Нови избори или правителство около партиите на протестния вот: сценариите след изборите

Здравка Андонова

 

Правителство на партиите на протестния вот „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“ или нови парламентарни избори – това изглеждат двата по-възможни варианта от различните сценарии след вота на 4 април.

Очаква се президентът да свика максимално бързо новия парламент – вероятно следващата седмица (ЦИК трябва да обяви избраните депутати до 11 април), и след това бързо да връчи и първия мандат на ГЕРБ, които ще имат 7 дни да предложат кабинет.

В новото 45-о Народно събрание ще бъдат представени шест партии – ГЕРБ, „Има такъв народ“, БСП, ДПС, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“(според официалните данни на ЦИК при почти 100% обработени протоколи от секционните комисии).

Предстои и изчислението на мандатите, включително с отчитането на гласовете от чужбина, но според първите варианти, пресмятани на база резултатите от страната, от социологическите агенции политическите сили, които поне публично заявяват в какви коалиции биха се включили, не събират необходимите 121 гласа за избиране на правителство.

Сборът между депутатите от партиите на Борисов и Слави Трифонов би бил достатъчен за общ кабинет, но тв водещият няколко пъти заяви, че коалиция с ГЕРБ е невъзможна („мога и да си го татуирам“), повториха го и от екипа му (сценаристите) в изборната вечер – че освен с досегашната управляваща партия общо управление с БСП и ДПС също не е възможно и че ще си спазят обещанието.

Никой не иска с Борисов

Въпреки че премиерът Бойко Борисов в монолог под снега в края на изборния ден поиска да остане във властта поне до края на годината, като даде да се разбере, че е готов на всякакви колаборации, опаковани под някаква форма на експертен кабинет, досега всички декларират, че не искат коалиция с ГЕРБ, дори и ако Борисов не е министър-председател.

Само ДПС публично не са коментирали темата след изборите и чакат окончателните резултати.

ГЕРБ, БСП и ДПС също събират гласове за правителство, но в деня след изборите лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви категорично, че „всички срещу ГЕРБ“ е формулата, която отговаря на обявените ни предизборни намерения, а и на нашето четиригодишно поведение“.

Само гласове на ГЕРБ и ДПС не са достатъчни за избор на кабинет, а евентуално „цепене“ на депутати от новите партии не може да стане толкова бързо и масово според анализатори.

Голямото предизвикателство отива при Слави Трифонов,

ако Борисов върне мандат. Включително кой би бил излъченият от „Има такъв народ“ кандидат за премиер. Заради мълчанието си и силно контролираната кампания партията и готовността й за участие в управленски решения са голямата загадка.

А отговорността, която им дадоха над 560 000 избиратели (ИТН втора в България и първа политическа сила в гласуването от чужбина), прави задачата им още по-трудна. От формацията в първите си коментари също допуснаха варианта за нови избори.

„Има такъв народ“ преди изборите заявиха възможност за коалиране с „Демократична България“ (ДБ) и „Изправи се! Мутри вън!“, такава е подкрепяна и от коалицията около Мая Манолова, а от ДБ са готови на обединения и подкрепа около искани от тях конкретни цели. Трите политически сили обаче също нямат достатъчни 121 гласа за правителство.

Партията на Слави Трифонов държи на идеите си от референдума (за мажоритарен избор на депутати в два тура, електронно гласуване и 1 лв. на глас партийна субсидия) и ако успеят да се обединят под някаква форма, партиите около протестния вот ще трябва да разчитат на гласове от другите формации в парламента.

Думите на Нинова „всички срещу ГЕРБ“ могат да се четат като анонс за подкрепа, макар че трите „протестни“ партии досега са били против коалиция със социалистите.

Така например ДПС може да се окажат „златните гласове“ за правителство, въпреки че и отричат каквато и да е форма на партниране с тях. Подкрепа може да дойде дори и от ГЕРБ.

Такова правителство обаче би имало кратък живот. И всички ще изчисляват ходовете си спрямо предстоящи избори.

Вече се обсъждат и възможностите този парламент да направи някои бързи законодателни промени, включително в Изборния кодекс, около които има по-широк консенсус, докато се изпълняват мандатите и преди да се премине към служебен кабинет и нови избори.

Първият тест какви обединения и около какво са възможни сред шестте партии ще бъде и изборът на председател на Народното събрание, вероятно до седмица.

Кои са възможните сценарии и според наблюдателите

Според политолога Евгений Дайнов са възможни два сценария – „конфигурация на трите БКП-та – ГЕРБ, БСП и ДПС“, или някакво кратко управление с ясни 4-5 цели, за което ратува „Демократична България“. Третият вариант са нови избори.

„Има различни сценарии, но въпреки всичко за мен най-вероятният е да се състави правителство на малцинството от коалиция на партиите на протеста в лицето на „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“, с подкрепата на някой от балансьорите в парламента – било БСП, било ДПС“, смята социологът Юрий Асланов.

Той коментира, че президентът Румен Радев би могъл да влезе в ролята на медиатор и да спомогне за формирането на парламентарна подкрепа за съставянето на реформаторски кабинет, т.е. без да изневерява на себе си, да влезе в ролята на обединител и да помири съществуващите различия, ако има такива, за да не се стига до предсрочни избори.

Според политолога Даниел Смилов най-вероятният сценарий е да има опит за сформиране на европейски, технократичен кабинет – първо Бойко Борисов ще опита, но вероятно няма да намери подкрепа сред партиите и няма как да стане; след това Слави Трифонов би опитал да състави кабинет.

„Има математическо превъзходство на партиите срещу Борисов, но те са различни помежду си. С мандат на БСП едва ли ще може да бъде съставено нещо и ще се върви към нови избори. Правителство с мандат на Слави или нови избори имат равни шансове за мен“, коментира още Смилов.

Политологът Първан Симеонов смята, че и Борисов, и Слави не знаят кой е най-вероятният сценарий. „Слави направи живота на Борисов по-лесен – попречи на БСП да се реализира като опозиция и освен това легитимира вота, защото сега не може да се каже „Откраднаха вота“, а ГЕРБ е първа сила. Не мога да се наема със сценарий, защото малцина са очаквали такова развитие“, казва Симеонов.

Как да си обясним резултата на Слави Трифонов

Партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ е втора политическа сила, а БСП – трета, и това предизвика много коментари в първия ден след изборите, включително въпроса с оставката на лидера на социалистите.

Слави Трифонов е обрал протестния вот, а доверието в социалистите се е сринало заради вътрешните проблеми, реториката на националпопулизма и по-ниската активност заради COVID кризата, отчитат наблюдателите.

​​​​​​​„Очевидно огромно количество хора в малките населени места мислят, че чрез Слави Трифонов показват среден пръст на системата. Българите в чужбина очевидно гласуват за „Има такъв народ“ като за нещо ново, което искат да видят в България“


Евгений Дайнов , 

полотолог

Според социолога Юрий Асланов резултатът на Трифонов е предизвестен, но по-висок от очаквания.

Според Даниел Смилов в кампанията на Слави Трифонов е имало енергия, той е успял да вкара патриотични елементи, но не с антиевропейска или свръхпатриархална насоченост, както правят патриотите. „Също така имаше нужда от по-широк отдушник на протеста срещу Борисов – БСП се провали, а „Демократична България“ разшири своето представителство, но тя влиза в по-градска ниша и това остави големи части от страната за Слави Трифонов“, смята Смилов.

„Има парадокс на повторението – всяко поколение ще си избира по един Борисов. Този път е Слави Трифонов“, смята Първан Симеонов. Според него става въпрос за протестен, саркастичен към политиката вот.

Защо има рязък спад при БСП

Според експертите спадът на БСП се дължи на мобилизацията на протестния вот, COVID кризата, вътрешните проблеми и реториката на националпопулизма.

„БСП влиза на територията на националпопулизма и хората не могат да я видят като основна проевропейска партия. Дори в сравнение със Слави Трифонов БСП изглежда странна левица – хем хомофобска, хем е насочена срещу бежанци, силно про-Ппутинова. БСП не може да си удържи профила на една проевропейска партия и заради това губи“, смята Даниел Смилов.

Според Евгений Дайнов не може да си лява партия, да се наричате социалисти и вместо да говориш за социални неравенства и експлоатация, да оставиш тези теми на „Демократична България“ и да говориш за консервативен социализъм, за традиционно семейство, български традиции и т.н. „БСП загърби всички възможни леви теми и се опита да се направи нещо като ранния фашизъм на Мусолини. Много хора под 25 г. са леви и зелени, Корнелия Нинова май не си е говорила с нито един от тях“, смята политологът.

„Без COVID кризата БСП нямаше да е толкова зле. Има и вътрешни проблеми също. Също така на протестите БСП не беше припозната като сила на промяната, още тогава тя губеше подкрепа. Младите хора въобще не са се замислили да гласуват за БСП. БСП просто не е млада“, коментира Първан Симеонов.

Според Юрий Асланов спадът и при БСП, и при ГЕРБ се дължи на мобилизацията на протестния вот в последната седмица.