You are here

От демонтаж на другаря Живков до монтаж на господин Борисов!

Диян Божидаров, Сега 

11 ноември 1989 г. е най-скучният ден в българската история. Предният е бил толкова интересен, а той… По страниците на вестниците грее една снимка, една биография, едно заглавие, подзаглавие и също така една-единствена реч.

Всичко в „Работническо дело“, „Кооперативно село“, „Земеделско знаме“, „Отечествен фронт“, „Литературен фронт“ и вестник „Септемврийче“ е подчинено на тезисите, размислите, заръките и насоките на другаря Петър Младенов. Другарят Тодор Живков – предишният Първи, е почетен за „делото към партията и революцията“ само чрез думи на наследника.

Ликът на Младенов гледа и от международната страница на библията „Правда“. Информацията за събитията в братска България е кратка, непатетична. Другарят Горбачов и съратниците от КПСС очевидно си имат други проблеми, а предният ден, 10-и, за СССР е празник на милицията, нищо друго.

У нас най-синтезирано повелите на новия генерален секретар на ЦК на БКП Младенов са предадени чрез тийнейджърското (по днешните стандарти) издание „Септемврийче“.

„За да изградим успешно истински социализъм,

за да общуваме пълноценно с цивилизованите държави, необходимо е окончателно и безвъзвратно да демонтираме командно-административната система и да не допуснем да се появят рецидиви“, казва той.

„Септемврийче“ продължава по страниците си с големи черно-бели илюстрации на четиримата бийтълси (плакати), плюс очерк за „обаятелната личност“ Анатолий Кашпировски. В следващия брой водещото заглавие е „Предстои голяма и отговорна работа“. Статията разказва за новите задачи пред пролетариата, а в допълнение е сложена снимка на Майкъл Джексън. Чрез нея младите читатели са подканени за абонамент.

Когато Брехт е казал, че никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите, очевидно не е имал предвид българските. Защото българските творци не мълчат. Следващите няколко броя „Литературен фронт“, издание на Съюза на писателите, посвещава на „категоричното желание за промяна“ – в „очертания от пленума на Централния комитет на БКП талвег на историята“.

В тези дни най-видните литератори по страниците на „Литературен фронт“ са членовете и кандидат-членовете на политбюро Андрей Луканов, Начо Папазов, Димитър Станишев и т.н. Както и другарят Младенов, разбира се. Патосът е един – „Преустройство единствено в името, по пътя и чрез средствата на социализма“. Но маршът е съчетан с признания за „недъзите“ на досегашната система.

На едно място пише за бюрокрация, на друго е критикуван застоят, а „Кооперативно село“ разказва за „надигнат гняв на възмущение“ в Трявна, където 40 механизатори получили 200 лв. премия, а началниците им – 2000. Че в страната отдавна се работи „по темите на гласността“, разбираме от „Жената днес“. Списанието обсъжда външния вид на учениците, а

анонимни десетокласнички са дръзки:

„Щом толкова се държи на униформата, що не върнат телесните наказания?…“. Мощно вее духът на либерализма: „Разликата във външния вид на хората изтъква индивидуалността им“.

Следващите месеци са едни от най-бурните в най-новата история на България – основан е СДС, подпален е Партийният дом, има Град на истината, Младенов е сменен от „първия демократичен президент“ Желю Желев, БКП е станала БСП, а „Работническо дело“ – „Дума“.

На 10 ноември 1990 г. лявата журналистика отбелязва годишнината от „преломните събития“, но се е появил и „свободен печат“, който ги иронизира. Според „Демокрация“ Живков сам е подал оставка и т.нар. преврат не е заплашвал никого.

Следващите години са смутни и неясни. Преходът става безбрежно море от реституции, приватизации, реабилитации, съд за виновниците за „третата национална катастрофа“ (бутафорен процес срещу Живков). Едни българи се давят, други изплуват. И пак вестниците ни дават представа какво е било времето, как се е променяло то.

На 10 ноември 1995 г. просъществувалият за кратко „Континент“ информира за събитията в страната с думи, писани сякаш днес: „Снеговалеж парира общинското управление“, „Българските военни ще бъдат превъоръжени“, „Въглища обещавани на ромите в Кърджали“ (предстои втори тур на местните избори).

Тежкият аналитичен коментар по повод 10 ноември 1989 г. се е паднал на политолога и бивш член на БКП Иван Кръстев, гуру на неправителствените организации още тогава. Единственото различно от днес е статията „Масовата приватизация само отваря пътя към пазарната“. Авторът е д-р Ото Йокснер, германски съветник на българското правителство.

През 1995 г. „Литературен фронт“ го няма. На тепиха е „Литературен форум“. Стар обаче е навикът броят да започва с мъдрите мисли на държавния ръководител. Уводната статия на 12 ноември е с автор президента Желю Желев – реч, посветена на Стефан Стамболов. Няма го и „Септемврийче“. Станало е „Клуб 15“, паднали са страниците за политика, както и табуто за секса.

„Жената днес“ също става все по-сексуална. Ако в началото на прехода на корицата преобладават мъже, деца, семейства, а вътре се обсъждат социални проблеми, с течение на времето акцентът се измества върху дамското разголване – физическо или душевно. От ноемврийската корица през 2000 г. съблазнително гледа фолк дивата Глория, която според текста е хем „най-любена“, хем „най-недолюбвана“.

Сред политическите вестници интересен е „Стандарт“. „НСС не даде на Батков материалите срещу Чорни“, пише ежедневникът на 10 ноември 2000 г. Това е късният период на Иван Костов. СДС се е запътил към загуба на парламентарните избори, после на президентските и макар да е взривил мавзолея на Георги Димитров,

без да разбира, върви към край

През 2000 г. има много турболенции, сред тях е изгонването на руснака Майкъл Чорни от България. Той и адвокатът му Батков са иззели позиции в телекомуникациите, спорта, медиите („Стандарт“ е тяхна собственост тогава), после ще ги сдадат.

На 10 ноември 2005 г. новините са свързани с нескончаемите рани на здравеопазването. Министърът на тройната коалиция Радослав Гайдарски е вдигнал мерника на болнични шефове, сред тях и най-авторитетният български лекар – Александър Чирков. Вестник „Дневник“ се тревожи с вест от бъдещето – каруци шетат из София.

Юбилейният анализ по повод прехода е поверен на Евгений Дайнов. Пак той, но в „24 часа“, се произнася и на 10 ноември 2010 г. Това вече е ерата на Бойко Борисов, телохранител на Живков от периода на демокрацията. „Политиците, свързани с мафията – ясни до 1 г.“, ведро обещава от страниците на „24 часа“ съратникът му Красимир Велчев. А карикатуристът на „Сега“ Христо Комарницки е „хванал в кадър“ Живков, Борисов и президента Първанов.

След още 5 години, чак до днес, по първите страници на половината български издания лазурно грее Борисов. Той и съпартийците му от ГЕРБ, в голямата си част функционери на БКП, заемат толкова вестникарска площ, колкото навремето Младенов. Тези издания са собственост на корпулентен млад „опозиционер“, монополизирал медии, индустрии, строителство… На 10 ноември 2017 г. масово се обсъжда дали на мястото на мавзолея да се вдигне Бронзова къща – не да почита някакъв си комунизъм, а Европейския съюз.

В литературата няма нито „фронт“, нито „форум“, има „Литературен вестник“, около който всички са изпокарани. „Жената днес“ преброява „50 нюанса сексуалност“, занимава се и с дигитални номади. Някои неща са се променили, други – хич.

 „Правда“ отбелязва събитията в България на 10.11.1989 г. със скромна статийка на международните си страници
 „Септемврийче“ представя най-сбито тезисите на новата стара власт