You are here

НИЩОЖЕСТВАТА, КОИТО НИ УПРАВЛЯВАТ!

Не твърдя, и никога не съм твърдял, че в САЩ, Канада, Австралия, Белгия, Нова Зеландия, Швеция и Швейцария всичко ми харесва. Не съм бил в нито една от тях. Ако съм бил, боя се, че щях да го твърдя.

Твърдя, че в Русия нищо не ми харесва! Бил съм там много пъти. Преминавал съм многократно границите на СССР и Русия със страх, и съм ги напускал с облекчение!

Предпочитам да съм бил много пъти в САЩ, Канада, Австралия, Белгия, Нова Зеландия, Швеция и Швейцария, но не повече от един път в Русия! И то само за да усетя разликата…

Веднъж дори я усетих, ще се напъна да ви разкажа.

В края на 1990-та по силата на професионалната си безизходица попаднах в немислима за мен ситуация. Проектантската фирма, в която работех и която вече я няма в мафиотизирания проектантски свят, заедно със строителен мастодонт, държащ тогава почти целия руски строителен пазар, съществуващ и днес не само чрез „Арена Армеец“, спечелихме търг за проектирането и строителството на сериозен обект. Разбира се, спечели го мафиотизираната строителна фирма, ние още не ги разбирахме тези работи. Хеле па я! В деня, в който това стана известно, бяхме с още един колега в Есен, Германия, в командировка за пет дни. Германските ни контрагенти, без всякакъв сантимент и извинения ни съобщиха, че имаме билети за утре право към Украйна, която тогава си беше чиста Русия, защото нещо в тръжната документация трябва да се променя, това вас не ви интересува.

Важен е полетът от Дюселдорф през Виена към Киев!

Ето в този полет усетих разликата между Русия, и целия останал свят…

На терминала в Дюселдорф, чакайки полета, имахме на разположение кафемашина, няколко щендера, един с вестници и книжки-еднодневки, друг със сникърси, минерална вода и други лъскави непознати вафлоподобни изкушения, третият с пресни плодове, пакетчета със сушени такива, плодови сокове, и всичко това безплатно, в рамките на самолетния билет.

В самолета, това е единственият случай в моя живот, когато съм пътувал в бизнес класа, за пръв път горещи кърпи за дезинфекция, отбрани питиета, керамични съдове, истински прибори, сьомга, уиски, вина, германецът, с когото пътувахме заедно, без никакво притеснение си сви няколко пищовчета алкохол и си го прибра за после…като разбрах, че е от бившето ГДР се успокоих…

После, много бързо някакси кацнахме във Виена, транзитно минахме през фришоповете, много скъпо, и хайде на руския самолет.

До кацането в Киев беше мълчание, тягост и допиване на предвидливо свитият от предния самолет алкохол.

После кацнахме! Излетяхме от онзи край на Европа, където хората те гледат с усмивка и доверие защото уважават твоята индивидуалност и значимост, поради което преминаването на граничният контрол там никога не ни отнемаше повече от петнайсетина секунди. Но кацнахме на другия край на Европа, където граничният контрол е първият и изключително ефективен лост да накараш всеки човек да бъде смачкан до собствената си незначителност! От дузината гранично-паспортни пункта заработиха два. Получилась очеред как надо. Оловната плоча на простотията ни натисна надолу, в собствената си социалистическа кал…

Ако пътуваш с влак, на Унгены ти сменят междуосието. Не лично твоето, на вагоните. Защото нихните стальные дороги са по-широки от всички останали в целия свят! За да не може враг да си кара влака по руско! Тях не ги интересува, че по този начин и Русия не може да си кара влаковете по света.

Мога да ви разкажа как е и като пресичаш руските граници с кола, но не затова започнах всичко.

Русия е странна държава. През цялата й история я управляват нещастни комплексари. Хора, които използват невероятната си власт и мощ не за да създадат условията, при които държавата им да се впише в останалия свят, да стане част от него, да решава общочовешките проблеми заедно с останалото човечество, да дава идеи за бъдещето, да търси истината в миналото…не, хиляди пъти не, Русия не е тази държава! Русия е държавата, която откакто съществува се противопоставя на целия останал свят, воюва с него или поне с всички около себе си, заграбва територии, унищожава нации, Русия е абсолютен комплексар, градящ собсвеното си самочувствие на базата на мускулите, а не на разума. Русия много добре знае, че разумът и е чужд!

Тютчев е казал“ „«Умом Россию не понять, в Россию можно только верить.“

Сиреч, Русия е за вярващите без разум!

Много се обърквам! Почвам за едно, пиша за второ, завършвам с трето.

Много ми се ловна това за комплексарите, които умират да управляват! На некомплексираният човек власт не му трябва. На бате Бойко обаче му трябва. На Цветанов му трябва. На Симеон, Станишко, Доганко, Първанко им трябва. Защото властта е единственото място, от което всеки комплексар може да извика: „ Не ме брояхте за човек, а? Обаче сега кой приема парада? Кой поръчва Цеца Величкович? Кой реже лентите? А? Кой е на телевизоро двадесет и пет часа у денонощието? И други такива простотии…

Комплексарите и в Русия и в България умират от страх да не загубят властта!

Но най-ги е страх на власт да не дойдат некомплексирани хора, хора със самочувствие, хора знаещи и можещи, хора, които уважават другите хора и Животът като такъв, и мога да ви уверя, верни мои читатели, че комплексарите и в Русия, и в България, и в целия свят няма да допуснат това да стане просто така. Без комплексарското си величие всички те са нищожества!

Нищожествата, които ни управляват!

Белчо ДОНЧЕВ

http://tovae.to