Откъде да мине газът?

Откъде да мине газът?Газ във или през Черно море, нови големи газопроводи, газови връзки със съседните страни... С всичко това се свързва надеждата за откъсване на България от едностранната газова зависимост. Какви са актуалните шансове?

„В България това е много модерно - научаваме някаква дума и редица министри, премиери, президенти си я повтарят като песничка“, каза наскоро българският премиер по повод честата употреба на „диверсификация на газ“. Наблюдението му е напълно вярно. Самият той непрекъснато повтаря тази дума, а в активизацията на държавата по тази тема думите са все още значително повече от делата.

На практика повече от три години, след като през януари 2009-та Русия остави страната без газ заради споровете си с Украйна, все още почти нищо не се е променило и България продължава почти изцяло да зависи от руския газ. И все пак, може би заради усиленото говорене, напоследък се създава усещането, че алтернативните доставки от други източници са възможни и все по-близки.

Газ от Черно море

Най-изгодната алтернатива би бил собственият добив. Съществуващите в момента находища не са без значение за българския пазар, но са недостатъчни, за да променят картината коренно и трайно. Надеждите за истински пробив са свързани с евентуални далеч по-големи находища в дълбоките води на Черно море.

„Мога да кажа с радост, че в проучванията, които правим в България, има много оптимизъм, 100-процентен оптимизъм“, обяви премиерът миналата седмица. Оптимизмът му обаче е твърде преувеличен.

Както стана ясно, премиерът има предвид т.нар. блок „Хан Аспарух” на североизток в Черно море, за проучване в който в края на октомври миналата година правителството откри конкурс. Кога и как обаче ще приключи конкурсът не е ясно, понеже се оказа, че за контрол над въпросния морски периметър претендира Румъния.

Надеждите освен това се основават на откритото наблизо в румънски води значително количество газ и на това, че геоложката структура в българския блок е подобна. Според официалните съобщения обаче все още е твърде рано да се каже дали въобще румънското находище ще е изгодно за разработване. Ако пък е така, добивът би могъл да започне най-рано към 2020-та.

Има още един български опит за дълбоководни проучвания в Черно море - на юг в т. нар. блок „Силистар”. За него още през януари миналата година бе издадено разрешение за проучване. После обаче срещу решението бяха подадени 8 жалби, тъй че евентуалните проучвания остават блокирани за неопределено време.

Блокирана е и потенциално може би най-голямата възможност за газова диверсификация – шистовият газ. А в бързината, докато недомислено забраняваше технологията хидравлично разбиване, парламентът успя на практика да блокира и традиционните сондажи за нефт и газ.

С танкери през Черно море

Вторият актуален хит в говоренето за диверсификация е газът през Черно море. „За първи път виждам някаква възможност за реална диверсификация на доставките на газ”, обяви преди две седмици Бойко Борисов в Тбилиси и описа „единственият реален маршрут” - от Каспийско море и Азербайджан по газопровод до Грузия и оттам с танкери до българските пристанища. По тази диверсификация досега никой нищо не бил работил.

Този вариант обаче бе лансиран още през 2009-та година от президента Първанов. Година по-късно той го обсъди в Баку, а после дори предложи на Южна Корея съвместен проект за строеж на нужните танкери. Щафетата бе поета и от днешното правителство, като бившият министър на икономиката Трайчо Трайков на няколко пъти обсъди темата с Тбилиси и Баку. През ноември миналата година пък правителството го упълномощи да подпише меморандум за създадаване на съвместна компания, която да проучи въпроса. Такава компания все още няма, тъй че нещата са си на ниво обсъждане.

В конкуренцията между големите проекти

Сред проектите за нови газопроводи (като изключим „Южен поток”, който диверсифицира маршрута, но не и източника) основната алтернатива за България е каспийският газ от Азербайджан. Доставките оттам са свързани най-напред с напредъка на няколко (конкуриращи се помежду си) проекта за газопроводи през Турция до Европа.

Засега България е обвързана с проекта „Набуко”. Той е най-скъпият, най-дългият, с най-голям капацитет и, поне на думи, с най-голяма европейска политическа подкрепа. Но по всичко изглежда, че той е с най-малки шансове да се превърне в реалност. Засега проектната компания няма нито един договор, гарантиращ доставки на газ. Затова обмисля съкращаване на планираното трасе и двойно намаляване на планирания капацитет и същевременно непрекъснато отлага практическите си стъпки.

Конкурентите на „Набуко” са далеч по-напреднали. Те разчитат, доколкото е възможно, на незаетия капацитет за транзит на съществуващите газови мрежи, което е по-евтино и по ефективно. Те разполагат освен това с реални количества газ, защото зад тях стоят големите международни компании от консорциума, който разработва находищата и който в крайна сметка избира печелившите проекти. Този избор не е без значение за България.

Връзките със съседните страни

Съвсем наскоро например от двата проекта от Турция през Гърция до Италия бе избран т.нар. Tрансадриатически газопровод. България обаче имаше споразумение с компаниите от загубилия проект и разчиташе с газ от него да запълни изграждащата се междусистемна връзка с Гърция.

Споразумението за газопровода Комотини-Димитровград-Стара Загора бе подписано през юли 2009 година. Той трябваше да заработи в края на тази година, сега срокът е отложен за лятото на 2014-та. Дали за него ще има азерски газ не е ясно, но пък остава възможността за доставки на втечнен газ.

Макар и също със закъснение, вероятно първа ще е готова връзката с Румъния, но нейното значение за диверсификацията е най-малко. Най-важна за диверсификацията е връзката с Турция, която би предоставила най-бърз и директен достъп до каспийския газ. Тази връзка обаче е и най-изостанала. По-активните преговори по нея започнаха едва напоследък при посещението на премиера в Анкара. Ако не остане само демонстрираната по време на това посещение „политическа воля” и преговорите се окажат успешни, тепърва предстои да започнат предпроектното проучване и работата по техническия проект.

Пред перспективите за реална диверсификация и освобождаване от едностранната газова зависимост на България стоят още твърде много въпросителни. Те не са свързани единствено с чужди проекти и решения, които просто трябва да бъдат изчакани. Отговорите изискват и активна българска политика.

Дойче Веле