You are here

Откуп даден, откуп приет: бито, платено

В България само “циганската престъпност” се употребява за политически цели. А престъпният бизнес с отвличанията срещу откуп каква престъпност е?

Ами като проследят съпругата ми в центъра на София и й откраднат колелото минути, след като го е заключила  зад заключената врата на жилищна кооперация на главен столичен булевард- това какъв вид тормоз е, с който от полицията е също толкова безпомощна или нежелаеща да се бори?

На тези и други подобни въпроси отговор даде демонстрацията с отстраняването на полицията от разкриването на похитителите на 23 годишния Адриан Златков. Баща му, когото човек не може да обвинява за това, показа публично, че не желае да разчита на полицията. Не само плати откупа , но и веднага разказа за този шумен полицейски провал, за който МВР мълчи гузно от няколко дни вече. Тони Златков дори благодари на похитителите, че са се отнесли хуманно със сина му. Явно не смята, че той е в безопасност и след като е пуснат на свобода и не вярва престъпниците да бъдат заловени и обезвредени. Поради което се опита да се застрахова със специалното си послание към тях.

Не е вярно, според мен, казаното тази сутрин от социалния антрополог Харалан Александръв, че отвличанията били характерни за бедните страни от т.н трети свят. Защото нито там, нито тук престъпниците, упражняващи този метод за обогатяване в организирни групи,  го правят от недоимък. Би било живо оправдание на действията им, ако го приемем за вярно- направо ще изглеждат като борци за социална правда, като революционери или като колективен образ на днешния Робин Худ ( на какъвто се правеше например наркобаронът Пабло Ескобар, подкупвайки хиляди бедняци в Колумбия с трохите от многомилиардния си наркобизнес, плащайки за масови почерпки).

Вярно е, че социално мотивирани екстремисти са извършители на някои от най-жестоките и зрелищни отвличания в страни като Италия, Германия или Гърция. Такъв беше случаят ( с елементи и на шпонски трилър) с отвличането на бившия италиански премиер Алдо Моро, убит и изоставен в багажник на кола през май 1978 в центъра на Рим след 55 дни безуспешни опити да полицията да го открие. Случаят предизвика политически катаклизъм в Италия.

Година по-рано същата съдба сполетя и германския индустриалец Ханс-Мартин Шпайер. Отвлякоха го и го убиха  “Червените бригади”, крайни левичари ( единственият оцелял сред които в днешно време е лидер на крайнодесна нацистка партия в Германия). Двете убийства определено бяха политичски мотивирани, както вероятно и отвличането на председателя на Съюза на индустриалците на Северна Гърция Георгиос Милонас в Солун, завършило през юни 2008 с убийството му.

У нас също не отвличат “от бедност”. Бандитизмът “просто” си вилнее тук, защото се чувства у дома – български престъпни босове биват арестувани предимно в чужбина или със съдействието на чужди служби.

Разликата обаче между тукашната ситуация и изброените по-горе случаи е в липсата на политически резонанс у нас от наглостта на онези, които не били “наглите”. Както вече отбелязах, за политически значима тук се смята само “циганската престъпност” предимно по селата, пропищели от набезите на наистина бедните роми, на чиято бедност обаче никой не смее да изрази симпатия по силата на своята социалполитическа принадлежност, каквато на думи е социалистическата.

Разбрахме от най-високо място, че с т.н. битова и циганска престъпност полицията сама по себе си не можела да се справи. Самият премиер Борисов каза на 4 септември пред червенобрежци ( да не се бърка с червените бригадири, вкарани отдавна в германски затвори и молещи за помилване в днешно време) в Червен бряг, че не можем да сложим по един полицай на всяка пресечка. https://www.24chasa.bg/novini/article/6426329

А с коя престъпност изобщо може да се справи МВР? Ето това имах предвид, когато започнах текста с твърдението, че отвличането на един младеж, приключило триумфално с успешно получен откуп, даде отговор на тези въпроси. И той е един: с никоя. Ако не броим успешните среднощни акции на полицията в София срещу младежи, арестувани след светкавична акция на специално сформирани по заръка на руското посолство полицейски отряди, които бдят някой да не напише върху съветската светиня МОЧА истината, че Съветският съюз е окупирал България.

Начело на полицията в София по време на успешно изпълнената задача по охрана на МОЧА в угода на Кремъл беше Младен Маринов, прочул се също с (без)отговорността за побоя над демонстранти срещу правителството на Орешарски през лятото на 2014 г. За тези заслуги в момента той е най-високия пост в полицейската йерархия, който послужи навремето на Бойко Борисов като трамплин в политиката- както и на бившия Главен секретар на МВР Светлозар Лазаров, днешна дясна ръка на съуправляващия с Борисов болен от русофилщина Сидеров.

Направо си е като в приказката за “Трите прасенца” в МВР, които се крият от страшния престъпен вълк в сигурната каменна къщичка на най-хитрото от този триумвират на “професионалисти”, превърнало се в техен покровител и политически пример за подражание как се прави кариера от послушание пред московската пета колона.

Ето такива са “покорителите” на професионалните върхове на българската полиция. За (външно)политическите им покровители, които явно се наслаждават от жалкия образ на полицията в “еврогейска България” ( вмирисан откъм главата- такава, каквато й я монтират) може да не питате. Представете си само профила на споменатите дотук лица  – но не профила им във Фейсбук. Би трябвало да бъдат снимани в профил и в анфас за онези картотеки с известните на полицията лица, които изглежда съхраняват в албумите си, за да знаят кого да не закачат, гарантирайки им протекция, подобна на онази, с която начлиниците на професионалното ръководство се ползват от страна на “доброто и лошото” ченге Борисов и Цветанов.

Мислите, че преувеличавам ли? Ни най-малко. Знам от опит.

Споменатата ми съпруга, като съвестен гражданин, си направи труда да разпознае в един такъв албум сериен измамник с фалшиви банкноти ( извършил поне два обира на нейни приятелки в центъра на София), който й се беше изхрачил в лицето при опит от нейна страна да му попречи да извърши трето подобно престъпление по отношение на непозната жена пред същото ( затворено) бюро за обмяна на валута на централна улица “Раковски” . Полицаите се съгласили, че е стар познайник, дори знаели, че миналата седмица си купил нова тойота ( и марката знаят). Но нищо не можели да му направят. Винаги имал алиби ( разполагал с регистрации в хотели в Боровец винаги, когато му потрябва да докаже, че е бил там).

Как ви звучи това полицейско алиби за алибито на престъпниците? На мен ми звучи като съучастие. Контректният случай с разпознаването се беше разиграл в СДВР ( където арестувани за “престъплението” да напишат истината върху МОЧА видяха в кабинета на следовател портрета на Ленин да виси четвърт век след началото на т.н. преход).Unknown

Говорим най-малкото за продължаващ с години отказ да бъде гарантирано правото на българските граждани да получават поне минимална защита срещу престъпността- па макар и срещу минималните заплати, от които всички в “системата”, начело с добре платените министри, се оплакват.

http://ivo.bg/2017/09/12/%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%83%D0%BF-%D0%B4%D0%B0%D0%...