You are here

Обединените патриоти изпаднаха в леко „неразположение“

Политическата сцена има нов Ян Бибиян. Неговият стил започна да тежи на воеводите

Илия Вълков, Сега

 

Нещо взе да мокрее барутът на воеводите. Дали самото опиянение от властта или пък друго, но патриотите за първи път показаха, че не са толкова обединени, колкото твърди абревиатурата им.

Леките спорове за тежката и скъпоструваща военна техника спречка двама от водачите на патриотичното трио. Независимо от демонстрираната бодрост на политическия съвет от миналата седмица вицепремиерът Валери Симеонов и военният министър Красимир Каракачанов демонстрираха, че съюзът им страда от леко „неразположение“, което е възможно да доведе до болнавост в управляващата коалиция.

В началото на ноември, макар и с размяна на шеги, Валери Симеонов и Красимир Каракачанов влязоха в противоречие около недоволството на летците в авиобаза Граф Игнатиево от 24 октомври. Показа го стенограмата от заседание на Министерския съвет.

Иронизирайки отказа на летците да изпълняват полети заради „неувереност“ от малък нальот, Симеонов призова да не се увеличава бюджетът на военното министерство за купуване на нови изтребители. „Така че към настоящия момент специално аз лично, господин Борисов, се чувствам леко неразположен да гласувам точно това перо.

Днес съм неразположен

и няма да го гласувам това перо за бюджета на отбраната“, заяви Симеонов. И продължава: „Извинявайте, но да купуваме нови военни играчки, при положение че там има много сериозни проблеми в екипа на хората, които ще управляват тези нови самолети, и въобще никаква гаранция няма, че някой ще се качи на тези самолети, по-добре да не правим тези излишни рискове, защото са прекалено скъпи.“

Военният министър отговори снизходително на вицето на премиера Борисов, намеквайки, че говори „на едро“ и без подготовка. „Разбрах, че колегата Симеонов е неразположен и вероятно това е причината да не може да се запознае с темата за отбраната или поне да прочете какво пише в Програмата за управление“, каза Каракачанов.

Двамата воеводи се сблъскаха и в оценката към недоволните летци. Ако Каракачанов обясни, че иска млади и буйни пилоти, а не заспали мишки, Симеонов обиколи телевизионната шир и определи станалото за „граничещо с държавна измяна“.

Политическият стил на Симеонов започва да тежи

на воеводското трио.

Лидерът на „фронтоваците“ иззе част от публичните функции на бившия му кумец Волен Сидеров. По елинпелиновски Симеонов „откъсна“ опашката на Сидеров, който доскоро олицетворяваше „лошото момче“ в българската политика.

Човекът, който ще бъде запомнен с гражданските си арести на стюардеси, студенти по актьорско майсторство и призива „Извини се, бе“, днес е неузнаваем парламентьор. Това обаче не му „приляга“ на Симеонов. Подобно на Ян Бибиян „той разбра, че докато има дяволската опашка в себе си, държи заключени и обезсилени всички дяволи. И реши да я пази здраво и да не я дава никога и никому.“

През 2013 г. днешният вицепремиер нарече избирателите на „Атака“ „лумпени, прости и тъпи хора, малоумници“ и година по-късно беше осъден от Сидеров. Това не им пречи днес да са заедно. След това с фамозна самоувереност от парламентарната трибуна нарече ромите „човекоподобни“, а по-късно и „популация“. И през октомври 2017 г. беше осъден на първа инстанция за „реч на омразата“.

Размахвайки дяволската опашка, заместникът на премиера Борисов даде ултиматум на четири медии. Поиска извинение. Не го получи. И се закани да заведе дела срещу „активните защитници на крехката журналистическа душевност“ (цитирано по валерисимеоновски). Кратката история на постсоциалистическа България е показала, че

ролята на политическия Ян Бибиян

е иконична роля, но актьорите, които я изпълняват, са „еднодневка“. Тези актьори танцуват едно лято. И края на управленския мандат е край на този образ. Такива са идвали и сме се възмущавали, докато те си отидат. Това е нещо като някакъв кофти скеч. Лошото е, че ние се чувстваме длъжни да гледаме шоуто.

И независимо че управляващата коалиция ГЕРБ-ОП демонстрира добро настроение, показва „стабилност и „семейни снимки“, когато опозицията ги атакува с вот на недоверие, управлението ще се пропука около патриотичните формации. Отсега е видимо, че заявката да се отворят „приватизационните досиета“ и да се търси сметка на незаконно забогателите, е кьорфишек, какъвто са омръзналите заявки за борба с корупцията по високите етажи на властта.

Патриотичната коалиция е зачената в лицемерна омраза, каквато винаги е имало сред „разбитите авари“ на автентичното дясно. Но за разлика от „жълтопаветниците“ (по Христо Иванов), патриотите се оказаха по-гъвкави опортюнисти. Дружината им обаче може да се окаже с „предател“. И ако желанието за власт крепи все още „обединения фронт“, скоро пак ще се чуе познатото: „Извини се, бе“.

http://www.segabg.com/article.php?id=881103