Пак ли не случихме на бежанци?
Не ни върви и с бежанците, както с политиците и както на политиците не им върви с народа, който да им гласува.
Предишните бежанци дори не бяха никакви бежанци за нас. Викахме им мигранти. Като на онези пилци, които се местят сезонно на големи ята. Подозирахме ги, че искат да ни превземат, да ни помюсюлманчат, да ни тероризират.
Бяха предимно мъже, при това млади. Разконспирирахме ги, че е пълно с терористи между тях защото са с терористичен цвят на кожата и с бради, каквито ислямските терористи носят.
И понеже бяха предимно (млади) мъже ги подозирахме също, че са хвърлили око на нашите булки и затова са платили последните си спестявания, за да си купят мобилни телефони и да дойдат у нас да се перчат с тях, богаташите им с богаташи. Обаче ги разкрихме. Не им се дадохме.
Нашистките борци срещу мигрантите от Азия и Африка постигнаха големи електорални успехи в Европейска България. Че и в Европейския парламент се намърдаха някои от най-гласовите дейци на фронта на войната срещу чуждоземците благодарение на успешно изиграната роля на спасители от мигрантското зло.
Общото между нашистите, които мразеха онези мигранти и сееха отровата на тази омраза сред себеподобните си у нас беше, че вкупом обичаха Русия. И ето че Русия им се отплати, като им прати правилна, християнско-женска-детска вълна имигранти.
Принудените да избягат от руската агресия украински жени и деца бяха посрещнати у нас като “бели хора”, които щели да ни помогнат да си решим демографската криза. Най-после дойде външна помощ по-болния ни вътрешен проблем и то помощ, причинена от любимата Русия. Без нейните ракети, бомби , снаряди и куршуми нямаше да се появи тази външна възможност за вътрешна употреба.
Оказа се, че пак нещо не ни е наред. Белите християнски жени и деца, които получиха държавна подкрепа за своето екзистенциално оцеляване, събудиха никога не заспиващата напълно завист на иначе голямото българско гостоприемство. И се започна…
“На нас защо не ни дават даром пари за ядене и за пребиваване в хотел”?
Как да обясниш на завистливия (поначало да завиждаш на осиротели откъм родно място жени и деца е “супер”, нали!), че първо трябва руска ракета да ти застраши живота и тогава можеш да кандидатстваш за европейски спасителни пари!
Все още не е късно капризното ни гостоприемство да получи удовлетворение. Както е тръгнала руската война в Украйна да върви към провал, на хоризонта се задава сценарий с руски бежанци.
Те не би трябвало да са толкова “капризни”, като украинските жертви на Путлер, свикнали да имат собствено мнение и като свободни хора да го изразяват дори и тогова, когато се предполага да са безкрайно благодарни като българи, които се кланят на своите вековни руски освободители при всякакви обстоятелства.
Руските граждани са свикнали да ги навикват, да мълчат, да се подчиняват. Ей таквиз ни трябват тук.
Внимавам какво си пожелавам, но и след болшевишката касапница България е приютявала руски бегълци в началото на миналия век. Имаме положителен опит с тяхното адаптиране. Успешен е, ако не броим трагедията на онези от тях, които касапите на Сталин погват и залавят през 1944-1945 г. в България по предварително подготвени списъци с “предатели на родината” и ги депортират обратно с цел физическа “денацификация” по лагери и милиционерски мазета.
Не се съмнявам, че сред самите рашизоиди у нас пак ще възникнат възражения дори срещу руски бежанци – щом бягат от прекрасната Русия, значи не заслужават благородното ни гостоприемство. Нещо такова…Абсурдно, но “такова”.
