Няма друга велика сила освен Русия, която да е прилагала тероризма в отношенията си с България, и то тероризъм срещу представители на държавната власт.

Янко Гочевъ
 
 
Застреляният от руски агенти терористи през 1891г. български финансов министър Христо Белчев.
Няма друга велика сила освен Русия, която да е прилагала тероризма в отношенията си с България, и то тероризъм срещу представители на държавната власт.
Според руските документи, които няма кой да прочете активен участник в тези терористични акции и атентати е генерал Николай Игнатиев- фактическият убиец на Васил Левски и на Българската екзархия, яростен БЪЛГАРОФОБ, обявен от руската пропаганда за ''голям приятел на България'' (!?), на когото пак искат да издигат паметници в София, понеже има малко в България !? Руска наглост и поредна нова монументална агресия срещу България.
АТЕНТАТЪТ СРЕЩУ СТЕФАН СТАМБОЛОВ
На 15/27.03.1891 г., след заседание на правителството, Ст. Стамболов отива в кафенето ''Панах“. Той е придружаван от министъра на финансите Христо Белчев, с когото обсъждат назначаването на главен секретар на финансовото министерство. Те излизат от кафенето към 20 ч. и тръгват, следвани на разстояние от телохранителя Спас Антонов, по тротоара на улица ''Васил Левски“, покрай източната ограда на Градската градина, когато са нападнати от атентаторите, действащи терористи и руски агенти.
Нападателите, които са платени от Русия наемни убийци, се движат срещу тях на две групи. Първи са Михаил Ставрев (Халю) и Никола Тюфекчиев. Те подминават Ст. Стамболов и Хр. Белчев и веднага след това Халю хваща Ст. Стамболов за ръката, за да му попречи да използва оръжието си, и стреля по него, но улучва в лявата ръка Никола Тюфекчиев. В същото време и той стреля, но улучва Халю в дясната ръка, след което той не може да използва оръжието си. Ст. Стамболов пада на земята и изглежда поне част от нападателите решават, че той е убит. Междувременно Хр. Белчев побягва към входа на Градската градина, където е застрелян от Д. Тюфекчиев, който го взема за Ст. Стамболов.
След известно забавяне телохранителят Антонов подгонва атентаторите, но без да стреля по тях. Той все пак ранява със сабята си Димитър Тюфекчиев. В това време Ст. Стамболов отива до близкия полицейски участък и се включва в преследването на нападателите, но и четиримата успяват да избягат. Никола Тюфекчиев стига до Белград, а Халю и Ножаров - до Румъния, откъдето със съдействието на руските власти се прехвърлят в Одеса на руска територия. Раненият Димитър Тюфекчиев е арестуван на следващия ден, след като в Градската градина са открити пистолети с инициалите на брат му.
Разследването на атентата продължава повече от година, като през цялото време правителството оказва натиск върху следователите, стремейки се да докаже връзките на атентаторите с Русия и русофилската опозиция.
Ст. Стамболов цели организирането на шумен политически процес, който да затвърди неговите политически позиции и да разобличи антибългарската политика на Русия, започнала терористични акции, за да осъществи целите си.
Единственият заловен атентатор Димитър Тюфекчиев не дава никаква полезна информация на следствието и в резултат на мъченията, на които е подложен, умира на 18.09.1891г. Телохранителят Антонов остава неразкрит, въпреки подозренията, че е съпричастен към злодеянието. Антонов обаче извършва убийство две години по-късно и впоследствие умира в затвора. Един от съучастниците, Спас Лепавцов (баща на Димитър Лепавцов), който известно време съхранява използваните за нападението оръжия, се съгласява да сътрудничи на следствието. Въз основа на неговите показания, обвинението се опитва да докаже връзката на нападателите с известни обществени фигури като Петко Каравелов, Димитър Моллов, Климент Търновски, Светослав Миларов и Трайко Китанчев, някои от които са арестувани. За премиера е ясна руската връзка и за назидание му трябват изкупителни жертви от русофилските кръгове в България.
Съдебният процес се води от военнополеви съд, чиито заседания започват на 18/30.06. 1892 г. във Военното училище. Присъдите са произнесени на 1.07.1892г. На смърт са осъдени Светослав Миларов, Константин Попов, Тома Георгиев и Александър Карагюлев. Петко Каравелов е осъден на 5 години, а Трайко Китанчев - на 3 години затвор. Димитър Ризов, Наум Тюфекчиев и Иван Козаров също са осъдени задочно и са обявени за издирване. Смъртните присъди са изпълнени на 27.07.1892г. в двора на Черната джамия. Спас Лепавцов е осъден на смърт, но присъдата му по-късно е заменена с 5 години затвор.
Фейсбук