You are here

От лидер в износ на мотокари България днес е лидер в износ на седалки за тоалетни чинии

Къде бяхме и къде сме днес – сравнителни данни

 

През 1962 г. инж. Пантьо Карапантев създава “Балканкар” – най-динамичния и модерен индустриален комплекс в Източния блок.

Пак той изгражда през 1966 г. в Ловеч  смесено предприятие с италианския гигант “ФИАТ” за монтаж на леки автомобили;

През 1967 г. генерал инж. Георги Ямаков построява смесено предприятие  между “Металхим” и “Булгар-Рено” в Пловдив. За 3 години то дава на пазара 5 хиляди леки автомобили;

През 1962-1970 г.  са построени десетки заводи по закупени от западни фирми лицензи за високи технологии и продукти със съвременно оборудване, сред които:

– Завод за диамантени дискове по шведски лиценз;

– Завод за въздушни и маслени автомобилни филтри “Пирели”;

– Завод за германиеви полупроводници в Ботевград от френската фирма CSF, по инициатива на Лазар Данчев;

-Завод за дискови запаметяващи устройства (ДЗУ) е завод в Стара Загора, основен производител на магнитни дискови запаметяващи устройства (твърди дискове и флопи дискове) по време на възхода на производството на компютри в България през 70-те и 80-те години на 20-ти век. Днес е част от VIDEOTON Holding ZRt., Унгария.  През 1999 автоматизираните производствени линии са демонтирани и изнесени в Унгария. Оставено е производство на дребна битова техника.

През 60-те години по инициатива на Георги Найденов и на инж. Тончо Михайлов е сключен първия договор между социалистическа страна и английската фирма “Швепс”, след това и с американските “Кока-Кола” и “Пепси-Кола” за производство на безалкохолни напитки.

През 1980 г. България става една от първите страни, произвеждащи компютри за масова употреба. Страната вече произвежда всички видове високи технологии – електроника, космически апаратури и т.н.

Началото на производството на памучен текстил в България е поставено с   фабрика в Ямбол през 1903 г.За периода 1939-1980 г. се отчита десет пъти ръст в производството, а в следващите двадесет години — четири пъти спад.

До средата на 20-и век  България е на последно място в Европа по енергийни мощности. От 1945 до 1990 г. същият отрасъл бележи ръст от над 120 пъти,  настигаме  Белгия и Австрия, изпреварваме Дания, Португалия и Гърция.

През 60-те и 70-те години на миналия век България се изкачва на първо място на глава от населението по добив на домати в Европа. Снабдява почти целия Източен блок с с вкусните български сортове.

През 2016 година България отсъства в списъка с държавите с най-висок дял в износ на домати.  Няма я нито в челната, нито в последната десятка.

Мексико: US $ 2,1 млрд (25,1% от общия износ на домати)

Холандия: $ 1.6 млрд (19%)

Испания: 1,1 млрд $ (12.6%)

Мароко: $ 509 200 000 (6.1%)

Канада: $ 373 100 000 (4.4%)

Франция: $ 355 100 000 (4,2%)

САЩ: $ 352 000 000 (4,2%)

Белгия: $ 287 900 000 (3.4%)

Йордания: $ 255 500 000 (3%)

Турция: $ 239 900 000 (2,9%)

Италия: $ 191 400 000 (2,3%)

Китай: $ 170 300 000 (2%)

Азербайджан: $ 92,1 милиона (1,1%)

Индия: $ 76,1 милиона (0,9%),

Беларус: $ 66,4 милиона (0,8%)

От производител страната ни днес се превърна във вносител на домати с неопределени вкусови качества, по дълготрайни,  но твърди като дървесина. Рядко загниват, дори да ги държиш извън хладилника.  С вносните домати  може да разбиеш черепа на някого, ако ги ползваш като заместители на камъни. Николай Колев-Босия е пробвал и знае – нали е  пионер в протестите с домати.

По време на прехода развитието на българската индустрия остава на заден план, цитираните по-долу факти също отиват в историята.

До 1950 г. България няма металургичен сектор. Към 1989 г. вече произвежда 3 милиона и 300 хиляди тона стомана и се превръща в 27-ата металургична държава в света.

До 1945 година българската химическа промишленост е в зародишен етапВнасят се дори сода каустик и син камък.

Към 1989 г. отрасълът  произвежда годишно: – 2,5 млн. тона минерални торове,  1 милион тона калцинирана сода, 400 хиляди тона пластмаси,  1,8 милиона броя автомобилни гуми, 20 хиляди тона химикали за растителна защита.

През 1945 г. в България разполага с десетина промишлени предприятия и 50 работилници с общо 4000 работещи и не повече от 200 инженери.  През 1989 г. в  страната работят 730 завода с  430 хиляди работещи и 35 000 инженери. 5000 научни дейци създават нови технологии и машини в 30 научноизследователски института.

Машиностроенето осигурява 20% от обществения продукт и 55% от износа на България.

През 80-те години на 20. век България вече изнася 83 000 електро- и мотокари на всички континенти и се превръща в третата страна след САЩ и Япония, специализирала се в производството им.    

От Освобождението до 1945 г.  страната ни притежава 86 плавателни съда с обща товароподемност 15 500 тона. Най-големият кораб е   с товароподемност 800 тона. От 1945 до 1990 г. са произведени 1450 плавателни съда. От износ на кораби България  печели 2 млрд. щ. д. (5 пъти повече от инвестициите за отрасъла).

След 1990 г. корабостроителната индустрия  е доведена до фалит! Перлата на европейското корабостроене – ККЗ, Варна  е продадена за 1 долар.

Големият бум в българската електронна  промишленост настъпва между   60-те и  70-те години на миналия век. Пазарите се осигуряват по линия на СИВ, като България се специализира в производството на радиорелейни линии, УКВ радиостанции и съобщителна техника – телефонни централи и апарати. За СССР се изнасят годишно над 100 хиляди радиостанции и стотици хиляди телефонни централи и апарати. Произвеждат се от ДСО „Респром“, създадено през април 1965 г. В началото на 80-те „Респром“ е най-големият износител на съобщителна техника в СИВ. От средата на 60-те започва да се развива изчислителната техника, а през 1973 е създадено самостоятелно Министерство на електрониката и електротехниката. В отрасъла са заети 75 хиляди души.

През 70-те и 80-те години електронната промишленост се превръща в структуроопределящ отрасъл на българската икономика.

България се специализира в производство на 4 изделия на изчислителната техника: централни процесори за ЕИМ „Р-20“, запаметяващи устройства на магнитен диск (ЗУМД), на магнитна лента (ЗУМЛ) и сменяеми пакети магнитни дискове за ЗУМД.

За изпълнение на задълженията по линия на СИВ през 1969 – 1970 г. са изградени 7 нови завода, всички в състава на ДСО „Изот“: Завод за магнитни дискови пакети (Пазарджик), Завод за запомнящи устройства (Велико Търново), Завод за инструментална екипировка и нестандартно оборудване (Шумен), Завод за печатни платки (Русе), Завод за периферни устройства (Стара Загора), Завод за запаметяващи устройства (Пловдив), Завод за механични конструкции (Благоевград). По-късно се присъединяват и други новоизградени заводи като Завод за магнитни глави (Разлог), Завод за регистрационна техника (Самоков), Завод за магнитни прахове (Горна Оряховица), Завод за токозахранващи устройства (Харманли), завод „Мехатроника“ (Габрово). Въвежда се стегната система на вътрешна за обединението организация с цел едросерийно производство на изчислителна техника.

В края на 70-те години електрониката, наред с военно-промишления комплекс, се превръща в спасителен пояс за измъкване на страната от поредния критичен финансов период, настъпил след петролната криза от 1973 година.

Официалната статистика за 1989 г. сочи, че на електрониката и далекосъобщителната техника се падат 25% от българското промишлено производство. Приблизително 95% от общата продукция е предназначена за пазара на СИВ и предимно за СССР.  Близо 95% от приходите идват от продажби на всички видове компютърни периферни устройства. През 80-те години България става главният доставчик на високопроизводителни компютърни системи за съветските научни, изследователски и промишлени институти. България придобива и голям дял на съветските пазари за персонални компютри. Електронната промишленост притежава технологични възможности за проектиране и производство на компонентите и възлите, необходими за производството на крайни изделия, като приблизително 30 – 40% от тези компоненти и подсистеми се внасят от Запад.

След 1989 г. и разпускането на СИВ картината рязко се променя и електронната промишленост следва общия ход на икономическото развитие на България със силен спад на производството, свиване на пазара и рязко повишаване на безработицата.

Къде бяхме и къде сме днес?

Карта на нови заводи и проекти след 1989 година

През 2016 година Българската стопанска камара отчита:

В България се добиват около 4 тона злато годишно, на стойност около 347 милиона лева по борсови цени. 75% от добива е в приватизираните от   Dundee Precious Metals мини в Челопеч. По данни от отчета на „Челопеч майнинг“,  през 2011 г. е добито и изнесено злато за 133 милиона евро, но държавата е получила само 4,7 милиона евро концесионна такса.

Сред водещите 20 стоки, които изнасяме днес, само при четири 4 има  ръст в единичните цени. Отчита се голям спад в цените на метали, горива, пшеница и електрическа енергия.

Наблюдава се ръст в износа на стоки с по-висока добавена стойност като медикаменти, електрически и електронни изделия, машини, детайли и възли за автомобили.

Групите стоки със спад в износа, заради загуба на пазарни позиции, са горива, мед, зърно, конфекция, трикотаж, маслодайни семена, руди, шлаки и пепели, желязо и стомана.  При всички тях има отстъпление в пазарните позиции, тъй като спадът в износа е по-голям от спада на световния внос.

България продължава да бъде единствената държава в региона, която изнася руди и концентрати от благородни метали, като застава на 4 място сред световните износители, но златодобивът е в ръцете на канадската фирма и споменаването на България  в клсациите е само за обозначаване на произхода на металите.

Намалява износа на:

цигари – с 24%,

царевица – с 44%, при спад на световния внос с 3%;

на калцинирана сода – 17%.

Основен пазар за цигарите ни продължават да  бъде ОАЕ, в която 72% внесените цигари са български. Такава е българската официална статистика. В същото време ОАЕ декларират доста по-голям внос от България в стойностно  и в количествено измерение, което свидетелства за виско процент на сивата икономика и в експорта.

Все по-голяма част от слънчогледа се преработва до сурово олио, което извежда страната ни до 5 място сред световните износители на олио. Въпреки това, по износ на маслодаен слънчоглед, слизаме от  второ на трето място.

Ръстът на електронната промишленост в България се отразява и в износа на резистори – 19% и заемаме 6 позиция в света.

Износът на велосипеди продължава възходящия тренд, като за 5 години се е удвоил и вече сме на 10-то място на световния пазар.

България се утвърди сред водещите производители на седалки за тоалетни чинии и заема трето място на външните пазари.

Излизаме на първо място в света при износа на брашна от маслодайни семена, различни от соево и синапено. От няколко години България е  втора в света по износ на анодна мед, патешки меса и временно консервирани череши. Нов продукт сред нишовите са нефтените масла, където също сме втори.  Нови стоки в таблицата са тръбопроводи от каучук, резултат от чуждестранни инвестиции, заемаме трето място в световната ранглиста.

 Но изгубихме второто място в износа на семената от кориандър, след като над 10 години бяхме втори в света, през 2015 отидохме на 4-то място.

Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено и килограмовите цени на българския износ са сравнително ниски. Все още са изключение  случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите.

(По информация на  Българска стопанска камара и на  инж. Иван Пехливанов, зам-министър на машиностроенето през 70-те,  дългогодишен председател на БИСA (Българска индустриална стопанска асоциация – днешната Българска стопанска камара) 

 

Между редовете.сом

http://mejdu-redovete.com/от-лидер-в-износ-на-мотокари-българия-д/