You are here

Операция "Бетон"

Парламентът бутафорно изслуша кандидатите за ВСС. Договорката по избора е тайна, заръките към тях - също. Но не е тайна, че по всяка вероятност нещата отново ще са "бетон". В полза на статуквото, разбира се.

 

Коментар от Иван Бедров:

Не може да има по-скандален състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) от този, казал песимистът. Може, може, казал оптимистът... Този стар виц е много подходящ за наближаващата своя край процедура за избор на нов ВСС, който ще управлява съдебната власт в следващите пет години. Видяното дотук ясно показва, че т.нар. статукво в системата полага сериозни усилия, за да запази ключовото 17-членно мнозинство, необходимо за най-важните решения на 25-членния орган. Под „статукво“ се разбират онези висши ръководители и зависимости в системата, които позволяват на малка група хора да узурпират правосъдието за своите си политически и икономически цели. В последните години това статукво се приписва най-често на Делян Пеевски и, за съжаление, решенията на досегашния ВСС не могат да опровергаят тази връзка.

След промените в Конституцията от края на 2015 година, Народното събрание избира общо 11 членове на ВСС - петима за прокурорската и шестима за съдийската колегия. Новостите предвиждат също така всеки от тях да бъде избран с поне 160 гласа - тоест, мнозинство от две трети. Парламентарната аритметика показва, че без подкрепата и на ГЕРБ, и на БСП избор не може да има. „Обединените патриоти“ са част от управлението и затова също участват в договорките. ДПС не участва официално, но информацията от парламента е, че и те влизат в сметките. Извън тях изглежда остава единствено партията на Марешки „Воля“.

Иван Бедров

Иван Бедров

Да не губим време

Очевидно договорката между партиите вече е факт. Затова и изслушването в правната комисия бе толкова бутафорно. Идеята е изборът да бъде максимално прозрачен. Именно затова концепциите на кандидатите бяха публикувани отдавна, а на изслушването се очакваше те да бъдат „разкъсани“ от въпроси - на депутатите, но и такива, които са повдигнати от гражданското общество. Нищо подобно не се случи. Единствената цел на депутатите беше бързо-бързо да се отърват от досадата да играят този цирк. И така кандидатите, общо 18 на брой, чуха само четири въпроса. Ни повече, ни по-малко. А накрая питащи и отговарящи дружно се съгласиха да ускорят театъра, поради което кандидатите за прокурорската колегия имаха само по няколко минути, вместо по десет, както предвижда регламентът. Някои кандидати дори не успяха да скрият, че за първи път четат думите си, а един от тях настояваше, че живеем в... Народна република България.

Последните промени в Конституцията разделиха ВСС на две - 14-членна съдийска колегия и 11-членна прокурорска. Първата се състои от двамата председатели на върховните съдилища, шестима пряко избрани от съдиите и шестима избрани от парламента. Тук властта на политическата квота е значително по-голяма, отколкото в прокурорската колегия - това обяснява защо кандидатите за шест места са 11. Докато за петте места в прокурорската колегия кандидатите са само 7. Просто властта им е по-малка в колегия, в която участват главният прокурор и още петима, избрани пряко от прокурорите и следователите в една централизирана вертикална структура - мнозинството на главния прокурор там е технологично гарантирано. Като добавим „правилните“ кандидати от парламента, единствената надежда за свободни гласове в следващия ВСС е насочена към някои от пряко избраните съдии и към неколцина кандидати, промушили се покрай сложния парламентарен баланс.

Какво следва

Народното събрание ще избере без дебати своите 11 представители. Квотите вече са договорени и всяка надежда за оспорвано съревнование на идеи е твърде наивна. А и няма как да бъде иначе. Залогът е просто твърде голям. Следващият ВСС ще избере през 2019 следващия главен прокурор. През 2022 пък ще избере следващия председател на Върховния касационен съд. А съвсем скоро по всяка вероятност ще избере и следващия председател на Върховния административен съд, понеже насроченият за следващата седмица избор може и да не се състои - поне такива знаци идват. В нечии глави следващият ВСС трябва да дозамаже или прикрие част от безобразията, които натвори сегашният.

Всичко това само ни припомня, че приетите преди две години промени в Конституцията и свързаните с тях текстове в Закона за съдебната власт са добри стъпки в правилната посока, но крайно недостатъчни, за да доведат до качествена промяна във ВСС, а оттам - и в цялата система надолу. Добре е, че съдиите и прокурорите вече пряко избират своите представители във ВСС, но не е добре, че политическата квота бе засилена точно в съдийската колегия. Добре е, че депутатите вече трябва да избират своите представители с две трети мнозинство, но не е достатъчно. Защото в това Народно събрание всички, с изключение на ексцентричната партия „Воля“, бяха част от онова прокурорско мнозинство от 204 гласа, което оряза първоначално договорената съдебна реформа. И когато в парламента няма кой поне да вдига шум, че нещата не са както трябва, тогава всичко е „бетон“. В полза на статуквото, разбира се.

http://www.dw.com/bg/%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D...