Няма лустрация, получаваме фрустрация

Hristo Slavi Ratchev

 

Пред избори се опитваме да чуем какво ни говорят другите. Разчитаме, че сме добре информирани, поемаме дълбоко въздух, преди да ни залее вълната от кухи думи. Според психолозите, фрустрираните хора са измамени в надеждите. Реагират по три начина: гълтат всичко в себе си, беснеят или ронят сълзи.

С тези нагласи попадаме в избирателна кабина. Овладели сме тремора на ръката и пускаме бавно своето кодирано послание в мамещия отвор на урната. Усещането е, почти еротично.

Трябва да се насладим на акта. Стига сме бързали, пъхаме бюлетината бавно. Майчице колко е дълга, оглеждаме с ликуващо лице маскираните воайори от комисията, ние сме в спалнята на демокрацията. В прегръдките и ласките и, сега ще открием колко струваме.

Как може да пропуснем това преживяване. За бога, имаме право да гласуваме! Живеем в страна, която имаше мавзолей. Кланяхме се на какавида с чуждо поданство, шпикована със слама. Окупиран, разплакан и повреден, с една дума фрустриран, народът ни се разпиля, сламата се разлетя във въздуха, мумията изчезна нейде из лошо поддържаните парцели на софийските гробища, /благодарност Евгений Бакърджиев/. 

Изборът на правилната бюлетина ни се струва очевиден. Но не е. Натискаме с химикалката, малко преди да се счупи и бележим хикс върху личност и партия. Лично аз предпочитам тези политици, които са проумели, че хората са несъвършени. Работят със светлата страна на човешката личност, макар да знаят, че в човека съществуват мрачни дълбини населени с чудовища. Виждат покварата на света, но въпреки това го обичат. Не вдигат революции за щяло и нещяло. През справедливи закони се опитват да контролират ада в него. 

Не насилват околните да стъкмяват обществено устройство по някакви противоестествени теории. 

Лесно ще разпознаете левите, тези вечно истеризирани и възмутени хора. По конституция, гневните са леви. Обладани са от хаотични революционни пристъпи, придружени със съмнителни идеи за някакъв нов човек. Винаги имат конкретен враг, който трябва да бъде унищожен. 

Там може да откриете даровити художници, абсурдисти, плодовити философи, приказен магически реализъм, както и фанатизирани пакостници. Но и мащабни катастрофици, чевръсти стахановци на геноцида. Видите ли идиоти да тичат с факли подир поредната революционна идея, това е горивото на левите движения – умствената им недостатъчност, плюс властови халюцинации. Имат и още един характерен белег, 

левите не работят. Те водят масите. 

Разпределят порциона. Специалисти са по театралната грижа за плоденето на неоправданите. Патологично завистливи към елита на предприемчивите и богатите. Съвремието прелива от смахнати движения, мелодраматици относно съдбата на света, климата, ембриона, ерогенните зони, коректността. Някаква специфично провалена емоционална интелигентност, умствено объркване, често породено в партерните етажи на обществото, където се намира портиерната. Големи инкубатори на лява мисъл са западните университети. 

“Свобода, братство, равенство”- “Да спасим планетата”, струва им се вселенски справедливо. Понякога лявата и дясна реторика се заплитат в собствените си словоизлияния, навлизат неусетно в териториите си, внезапно решават да си бръкнат в гащите и проверят пола. Вече не е ясно, кои са джендъристи, мачисти и нови марксисти, какво по дяволите търсят в интимните отношения на хората. В нашата предизборна зоологическа градина лесно ще забележите, партийно натровени хора, с пяна на уста да прибягват графично изписани на изсветляващия хоризонт, напомнят зомбирани върколаци с щръкнали кучешки зъби. Не са за гледане, непоносими са за слушане. 

В този плах опит за предизборна рекапитулация, защо да е по-лоша от всяка друга, се опитвам да убедя и себе си, че все пак умерено дясно мислещите личности с типичната си консервативна сдържаност стоят по-сигурно на краката си. Следят пръста на невролога с разумен поглед и здрав разсъдък за бъдещето на света.

Към днешните десни, които по навик поглеждат в огледалото за обратно виждане, дали не ги преследват тайни ченгета, без да са особено изненадани, откриват, че са леви. Знаят си го, проумяли са, че

облъчването от социализма има столетен период на разпад. 

Затова не се справяме с най-простите аритметични действия, които всеки продавач на компири и пащърнак владее отлично. Двама, плюс Минка, правят партия или обикновена шведска тройка. До тук добре. Браво. При тях наблюдаваме известния феномен “компенсаторна халюцинация” изпълват се с вяра, че това е достатъчно, за да бъдат избрани да съчиняват закони в парламента. Въпреки това смятам, че да се гласува за тях не е грешка. Все някога трябва да изникне нещо ново и то трябва да се подкрепи. 

Малките десни партии са призвани да скъсяват живота на оялите се партийни централи. 

Очаква се следващият парламент да приключи до година, две. 

Българският народ, все още не е разбрал, какво е това, колективна бутателна сила. Нито се сеща за думата тандем, а тя е най-обикновена семпла метафора, леко комичен велосипед за двама или две партии, които се опитват да въртят педалите в синхрон.

В такъв тандем по правило десните, въртят педалите, стабилизират бюджета, левите се опитват да им измъкнат портфейлите. 

В движение мятат словесни конфети, обещават чудеса и приемат овациите на тълпите, правят мръсни жестове с пръсти и въобще не въртят педалите. Като ругаят и клатят българския тандем, накрая той се накланя и се изтърсва на европейската магистрала, разпада се точно пред финиша. Това левите го умеят и цялата ни история е пълна с техните маскарлъци. На такива самокатастрофирали, останали пешаци на асфалта, световният бизнес не изпраща пътна помощ, нито ваксини, още по-малко рискува да инвестира капиталите си. 

Свидетели сме на това. Дясно мислещият човек не живее с илюзии, както за личното, тъй и за общественото здраве, намира сили да погледне фактите в лицето и запази достойно благоприличие. 

Със съкращения-бел.ред.