Нямало гаранция какво ще ни сполети след протестите – меrci, но “гаранция – Франция”

Иво Инджев

“Мечка страх, мене не“. От деца се научаваме на това подобие на заклинание, когато се готвим да се престрашим да сторим нещо, което изисква ако не голям кураж, то минимум решителност. Като да скочим в студената вода. Цялата ни природа крещи, че водата е ледена и никак не ни иска да се бухнем в нея, но пък надделява волята да се изкъпем, да се пречистим.

Множат се коментарите според които е недалновидно да се протестира днес без да имаш представа за мечката, която ще поканиш в двора ни по този начин след като сегашната свинщина бъде натирена. При това тази теза се застъпва не само от манипулатори, свързани със свинската хранилка, но и от улегнали, уважавани авторитети в редиците на прозападните българи, изпитващи искрени опасения, че можем да поканим мечката да заиграе отново тук, както сме го правили и чрез протестите от 2013 година.

С уважаваните коментатори не искам да споря. Напълно разбираемо е да не искат да скачат в ледената вода. Пък и няма гаранция, че ще обърнат внимание на скромното ми мнение на потомствен грешник, който няма претенция за светец и в наши дни. 

Да не говорим, че е мечешка услуга за каузата на демокрацията съмишлениците да се хванем за гушите за радост на нагушилите се от употребата на демокрацията за свинското си забогатяване и заграбване на България от суверена. Руската мечка само това чака.

Но, за тяхна изненада, ще цитирам руската поговорка: който се бои от мечка, да не ходи в гората. 

С риск да ми се обидят някои ще им кажа, че стремежът ни да не се излагаме на течение, за да не настинем, както и да се пазим да не се минем, е сред типичните прояви на манталитета, който смe свикнали да (само)иронизираме като “български”.

Но забелязвате ли нещо ново в това отношение?

Обикновено коментаторите и обществените авторитети бодат с ръжена на своето слово и подбуждат към действие партиите, на които симпатизират. Традиционната от години критика на тези непартийни будители на партиите от позицията на загрижеността този път е с обратен знак.

Сега партиите, заподозрени като демократични (алтернативи на властта) действат чрез свои ярки представители, докато коментаторите на техните действия, към каквито са ги подтиквали през годните, дърпат ръчната спирачка от опасения, че сегашният протест може да ни срине в пропастта. 

И защо? Ами защото не се знае какво може да се случи след протестите и трябвало да има план. Иначе пак ще ни излъжат онези, които отново ще се възползват от гражданската енергия, поради което е по-добре…да не правим нищо.

Промъкват се и твърдения, че сред протестиращите имало (много) дечица на червендалести синковци. Дано да е вярно. От тази по-добра новина за нормализиращата се най-после се България, не може да има.

Ако тези пораснали деца протестират срещу втория и доста по-жилав в оцеляването си червендалест отбор на БКП в управлението на страната, значи най-после се е състояла промяната – не само в нагласите на обществото, но и на поколенията. 

Лесно е да си по рождение противник на мимикриращия посткомунизъм или дори абстрактно да го отричаш в резултат на собствената си еволюция.  Но е доста по-трудно да се обърнеш срещу носителите му в собственото ти семейство. Ако това преобръщане се е състояло в главите на младите, може да сме по-спокойни за годините, които ни остават и на нас, по-старите.

И последно на този етап: нали всички искахме младите да се завърнат от Запада, където учат и живеят, за да помогнат България да се отърси от лъжата, че ни управляват граждани за европейско развитие на България?  

Е, завърнаха се. Не ги делете на “наши и ваши”. Нищо, че някои от тях имитират левичарската глезотия на част от техните връстници на Запад, заченати и родени в свобода, поради което им се ще нещо различно за разнообразие, нещо като свят без “капитализъм”, т.е. без свободно предприемачество, инициатива и лична отговорност за семейния бюджет без диктата на държавата. 

Ако наистина нашето поколение, минало през фурната на закалката в пещите на тоталитаризма, действително е “по-печено”, нека ги оставим да си минат по пътя на огъня, в който са готови да скочат днес. За да станат печени и те. 

Гаранция? 

“Гаранция- Франция”, както казвахме пак като деца. И се оказахме без да искаме прави. 

Меrсi за вниманието.