Олиото, хлябът, токът: защо в България цените растат неудържимо?

Олио, хляб, ток, горива: докога ще растат цените в България? В най-бедната страна в ЕС те са политически въпрос. Той излиза извън социалното, защото би могъл да предизвика политически разломи. Помним 2013. От Е. Милчева.

 

"Хората вече гледат промоциите на олио, не на алкохол" - така отговаря продавачка в хранителен магазин в София на въпроса как поскъпването влияе на навиците за пазаруване. Олиото е начело в класацията на поскъпналите основни хранителни стоки - на годишна база повишението на цената му гони 40%. А на хляба - с над 34%.

В малката потребителска кошница, която съдържа 27 основни храни, увеличението е 17.1% - по данни на Комисията за стоковите борси и тържищата за храните. Поне половината българи не "излизат" извън нея, а и не всички консумират редовно посочените в нея храни. Високата инфлация ги кара да се хранят с по-нискокачествени продукти - например вместо сирене от по-високо качество, купуват евтино, за което не е съвсем ясно колко мляко съдържа. А лошото хранене, както е известно, отслабва и имунната система. Но при големия брой българи, изложени на риск от бедност, грижите за здравето остават на заден план - въпреки пандемията.

Високите цени и новото правителство

Повишените цени на храните и енергията охлаждат ентусиазма, с който допреди повече от месец бе посрещнато новото коалиционно управление. За България, която все така продължава да е най-бедна в ЕС, цените на олиото, хляба и тока са политически въпрос. Той излиза извън социалното - защото би могъл да предизвика значими политически разломи. Да си спомним многохилядните протести срещу високите сметки за ток през зимата на 2013 година, след които първото правителство на ГЕРБ и Бойко Борисов хвърли оставка.

Инфлацията, която ще расте до пролетта - според министъра на финансите Асен Василев, или пък до средата на годината - според БНБ, е изпитание за правителството, наред с високите цени на енергия и горива. До протести като в Казахстан няма да се стигне, но усещането за промяна ще се изпари още преди да са минали стоте дни на кабинета. Така, както се изпариха повишенията на пенсии и на други социални плащания заради поскъпването.

Опозицията от ГЕРБ вече подгрява. В пленарна зала преди дни депутатът Тома Биков (ГЕРБ) предупреди управляващите, че ако не вземат адекватни мерки, "то няколко хиляди хора ще дойдат пред парламента и ще ви поискат сметка". Но недоволството може да даде тласък и за новия ляв проект, потвърден неотдавна от лидера на "Изправи се.БГ" Мая Манолова. "Ние сме на ръба на кратер и ще изригне вулкан от социални проблеми. Властта се занимава с всичко друго, само не и с тези проблеми. Затова аз казвам и то е очевидно, че има нужда от нов, голям, мащабен, социален проект, който да защити хората в условията на социална и икономическа криза", заяви Манолова в "Лице в лице" по bTV.

Нагнетява се социално напрежение и в общините, в някои от които - като Кресна, Хисаря, Вълчи дол - въведоха режим на тока и намалиха часовете с улично осветление заради шоковото поскъпване на електроенергията от близо 300%. Местните власти, детски градини, учебни заведения, болници плащат тока на същите цени, на които и бизнесът. Правителството тепърва обмисля механизъм, по който да им се помогне. Бизнесът вече получи някакви компенсации за последните месеци на 2021 година. Такива ще се отпускат до март включително.  

Оптимисти и песимисти: какво казват експертите

Експертите се делят на оптимисти и песимисти по отношение на ръста на инфлацията за 2022 година. Едните смятат, че дори и да се покачи до 8-9%, в края на годината ще спадне наполовина, а средносрочно няма да надхвърли 3 процентни пункта. Други предвиждат да се задържи висока цяла година. И двата лагера обаче са единодушни в едно - инфлацията е привнесена отвън, но и управляващите наливат бензин. Заложените в проектобюджета за 2022 разходи съдействат за увеличаването ѝ, както и извършените през миналата година - някои от тях бяха свързани с подпомагане на бизнеси заради пандемията, но други се дължат на изборите и повишените заради тях пенсии и заплати. 

"Колкото повече дефицити правим (в бюджет 2022 е заложен 5.1%, б.а.), толкова повече се помпа инфлацията", коментира пред Дойче Веле Любомир Дацов, бивш зам.-министър на финансите и член на Фискалния съвет - органът, чиято работа по закон е да следи за бюджетната рамка и фискалните правила. Добрата политика е да не бъде допусната инфлация, защото е дисбаланс, казва Дацов. Той посочва и основните външни "виновници": това са преструктурирането на икономиката в глобален план - индустрия 4.0, политиките на ЕЦБ и Федералния резерв за стабилизиране на икономиките с изливане на много пари, проблемите с енергийните ресурси и схемата за регулациите в ЕС.

"Слава богу, този път инфлацията няма нищо общо с България. Цените на суровините, на енергията, огромното печатане на пари в последните две години доведе до това", отбелязва Николай Василев, бивш министър на икономиката и управляващ партньор на "Експат Капитал". Той посочва, че при евентуално влошаване на кризата в Украйна, енергийните суровини ще поскъпнат още. Василев е категоричен, че България харчи прекомерно и липсва бюджетна дисциплина. "Бюджетът трябва да е балансиран, а не с дефицит, а като се прибави и ръстът на инфлацията само ще дадем поводи влизането в еврозоната да бъде отложено." Опасение, споделяно от мнозина, изразено и в становище на Фискалния съвет.

В първия бюджет, който подготви, новото правителство обещава по-евтини горива и спад на инфлацията в края на годината. Но преди това трябва да изкара зимата.

Олиото, хлябът, токът: защо в България цените растат неудържимо? | Новини и анализи от България | DW | 01.02.2022