Новата стара БСП и новата стара ситуация в България

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au

В България – БСП преизбра стария си председател, протестът продължава, но с намалена сила, а правителството не подава оставка. Стопиха ли се обещанията за гореща политическа есен или това е само затишие пред буря – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, най-голямата опозиционна сила – БСП, проведе за първи път директен избор за председател на партията. Какъв е резултатът?

– Резултатът е, че за нов председател бе избран стария председател Корнелия Нинова. Това е гаранция, че нищо или почти нищо няма да се промени в общия политически живот и БСП ще си бъде най-голямата, но и най-беззъбата опозиционна партия. Корнелия Нинова е председател вече 4 години и загуби всички избори оттогава. Освен президентските, но за тях тя няма заслуга, победата на кандидата на БСП Румен Радев беше гарантирана, защото ГЕРБ издигна срещу него най-невъзможния за избиране кандидат – Цецка Цачева. Че това беше направено нарочно, призна дори премиерът Борисов. Да не обяснявам защо, важното е, че Корнелия Нинова, както каза един от нейните опоненти във вътрешно партийния вот, не е визионер, няма таланта да обединява партията и е удобен противник за ГЕРБ.

– Самата Нинова обаче разглежда победата си като доказателство, че партията е единна и с категоричния вот на над 80 на сто от гласувалите, подкрепя нейната линия.

– Какво друго да каже, Фили? Фактът е обаче, че гласуването мина, а разделенията в БСП остават. И те са в самата тъкан на партията, не са „медийни халюцинации“ и не са само във Висшия съвет, както настоява Александър Симов, един от най-близките до Нинова хора.

– Какво означава това от гледна точка на политическите реалности в страната в момента?

– Означава поне две неща. Първо, БСП е на кръстопът – с кой ще партнира, след бъдещите избори. Това е мъчителна дилема за всички партии сега, независимо дали го съзнават или не. Проблемът е, че структурата на българския политически живот е тотално изкривена, в нея липсва целият десен полюс. Така партиите се тъпчат в прекалено малко политическо пространство и противоречията им не са принципни, а безпринципни и още по-трудни за решаване. В коалиция с кого – важен въпрос, по който в БСП няма единно мнение.

Антон Кутев, един от влиятелните леви смята, че още следващият конгрес трябва да реши. Подтекстът е – с кого БСП ще участва в бъдещото управление, което със сигурност няма да може да реализира самостоятелно. В същото време обаче депутатът Красимир Янков казва: „Ако БСП ще идва на власт безпринципно, това е голям проблем, партията трябва да има доверие“. Това може да звучи леко неясно, но в превод означава – в бъдещия парламент няма да има партия, с която принципно да си партнираме, всички опции ще са безпринципни, затова трябва да спечелим самостоятелно мнозинство, за да управляваме. Само че, както е известно, разликата между „искам“ и „мога“ е огромна, така че и в този случай БСП на Нинова вероятно пак ще посегне към опортюнизма, а не към принципите.

– Пламен, има ли и други линии на разделение вътре в БСП?

– Разделенията са много, Фили, но споменавам само най-актуалните. Такава е и темата за отношението на БСП към протеста, който тече вече 70 дни и иска оставката на премиера Борисов и главния прокурор Гешев. Социалистите искат същото, но подкрепят протеста на думи, не знаят дали да раздрусат крушата на властта, като го подкрепят активно, с действия или да не се бъркат и да чакат узрялата власт сама да им падне в ръцете. И тук има полярни мнения.

Споменатият Антон Кутев например казва категорично: „Ние трябваше да поведем протеста“. Александър Симов обаче твърди: „БСП правилно не оглави протеста, иначе щяхме да изгоним някои хора от площада“. Изглежда, че новият стар председател на партията ще запази точно по-пасивната линия на поведение, още повече, ако се намеси по-активно в протеста, ще се сблъска с други интереси, с които в момента Нинова не би искала да се сблъсква – например с тези на президента Румен Радев.

– Пламен, а какво става със самия протест, как се развива той в тази ситуация?

– Протестът видимо отслабва, Фили, въпреки провокацията, която в сряда изостри малко обстановката. Предния ден обаче организаторите от тъй нареченото „отровно трио“ дори започнаха да се оплакват, че вече нямат пари за развалена риба и яйца, с които да бъдат замеряни правителствените сгради. Е, май намериха пари, защото пак замеряха парламента с яйца, но важното е друго – протестът губи сила, колеблив е и това става все по-видимо, колкото по-видим става фактът, че президентът Румен Радев е фактическият негов ментор и точно той ще бере политическите му плодове.

Все пак да отбележим, че през септември протестът преживя два по-активни дни – 2 и 10 септември, тъй наречените  „първо и второ велико народно въстание. Те, особено първото, бяха по-масови и агресивни, но не дадоха желания резултат. За 22 септември, празникът на българската независимост, е насрочено „трето велико народно въстание“, но едва ли и тази символика ще помогне за реално сваляне на правителството. Извън емоциите, в момента дори може да се каже, Фили, че правителството изглежда по-стабилно, отколкото в последните дни на август например.

– Откъде дойде тази стабилност?

– Първо да кажа, че, макар сега да закрепи положението, междувременно ГЕРБ изгуби част от обществената подкрепа, която имаше. Това означава, че ако следващите избори бяха днес, партията нямаше да ги загуби тотално, но и нямаше да има достатъчно подкрепа, че да може да състави реалистично коалиционно правителство. А иначе известното стабилизиране на ГЕРБ идва поне по две линии.

Първата е слабостта на опозицията. БСП беше заета с вътрешни дела, протестът не е достатъчно силен, а ДПС са официално в опозиция, но са много пасивни, добре знаят, че протестът всъщност е и срещу тях. Втората основа за стабилизирането на управлението дойде от хода с предложението за свикване на ВНС и приемане на нова Конституция. Това вкара всички реални политически играчи в процедура, която дава на управляващите поне още два месеца относителна стабилност, а и възможност после да протакат още, за да стигнат до края на редовния си мандат. Дали това протакане ще работи за тях или срещу тях обаче, предстои да видим на следващите избори, когато и да са те.