Пакт за мълчание сред българските “антифашисти” в деня на подписването на пакта между СССР и нацистка Германия

На снимката: Сталин, рамо до рамо с новия му камарад Рибентроп, докато Молотов подписва пакта

23 август 1939 г. е денят, когато Съветският съюз подписва чрез пакта си с националсоциалистическа Германия не само своята отложена във времето смъртна присъда на тоталитарна империя, но и нанася убийствен удар върху представяната като романтична идея на световния комунизъм. Защото се вижда от всички, че московските “романтици” са в състояние с един подпис да превърнат смъртния враг, мотивиращ  войнствеността на комунистите, в партньор в разпределението на света със същия този враг.

Освен добре известните на всеки ученик последици от избухналата в резултат на сговора между Сталин и Хитлер Втора световна война пактът, сключен в Москва на 23 август, превръща в пълни глупаци вярващите в антифашизма като свое свещено кредо комунистически фанатици. Този бумеранг ще блъска по реномето им десетилетия докато накрая се оказа, че нито един (бивш ) фанатик не се изправи на открита борба срещу рухването на комунистическия мит в началото на 90 години на миналия век. Нито в България, нито в разпадналия се СССР. Защото самата идея, която сега се опитват да възраждат под всякакви мутирали форми в Русия и у нас, беше загубила не само своята привлекателност, но и елементарната легитимност като почва под краката на вярващите в нея.

Началото на този процес в световен мащаб е поставено именно на 23 август 1939 г., когато Сталин смайва с личното си присъствие, с което за първи път удостоява пратеници на западна държава, самите преговори с германската делегация, а след това грейва щастлив да го види целия свят и на церемонията по подписването и празнуването. Сталин пие шампанско. И Хитлер, иначе заклет въздържател, изпива цяла бутилка от същата напитка, гарнирана с възторжени уригвания за всяка дума на Сталин произнесена пред националсоциалистическите му гости, под която, по собствените му думи, би се подписал.

Българската връзка в онези събития е най-видният след Лайпцигския процес деец на т.н. международно антифашистко движение Георги Димитров, използван и като преводач от немски в процеса на преговорите с официалните представители на Германия – същата, която не успява да го осъди по обвинение за подпалвачеството на Райхстага и за изумление на “прогресивното човечество” го пуска на свобода, за да се приземи триумфално през 1934 г. в Москва.

Излиза, че дивият и варварски фашизъм, окачествен като такъм от Димитров в Лайпциг, се съобразява с правото на толкова важен подсъдим на справедлив съдебен процес и да бъде освободен поради липса на доказателства – нещо немислимо по същото в болшевишка Русия, където “враговете на народа” биват обработвани така зверски, че са готови да признаят и най-невероятни неща за себе си “престъпната си дейност”. 

Рекламното лице на болшевишкия триумф над варварския фашизъм е извикано от Сталин на инструктаж малко повече от седмица след като германците нахлуват в Полша и 10 дни преди СССР на стори същото в договорената с Хитлер за тази цел източна част на съседната държава.

За получаване на указания Сталин приема Димитров на 7 септември 1939 г. в присъствието на Молотов и  Жданов. Съветският ръководител разяснява на генералния секретар на Коминтерна, че „ние нямаме нищо против те (двете групи капиталистически страни, по определението на Сталин, които водят война, б.а.) добре да повоюват, изтощавайки се един друг. Не би било лошо, ако чрез Германия се поразклатят позициите на най-богатите капиталистически страни (по-специално Англия). Без сам да разбира и да желае това, Хитлер обърква, подкопава капиталистическата система.”След тези указания препоръката на Коминтерна за антифашистки народен фронт е изоставена. Всичките му усилия са насочени към империализма изцяло. На следващия ден на основата на Сталиновите указания Димитров подготвя и изпраща директива до всички комунистически партии от името на Президиума на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал. Това е само един от многото важни събития, върху които документите хвърлят светлина.

https://desebg.com/knigi/1374-2013-08-04-06-50-25

Днешните български следовници на Димитров, които се именуват социалисти, предпочитат да мълчат за онази позорна страница от своята история. За разлика от европейските социалисти, от които ги дели не само възприетата от днешна Русия на Путин идеология на “социалистическия консерватизъм”, но и разминаването в оценката на историята.

Прочетете какво е казал Тимерманс. Социалист, но европейски, а не евразийски каквито са поданиците на Путин в партията на Нинова и компания.

https://www.faktor.bg/bg/articles/ek-paktat-molotov-ribentrop-mezhdu-natsistka-germaniya-i-sssr-otkri-nachaloto-na-nay-mrachniya-period-v-evropeyskata-istoriya

ЕК: Пактът “Молотов — Рибентроп” между нацистка Германия и СССР откри най-мрачния период в европейската история

Това се казва в изявление в навечерието на Общоевропейския ден за почитане на паметта на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими.

Първият заместник – председател на Европейската комисия Франс Тимерманс и комисарят по правосъдието Вера Йоурова излязоха с общо изявление в навечерието на Общоевропейския ден за почитане на паметта на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими.

“На 23 август почитаме паметта на милионите жертви на всички тоталитарни режими. Подписването на пакта “Молотов — Рибентроп” между нацистка Германия и Съветския съюз на този ден през 1939 г. откри началото на мрачен период в европейската история. Време, когато гражданите нито бяха свободни да решават собствената си съдба, нито имаха право на участие във вземането на политически решения. Европа, в която свободата и демокрацията бяха само мечта.

Десетки милиони жертви бяха депортирани, измъчвани и убити по време на тоталитарните режими в Европа. Поради тази жестокост, липса на свобода и незачитане на основните права в някои части на Европа няколко поколения никога нямаха възможност да се радват на свобода и демокрация. Тази година отбелязваме също така 30-годишнината от събитията през 1989 г., когато гражданите на Централна и Източна Европа се надигнаха и пробиха Желязната завеса, като ускориха падането й. Смелите действия на гражданите върнаха свободата и демокрацията на цяла Европа. Те спомогнаха за преодоляване на разногласията и обединяване на Европа.

Ето защо това е общоевропейско наследство, което всички ние трябва да ценим, пазим и защитаваме. От 1939 г. изминаха 80 години и поколението, което беше свидетел на тоталитаризма, вече почти не е сред нас; живата история се превръща в писмена. Ето защо трябва да запазим живи тези спомени, за да вдъхновяват и направляват новите поколения в защитата на основните права, върховенството на закона и демокрацията. Именно това определя нашата самоличност. Твърдо се противопоставяме на тоталитарните и авторитарните режими от всякакъв вид. Свободна Европа не е даденост, а избор, който се отстоява ежедневно.” https://www.faktor.bg/bg/articles/ek-paktat-molotov-ribentrop-mezhdu-natsistka-germaniya-i-sssr-otkri-nachaloto-na-nay-mrachniya-period-v-evropeyskata-istoriya

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: https://www.dnevnik.bg/analizi/2019/08/23/3953952_paktut_molotov-ribentrop_80_godini_po-kusno/?ref=home_analizi

http://ivo.bg/2019/08/23/%d0%bf%d0%b0%d0%ba%d1%82-%d0%b7%d0%b0-%d0%bc%d1%8a%d0%bb%d1%87%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d1%81%d1%80%d0%b5%d0%b4-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b0%d0%bd%d1%82/