You are here

Нощта е бременна с целувките на Юда

Нощта е бременна с целувките на Юда Доган предаде Калфин. По библейски, с юдина целувка. И избра за президент Росен Плевнелиев чрез въздържание. След „порциите“ в с. Кочан тези президентски избори бяха поредното доказателство, че лидерът на ДПС вече осребрява омразата към себе си, а не електоралната си тежест.

Неговата подкрепа за кандидата на БСП наля вода в мелницата на противника му. Ефектът анти-Доган сработи безупречно за втори път, при това без никакви загуби за „сатаната“. На парламентарните избори през 2009 г. той принесе двойна полза - хем заработи подкрепа за ГЕРБ, хем подобри завоеванията на Доган. И сега движението ще извлече рекламна полза - привидната му „слабост“ ще го извади от пълната изолация и ще спре по-нататъшното му сатанизиране.

Прибързани и неадекватни са заключенията, че, видите ли, за пръв път в историята български президент е избран без „брокера Доган“. Ниската избирателна активност в смесените райони не бива да се бърка със свободния избор на етническите турци. Нито с неподчинение на лидера. ДПС си остава все така монолитно.

Достатъчно е да се види високата мобилизация за местните избори в бастионите на етническата партия. В един и същ ден едни и същи хора гласуваха различно за „своите“ и за „другите“. Странната наглед „пасивност“ при гласуването за президент бе в резултат на съвсем прецизен партиен инструктаж. Просто

Доган въведе нов политически маркетинг - убийство чрез любов

И така осигури победата на Плевнелиев. Цената на тази подкрепа не е тайна - тя се изчислява с потулените дела срещу министри на ДПС, с продажбата на „Булгартабак“, с послушанието на медийния магнат Делян Пеевски.

Вероятно и занапред ГЕРБ ще трябва да погасява дълговете. Сериозно се съмнявам, че съдебната реформа, която се кани да провежда амбициозната вицепрезидентка Маргарита Попова (извън правомощията си впрочем), както и прилагането на закона за незаконно придобитото имущество ще включват в обхвата си контингента на ДПС.

Колкото до новия президент, неговите сметки делегирано ще изплаща настойникът му - премиерът Бойко Борисов. За времето на кампанията Плевнелиев така и не успя да се утвърди като самостойна политическа фигура, така че от януари догодина България на практика няма да има държавен глава, а пълномощен представител на министър-председателя по международните форуми. Въпреки заклинанията на Плевнелиев в изборната нощ, че ще влиза в конфликти с началника си. А може би тъкмо заради тях. Да нямаш вяра на човек, който се кълне публично в неправоверност!

Нощта се оказа бременна с празни приказки за „европейското бъдеще“ и „модерна България“, изречени средно по 30 пъти от новата президентска двойка. И нито дума по важни въпроси като външна политика, национални приоритети (освен магистралите), повишаване на жизнения стандарт. Нито дума за скандалния бюджет за догодина.

И най-вече - нито една осъдителна фраза за масовите нарушения,

търговията с гласове, сопаджийството и шантажа, съпътствали уж демократичните избори. Особено притеснително е подобно мълчание от страна на бъдещия вицепрезидент с мераци да подобрява правовия ред.

По-страшно от целувката на Доган обаче се оказа концентрирането на цялата власт в една партия. По законите на политическия кръговрат това е началото на края. Загуби ли една партия външния си враг, затъва във вътрешни междуособици. И това е реалната опасност пред ГЕРБ. Изборите снеха плашилото на „тройната коалиция“ от политическия бостан и оставиха ГЕРБ без обичайния й външен виновник за всички злини.

Нощта обремени с огромни грехове и т. нар. традиционна десница. След като 22 години СДС и производните й сочеха с пръст комунистите и проклинаха живковизма, днес същите тези морализатори масивно застанаха зад ГЕРБ, възстановиха авторитаризма, полицейщината, изборните манипулации и затвориха кратките исторически скоби на българската демокрация. Същите онези, които претендираха да са отворили.

Тези избори

разсеяха и един друг мит - че изборите в България са демократични

Което само по себе си опорочава всеки резултат. Затова и нямаме особени поводи да се поздравяваме с избора. На фона на гласуващите под строй роми в Столипиново, на фона на пребитите по селата кандидати от опозицията, на фона на телевизионно документирания алъш-вериш с гласове за ГЕРБ в Несебър, някак зловещо прозвуча декларацията на Борисов в нощта след изборите, че той лично не е похарчил нито лев за купуване на гласове.

Добрата новина от местните избори е, че Сливен се освободи от уличния - в пряк и преносен смисъл, стил на управление на Йордан Лечков. Лошата - че вторият по големина град Пловдив занапред ще се ръководи от човек на ГЕРБ, уличен като участник в схеми за фалшифициране на гласове.

Непразна откъм унижения се оказа нощта и за лидера на БСП Сергей Станишев. „БСП е в подем“, прогласи той с неадекватна веселост, след като партията му изгуби драматично президентската и голяма част от местната власт. С което стана обект на публично издевателство от страна на Борисов: „Аз като слушах Станишев и останах с впечатлението, че ние губим.“

Станишев стана чучелото на вечерта, което Борисов многократно наритваше, както му падне. Ожесточението на победителя е закономерен бумеранг срещу гьонсуратлъка на един провален ляв лидер. Но публичната екзекуция на Станишев имаше и вторичен ефект

да подготви терена за завръщането на Първанов

начело на столетницата. В тая игра Борисов и Първанов са заедно.

Акцията има всички шансове да успее. Вотът тръшна БСП в тежък нокдаун. Малките й победи на местния вот са само в градове, в които цари пълна безалтернативност. Настана време соцпартията да плати за „социаллиберализма“, заменките, хайверените левичари, които денем прегръщат бабички, а вечерят с олигарси, клиентелистите на държавна издръжка, онези с куфарчетата, радетелите за „единството“, пазителите на монополите, бордоваците на държавна ясла. Вместо пречистване и промяна, на огорчените социалисти ще бъде сервиран отново пробитият спасителен пояс Първанов.

След тези избори започва голямото прегрупиране за парламентарния. И тук троицата Борисов - Доган - Първанов ще е определяща. Първият ликвидира конкуренцията вдясно, вторият запазва ролята на балансьор, а третият ще изобразява лявото. Евентуална центристка формация около загубилата президентските избори Меглена Кунева само ще разшири полето за бъдещи компромисни коалиции.

Галя Горанова

„Сега“