Операция по прикриване на безконтролния главен прокурор. Пак

Борис Митов

Приемане на ясни критерии и процедура, при които могат предсрочно да бъдат прекратявани мандатите на така наречените „трима големи“ в съдебната власт – председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор.

Това е първият приоритет на новия правосъден министър Данаил Кирилов, изтъкнат от самия него в петък пред БНТ. Той представи инициативата си като позната част от препоръките на Брюксел по Механизма за сътрудничество и оценка за напредъка на страната ни.

„Длъжни сме, това беше коментирано и в предходните доклади, да коментираме въпроса и да създадем правен ред във връзка с отстраняването, отзоваването, предсрочното прекратяване на така наречените „трима големи“, заяви Кирилов.

Какво всъщност иска ЕС?

Подобно на предшественицата си Цецка Цачева, той обаче пропусна да коментира непрекъснато споменавания от Европа проблем с фактическата безконтролност на главния прокурор.

Липсата на законово гарантирана възможност ръководителят на държавното обвинение да бъде ефективно разследван при данни за извършено престъпление е констатирана многократно от различни европейски институции в последните 10 години. Нито ГЕРБ, нито управлявалата за кратко през този период коалиция на БСП и ДПС обаче, прокараха поправки в тази посока.

Делото „Колеви срещу България“

За пръв път този проблем бе разгледан подробно в осъдителното за България решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) по делото, водено от наследниците на разстреляния през 2001 г. прокурор Николай Колев.

Още през ноември 2009 г. европейските магистрати констатираха, че в страната ни не съществуват достатъчно гаранции за провеждане на независимо разследване на престъпления, ако възможен заподозрян е главният прокурор.

Анализ на прокуратурата

 

В началото на 2016 г. ЕК записа в поредния си критичен доклад за България препоръка за независим анализ на дейността на прокуратурата. Идея, многократно предлагана от бившия правосъден министър Христо Иванов, но отхвърляна от главния прокурор Сотир Цацаров.

Анализът бе поискан от Брюксел на фона на скандалите в Софийския градски съд, казуса „Яневагейт“ и твърденията на следователя Бойко Атанасов, че Цацаров използва столичното следствие като „шпиц команда“ за поръчкови дела.

Докладът на европейските прокурори

Анализ на прокуратурата бе извършен от петима европейски прокурори, които през декември 2016 г. предложиха създаването на фигура на функционално независим от главния прокурор негов заместник, който да може да го разследва и да „носи отговорност за това решение пред парламента и обществеността“.

Ефективно и независимо разследване

 

През октомври 2017 г. излезе и доклад на Венецианската комисия, в който буквално се казваше, че трябва да се разработи процедура за „ефективно и независимо разследване при наличие на данни за извършени от главния прокурор нарушения“.

Мониторингът на Съвета на Европа

През март 2018 г. пък Комитетът на министрите на Съвета на Европа даде шестмесечен срок на България да представи конкретни мерки, гарантиращи, че срещу главния прокурор ще може да се провежда независимо разследване.

Конкретни реформи

 

„(Българските) власти са подканени да предоставят информация за конкретни реформи, които ще осигурят независимостта, по закон и на практика, на разследванията срещу главния прокурор и в частност ще гарантират независимостта на органите, отговорни за различните фази на това разследване. (Българските) власти са подканени да осигурят информация за прогреса по тези въпроси преди 1 октомври 2018 г.“, се казваше в решението на организацията, цитирано от „Медиапул“.

Повод за него бе именно делото „Колеви срещу България“, тъй като Комитетът на министрите на Съвета на Европа извършва мониторинг по изпълнението на решенията на ЕСПЧ. България обаче не реагира по този въпрос нито преди, нито по време, нито след поставения ѝ шестмесечен срок.

Предисторията на идеята на Кирилов

Лансираната от Данаил Кирилов идея за нова процедура за отзоваване на „тримата големи“ всъщност е заимствана от една от първите инициативи на предшественицата му Цецка Цачева. В края на 2017 г. тя се обяви за разписване на правила за разследване на председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор.

"Тера инкогнита"

 

Реакцията ѝ бе предшествана от случая, добил популярност като „ЦУМгейт“, покрай който на 20 май 2017 г. председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов коментира, че „като стане дума за отговорността на главния прокурор, депутатите сякаш се отдръпват от тази тема, това е някаква „тера инкогнита“ за тях“.

Изказването му провокира бърз отговор от Цацаров, който няколко часа по-късно заяви: „Моят статут, колкото и странно да звучи, може би, и на самия г-н Панов, е напълно еднакъв с неговия. По един и същи начин сме избирани, по един и същи начин се урежда нашето освобождаване. Следователно, ако законодателят вземе едно такова решение, в което аз не виждам нищо опасно, а напротив, то едно такова решение би трябвало да обхваща „тримата големи“. Напълно възможно е създаването на такъв механизъм.“

Оттогава досега нито управляващите, нито опозицията, нито самият Цацаров са коменирали повече идеята от европейския анализ на прокуратурата за оправомощаване на заместник на главния прокурор, който да може да го разследва. Вместо това от ГЕРБ нееднократно лансират леко променящи се във времето идеи по отношение на „тримата големи“ в пакет.

Зад идеята не стояла атака срещу Лозан Панов

„Това няма нищо общо с личността и с индивидуалността на който и да е от всеки един от тримата. Критиката към България беше свързана с това, че нямаме ясни правила, нямаме критерии, нямаме и процедура...“, увери в петък новият правосъден министър Данаил Кирилов.

Той обаче премълча факта, че и в момента има съвсем ясни критерии за отстраняване на всеки един магистрат, включително и „тримата големи“. Условията за това са изброени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и могат да бъдат установени от Висшия съдебен съвет (ВСС).

Попитан на два пъти дали все пак това не е директна атака на управляващите срещу председателя на ВКС, Кирилов категорично отрече. Контекстът, в който заговори за тази идея обаче поставя въпроси. В края на годината изтича мандатът на настоящия главен прокурор, а постоянно критикуващият го Лозан Панов в момента е обект на проверки от прокуратурата, антикорупционната комисия и данъчните.

Закон за съдебната власт, Член 165

(1) Съдия, прокурор и следовател се освобождава от длъжност при:

1. навършване на 65-годишна възраст;

2. подаване на оставка;

3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

4. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;

5. наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност;

6. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, с което се отказва придобиване статут на несменяемост;

7. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 195, ал. 1;

8. (отм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 01.01.2012 г.)

9. възстановяване на работа след незаконно освобождаване от длъжност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., отм. - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

(3) Съдия, прокурор и следовател, придобили несменяемост, се освобождават от длъжност само на основанията по чл. 129, ал. 3 от Конституцията на Република България, както и в случаите по ал. 1, т. 7.

(4) Съдия, прокурор и следовател, пенсионирани по ал. 1, т. 1, нямат право да заемат длъжност в органите на съдебната власт.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/29880378.html