинично и безсрамно: Това е само временно. По-късно ще Ви я върнем.
Освен това съгласно Санстефанския договор под турска власт остават части от Одринско!

- Неудобен въпрос и за освободителката, и за нейните слуги у нас: Платихме ли свободата си, какво  дадохме за окупационния корпус?

- България заплаща скъпо  и прескъпо руската окупация. Това много точно е казал великия български държавник Стефан Стамболов:

„А ние? От три милиона народ ние дадохме жертва сто хиляди души и пепелищата погълнаха цели натрупвания от векове, чиято стойност надминава десет милиарда. И какво получихме? Отечеството ни – разделено на пет части и раздадено по милост на различни държави. И едно натрапено опекунство. (Вж. Димитър Маринов, Стефан Стамболов и новейшата ни история, Изд. Изток запад, 2004 година, стр. 274.)

Тук задължително следва да се отбележи, че на загиналите по време на войната  сто хиляди българи днес няма издигнати паметници. За разлика от стотиците паметници на окупаторите, преките виновници за българските жертви.
България заплаща освен със загубите на Добруджа, Нишкия санджак, части от Тракия и Беломорието и разходи за окупация на княжеството в размер на 10 617 250 рубли и 43 копейки, които по онова време според някои специалисти са се равнявали на около 64 тона злато.

- Обединява ли ни датата 3 март, това ли е истинското ни освобождение или начало на ново робство?

- Датата трети март изобщо не подхожда за национален празник на България  и на българския народ, поради следните причини:

  1. Това е датата на окупация на България от една вражеска държава, която от векове копае гроба на българския народ.
  2. Това е датата, сложила началото на най–жестокото разпокъсване на българското землище и народ, за което разпокъсване д-р Ст. Чомаков казва:
„Поробен народ се освобождава, но разпокъсан никога не може да се обедини.“
  3. Русия и днес продължава да води изцяло българомразка и гробарска политика по всички направления – ограбване на България и българите,       подпомагане на най-смъртните ни врагове, поддържане на варварската сръбско коминтерновска лъжа за македонизма,  налагане на жестоки мита на българските стоки, налагане на монополни изключително високи цени на горивата за българите, поддържане на сръбската терористична шайка ОМО Илинден и др. подобни.
  4. Трети март се поддържа от най-антибългарските руско-болшевишки партии, които досега никога не са защитили нито на йота българските национални интереси, винаги са предавали и продавали България и са нанесли изключително големи щети на целия български народ.

Тази дата на руската окупация  разделя, противопоставя българите, вместо да обединява, вместо да вдъхва гордост и самочувствие, вместо  да носи радост и щастие. Такива дати на национална гордост са например 24 май или 6 септември. 3 март не може да бъде истински български национален празник.

http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/intervyu/nikola-grigorov-platih...