You are here

Оказа се, че живеем в гробище. Обществено гробище. Мъртвите не чуват. Мъртвите не виждат. Мъртвите не искат. Живите мъртви.

Nikolai Markov

 

Истината кристализира и лицето й се оказа твърде грозно! Простият човек, макар и образован или начетен си остава примитив. Зеленчук. Няма значение какво си учил, работил или какви титли си придобил. Смисъл има само наличието на чувствителност!!! Ако ти липсва - мъртъв си. Оказа се, че живеем в гробище. Обществено гробище. Мъртвите не чуват. Мъртвите не виждат. Мъртвите не искат. Живите мъртви.

Моят избор е да застана пред парламента. До Босия. Докрай. До пълния с вяра в живота човек. До примера. До приятеля. До човека. И до победата на истината...

ОСВОБОЖДЕНИЕ /Николай Колев-Босия/

Хей, човече, това е измама, 
Че живееш едва ли не в рай. 
По дискета със чужда програма 
Ти вървиш от начало до край.

Някой вкарва в тебе до гроба 
Чрез клавишите с лека ръка
Уморения поглед на роба 
и на шията-тежка халка.

Някой подличко и садистично 
В теб насажда чувство за грях, 
За да станеш послушен, приличен, 
Безгръбначен, треперещ от страх.

Изхвърли при помията диска! 
На площада излез разярен! 
Дръж се здраво за мен! Аз съм рискът! 
Аз съм волята! Бъдният ден!

Ще ти дам песен, сили и злоба. 
В идиотския двайсети век 
Да убиеш във себе си роба 
И да станеш свободен човек!

Август 1989 г. 
Централен софийски затвор

Фейсбук