You are here

Новите санкции на САЩ срещу Русия – последствията за енергийната сигурност на Европейския съюз

Никак не е изненадващо, че германски, френски и британски енергийни компании изръмжаха срещу оригиналната версия на законодателството S.722 , което разширява американските санкции срещу Иран, Русия и Северна Корея. Имат и добра причина –  в оригиналната версия има съществени негативни нюанси, които членовете на американския Сенат пропуснаха да забележат или коригират.

 

Тъй като руски и ирански компании имат дял в Шах – Дениз – 2 (НИОК и Лукойл притежават по 10 процента от проектната компания), буквалното прилагане на санкциите бе довело, по същество, до блокиране на добива в находището и работата на целия Южен Газов Коридор.

 

В новия проект, санкциите се отнасят до компании и проекти, в които руските компании държат или контролен пакет или повече от 33% дял.

 

Промяната се очакваше от много правителства, компании и от Европейската комисия, която директно призова американското правителство и Конгреса да изчистят спорните въпроси и да променят санкционните клаузи.

 

При все това, не всички европейски правителства и компании ще останат щастливи от последния вариант. Европейската комисия вероятно ще се почувства задължена да отговори по същество и да критикува едностранните действия на САЩ. Въпреки това, американските санкции, веднъж приети, трудно могат да бъдат ограничени като последствия, особено с оглед на това, че Европейският съюз разполага с малко лостове без да рискува значителен разлом в трансатлантическите отношения.

 

Американският Конгрес определи Русия за заплаха номер едно, като формално обвини Русия във провеждане на хибридна война срещу САЩ. Следователно, американските санкции следва да бъдат интерпретирани като въпрос на националната сигурност и като реакция на самозащита, в много отношения идентична с атаката на 11 септември.

 

ЕС не може да отрече това право и тази оценка на САЩ.

 

По-голяма част от американските санкции не са новост – в действителност по-голяма част от тях са повторение на вече въведени санкции от Европейския съюз.

 

Един бърз поглед на списъка от проекти, поставени под заплаха от новите американски санкции,  доказва главната теза – Москва няма много голям шанс да намери и приложи симетричен отговор срещу тях. Най-доброто на което може да се надява е да изгони американските дипломати, действие което се очакваше след изгонването на руските дипломати от САЩ през декември миналата година. По-голяма част от усилията на Москва изглежда ще се фокусират в интензификация на медийната и пропагандна война за спечелване на западното обществено мнение за целите на анти-американската кампания, като се „натискат“ чувствителните струни и играе върху накърнената гордост на европейския политически и корпоративен елит за това че Вашингтон извива ръце и заплашва европейската енергийна сигурност.

 

Балтийският ВПГ проект, в който си партнират Газпром и Шел /още не е формализирано участието на Шел/ цели да помогне на Русия да разшири потенциала си за износ на ВПГ и позициите на глобалния газов пазар, в допълнение към вече изнесените за Европа 178 милиарда кубически метра газ през 2016.

 

Същият наратив – да помогне на Русия да поддържа и разшири пазарните дялове на свои компании– е приложим и към останалите седем проекта, които са цел на американските санкции – проекта Син поток /между Ени и Газпром/, КПК – Каспийския тръбопроводен консорциум, в който между основните акционери са Шел, Ени и Роснефт, Северен поток – 1 и 2, разширението на проекта Сахалин – 2 /Газпром и Шел/, Консорциума Шах Дениз – 2 и проекта за Южно-Кавказки газопровод /където Лукойл има 10% дял/, находището Зор в изключителната икономическа зона на Египет (BP, Ени и Роснефт).

 

Поглед по-отблизо на този списък, след като се отчетат промените и новата версия на санкциите, в сравнение с първоначалния вариант на Сената, бе разкрил различна картина, тъй като американските санкции ще касаят нови проекти, в които руските компании имат или контрол или над 33 % цял.

 

Проектът Северен поток – 2, привлича най-голямо внимание, тъй като правителството на САЩ притежава валиден аргумент – европейските компании вече са се обвързали с Газпром, до степен да финансират неговите проекти, нацелени на заобикаляне на целия регион на ЦИЕ. Москва използва прикритието на търговския интерес за да прикрие по-общия план на последствията – преместването на $ 10 милиарда долара в преки и непреки ползи от страните в Централна и Източна Европа към партньорите на Газпром в Германия чрез посреднически такси и по-евтин газ. Целта е да се поддържа фрагментацията и препятства либерализацията и интеграцията на европейския газов пазар.

 

Базисният интерес на ЕС при решение на въпроса за въздействието на американските санкции, оценен на  фона на енергийната доминация на Русия, трябва да стъпва върху оценката щети – ползи за европейските потребители. Енергийните компании трябва да се конкурират и в процеса да печелят своите пазарни ниши, за да отговарят на очакванията на своите акционери, но само на свой собствен риск.

 

Основната разлика между 2017 и 2009 година, – когато Русия прекъсна газовите доставки за Европа, е че днес Москва не може да си позволи да заплашва с подобно действие, да не говорим да пристъпи към него. Нейните алтернативи, както в сферата на природния газ, така и в суровия нефт, вече са налице – въпрос е на недълго време тези алтернативи да постигнат обеми, сравними с предлаганите от Газпром.

 

Енергийното оръжие на Русия бе успешно обезвредено.

 

Има ли европейския потребител на газ някакъв специфичен или жизнен интерес в реализацията на проекта Северен Поток – 2? Безусловно не. Асиметрията на интереси между Русия и Европейския съюз може да се наблюдава с невъоръжено око. Този проект е замислен и промотиран от Русия като интегрална част от нейната стратегия.

 

Средният потребител на природен газ в ЕС има интерес от равнопоставеност и максимална конкуренция от различни производители и търговци на природен газ?

 

Европа има нужда да осигури равен достъп до нейния пазар и за втечнения природен газ, за нови доставчици и нови маршрути, както на сушата, така и в морето. Европейските страни следва да признаят, че интересите на европейските енергийни компании и на европейските потребители не са винаги съвпадат и със сигурност са различни от тези на Русия. Всеки път когато европейски енергийни компании предпочетат да действат като посредници и представители на Газпром в усилията му да запази пазарни дялове и да ограничи конкуренция, включително от американски ВПГ, трябва да се каже ясно – това не е нито споделен, още по-малко публичен интерес на потребителите в ЕС.

 

Не е прецедент Русия да ангажира топ европейски политици и партньорски компании чрез многопластови операции в рамките сложни мрежи от кампании за влияния насочени към блокиране на интереси на САЩ. Москва има дълга история  на противопоставяне на използването на най-новите американски технологии в сондирането в ЕС – включително при проучване и добив на шистов газ. Същите които руските компании търсят и имат готовност прилагат. По време на анти-шистовата кампания в ЕС правителствата на много страни предпочетоха да възприемат позиция на странични наблюдатели, като позволиха на екоактивисти и леви политици да действат свободно и да определят обществения дневен ред по тези въпроси.

 

Подобни „свободни“ коалиции, като тези които блокираха добива на шистов газ, сега се опитват да препятстват и вноса на шистов газ като ВПГ, мобилизирайки подкрепа в целия ЕС срещу американските санкции срещу Русия.

 

Американският ВПГ не представлява понастоящем никаква заплаха за руския газ. Обемите са незначителни – около 1 милиарда кубически метра, което е нищо на фона на вноса на руски природен газ. Вярно е, че търгуваният американски ВПГ може като динамика да впечатли в близките години, особено на фона на вноса на ВПГ от други страни в ЕС. Но това няма да се случи за една нощ. Ето защо, втечненият газ от Америка първо трябва да намери своето място и завоюва ниша в конкуренция с други доставчици на ВПГ на глобалния пазар на природен газ, и чак тогава да тръгне да се конкурира с руския или всеки друг тръбопроводен газ.

 

Геополитическата тежест на САЩ и обещанията на президента Тръмп към лидерите на страните от ЦИЕ могат да внесат промени, но драстичните съкращения в бюджета на Държавния департамент от 30 % и кадровите размествания, могат да компрометират ефикасната дипломатическа подкрепа на износа на американски ВПГ в краткосрочен аспект.

 

Факт е, че европейските енергийни компании има дълга история и развити бизнес мрежи съвместно с руските газови и петролни компании. По-голямата част от руския природен газ се продава по дългосрочни, нефтеноиндексирани договори между 5 и 20 години. Газпром изглежда готов да внесе нужната допълнителна гъвкавост, която да стимулира европейските му партньори да препродават все по-големи количества руски газ.

 

Юнипер /Uniper/, една от партньорските компании в Северен поток – 2, има 20 годишен договор /до 2035/ за доставка с Газпром. Шел Енергия Европа – Shell Energy Europe, също партньор по Северен поток – 2, от своя страна, също има 20 годишен договор за доставка на газ от Газпром, въпреки че става дума за много по-малки количества. Благодарение на обмяната на активи с BASF Газпром вече притежава сто процента от няколко германски компании вносители на газ – WIEE, Wingas и WIEH, които през 2016 са внесли близо 30 милиарда кубически метра, като значителна част от този газ се препродава във Франция, Дания, Чехия и Австрия.

 

Все повече природен газ от Газпром, внесен през Северен поток, се търгува на вторичен пазар, което прави европейските енергийни компании пряко заинтересовани от задържане и увеличаване на пазарните дялове на Газпром на европейския пазар, съответно от блокирането на достъпа до него на негови конкуренти. По дефолт, по-голяма част от „гневните“ реакции в ЕС по отношение на американските санкции идват от тези бизнес кръгове в ЕС. Германия неусетно се превръща в нетен газов износител, основно благодарение на Северен поток – 1 и нова линия на този газопровод ще я постави на трето място в ЕС по износ на природен газ. Докато потреблението на природен газ в Германия стагнира около 75 милиарда кубически метра, вносът на руски газ расте с двуцифрени темпове, без изобщо да се съобразява с основните направления на политиката на ЕС в сферата на енергийната сигурност.

 

Европейските, включително германските потребители, би трябвало да бъдат признателни на шистовата революция в САЩ, благодарение на която се стигна до тези драстични намаления на цените на природния газ и петрола. Без да се осигури свободен и безпрепятствен достъп на енергийни ресурси от пазара на нефт и газ в САЩ – най-големия суинг производител в света, докато в същото време се увеличава вноса на руски газ при привилегировано третиране е рецепта за пазарни дефицити на европейския пазар и последствия далеч отвъд границите на Германия, което е прелюдия към разрушаване на трансатлантическото партньорство.

 

Потребителите на газ в ЕС плащат $45 – 50 милиарда по-малко за руски газ през 2016 година, отколкото през 2012. Спестените средства при вноса на суров нефт са още по-внушителни – общата стойност на внесения нефт в ЕС пада от $449 милиарда през 2012 до $167 милиарда през 2016, като 29% този нефт се внася от Русия.

 

Нищо от това не би било възможно без американската шистова революция и силната стратегическа трансатлантическа връзка, която играе огромно значение при осигуряването на алтернативи и конкуренция, включително по Южния Газов Коридор.

 

Нищо от това не би било продукт на нова Ост Политика на Германия.

 

Новодошлите на европейския газов пазар са изправени пред много пречки – формални и неформални – в опитите да достигнат до крайните потребители в Европа. Вносителите на американски втечнен газ са принудени да разчитат на местни играчи, повечето от които вече са обвързани с договорни отношения с Газпром, които стоят в основата на загрижеността на Европейската комисия за премахване на препятствията през диверсификацията на пазара на газ в ЕС. Допълнителни трудности срещат новите конкуренти на Газпром, когато се опитат да влязат в транзитната мрежа и да пренасят газ през границите на страните в ЦИЕ. Това което е рутинна операция за Газекспорт, се превръща в изпитание, често мисия невъзможна, за новодошлите конкуренти, които „потъват“ в смесица от институционален плен и пазарни незрялост.

 

Прогнозираните излишъци на глобалния пазар на ВПГ, които се очакват след 2019 година, ще се отразят с по-малка сила на европейския газов пазар, поради съхранената доминация на Газпром, особено ако новите доставчици нямат равен достъп и ЕС не насърчава вноса и конкуренцията на континенталния пазар на глобалния ВПГ.

 

В най-новата игра на покер, Москва залага на окуражаване на съюзниците си в ЕС да се противопоставят на американските санкции срещу Русия както на национално, така и на съюзно равнище, с надеждата, че Брюксел ще свърши трудната работа на Кремъл.

 

Факт е, че новите американски санкции силно притискат Русия и накърняват нейните интереси. На практика те ще отрежат достъпа на руски енергийни компании до дълги пари, като ограничат матуритета на дълга, който могат да вземат до 60 дни. На практика това ще им позволи само да рефинансират текущите си задължения.

 

С времето, това ще доведе до съкращения в добива на газ и нефт в страната, това което днес се представя за „доброволни съкращения“ в рамките на договореността с ОПЕК. Поддържането на равнището на добив за продължително време на равнището от преди санкциите е невъзможно, без вноса на важни американски технологии, да не говорим за разработването на нови находища в Арктическия океан, шистовите залежи и в дълбоки води на офшорните зони.

 

Санкциите на американския Конгрес драматично съкращават възможността Путин да се договори с Тръмп.

 

В последна сметка, Европейският съюз и САЩ имат сравними и съвпадащи подходи и цели на стратегическо равнище. Но това не пречи на ЕС да прави изключения от общите правила за европейски компании, които работят с руски компании в блокове в Черно море и в Арктика.

 

Но САЩ имат казус, когато отстояват правата си на достъп на техния ВПГ до ЕС – особено в контекста на привилегиите и подкрепата, която притежавани от Газпром компании в Германия получават от немското правителство и от Европейската комисия. Няма как същите да се отказват на американския ВПГ и да се ограничава възможността му да се конкурира с руския природен газ.

 

Това не е нито добра политика, нито добър бизнес.

 

By Ilian Vassilev

http://bulgariaanalytica.org/2017/07/28/the-new-us-sanctions-on-russia-i...