Пачки, кюлчета, аудиозаписи: премиерът признава, прокуратурата отхвърля

Петя Владимирова

 

Докато пишех във вторник анализ на заключението на спецпрокуратурата от петък, че няма данни за престъпление в аудиозаписите с гласа като на премиера Борисов и финиширах с прогнозата, че няма да е възможно така лесно да бъде сътворено заключение и по разследването на пачките и кюлчетата в премиерската спалня, държавното обвинение изпреварващо ме опроверга.

Софийската градска прокуратура съобщи с лекота, като да е естествено и логично, че не е установила кой е извършителят – кой е направил снимките и видеозаписа в спалнята на Борисов, разпространени от анонимен източник през юни, и поради това досъдебното производство е спряно. Не можело да се установи и кога са направени снимките, ясно е само, че са в различно време. Още преди месеци сайтовете „Е-vestnik“ и „Биволь“ разкриха промените в метаданните и посочиха датите и дори часовете. Намеква се в съобщението и за аранжировка на шкафчето, само дето не може да бъде разкрит аранжьорът –

„специално аранжиран интериор с вещи с цел представяне на определен негативен образ

на министър-председателя на Република България Бойко Борисов“.

Същевременно се твърди в съобщението, че е извършено „обективно, пълно и всестранно разследване“, което би трябвало да означава, че са намерени и разпитани всички посетители на премиерската вила в Бояна през периода, в който вътре е снимано (преди време беше съобщено, че става дума за поне 180 човека). А прокуратурата е улеснена, защото това е място, охранвано денонощно от НСО, и всички посетители, освен че фигурират в дневниците на охраната, е проверяван и багажът им.

Два въпроса обаче са внимателно избегнати в съобщението на прокуратурата:

Първият: Извършено ли е претърсване на премиерската спалня, което е задължително при разследване на действия именно на това място. Ако е било извършено, вероятно щеше да бъде посочено в съобщението.

Вторият: Разпитан ли е премиерът и съобщил ли е на прокуратурата коя е госпожата, която той познава според интервюто му в германския вестник „Frankfurter Algemeine Zeitung“ и я подозира, че е внесла и аранжирала пачките и е направила снимките. Ако да, намерена ли е тя и отхвърля ли прокуратурата хипотезата на потърпевшия Борисов.

Прокуратурата бяга от най-важния въпрос: кой е собственикът на пачките – истински или фалшиви

През август в интервю наблюдаващата прокурорка по това разследване Боряна Бецова казва: „За да инкриминираме банкнотите и кюлчетата, трябва да сме категорични, че банкнотите са истински, а кюлчетата са от благороден метал. И трябва да кажем колко са. Във всички случаи те трябва да бъдат предоставени физически на експерта, за да даде заключение.“

От отговора й обаче не се разбра дали въобще са иззети пачките, дали ще бъдат физически предоставени на експертите и ако все още не са потърсени – каква е причината. А във вчерашното съобщение на прокуратурата няма и дума по този основен въпрос – къде са парите от чекмеджето. По-точно разбра се, че парите не са търсени.

А не са търсени, за да може прокуратурата да върже извод в съобщението, който заслужава да бъде цитиран: Наблюдаващите прокурори не намират, че по делото са налице доказателства за престъпление, свързано с естеството на вещите от снимките и видеозаписа, произхода на тези вещи или режима на тяхното държане, което да налага отделяне на материали по реда на НПК. Това е така, защото независимо за какво престъпление по НК се извършва разследване, основният въпрос, на който следва да се отговори, е – отразяват ли веществените доказателства по делото обективната действителност. При установената фактическа обстановка, след провеждане на всички възможни към момента (болдът мой – бел. авт.) действия по разследването, категорични доказателства в тази насока не са събрани.“

Тази много внимателно сътворена абракадабра, в която думи като „банкноти“ и „евро“ са избегнати (обсъждат се „вещи“ и обективна действителност), е необходима, за да не бъде казано направо, че прокуратурата въобще не се занимава с най-съществения, най-болезнения, най-опасния, въпрос: чии са парите и кюлчетата – независимо дали са истински или фалшиви; кой е притежателят им, преди да попаднат в шкафчето на премиера; какъв е техният произход. Те въобще не са търсени. А пък онзи, който ги е сложил там – просто е невъзможно да бъде открит, за да бъде попитан.

Но, внимание, тази невъзможност „да се съберат доказателства“ за собствеността на пачките се отнася за сега, за момента. А един ден… Когато Борисов вече не бъде на власт, може и да се съберат доазателствата, кой знае, това е вече играно след пъпрвата му оставка през 2013. Фино премерената предпазливост на прокурорските съждения в цитирания абзац е застраховката на прокуратурата.

А фактът, че разследването е спряно, не прекратено, дава аргумент на прокуратурата да отказва информация. Така и въпросите, зададени в началото, както и всички други, които ще се породят, ще си останат без официален отговор.

Ще остане неясно и всеки път ли Мата Хари – по разказа на Борисов, е внасяла пачки и кюлчета, щом снимките са правени в различно време, и всеки път ли ги е изнасяла, тръгвайки си –

иначе премиерът щеше да ги види и да сезира прокуратурата, не ли ?

– както би го казал д-р Филипов. Или премиерът никога не е отварял чекмеджето?

Не е смешно, трагично е, както гласи клишето (назаслужена е лошата слава на клишетата). Защото стои въпросът НСО, ДАНС и всевъзможните служби за сигурност спали ли са през това време, та някаква госпожа или госпожи успели тъй лесно да пробият сигурността на българския министър-председател. Тоест стои въпросът държава ли е България.

Само мога да си представя какво би последвало в нормална държава, ако службите или прокуратурата не могат да установят кой влиза и снима човека с най-голяма власт в държавата, докато спи. Такъв посредствен театър за толкова голям политически скандал никога не сме гледали, написа читател на „Дневник“ по повод прокурорското съобщение.

Връщам се на проверката на аудиозаписите от телефонните разговори на гласа като на премиера Борисов, разпространени през юни и юли.

Двете производства – за аудиозаписите и за снимките в премиерската спалня, освен че си приличат по целта – изчистването на премиерския образ, имат и една комична прилика: прокурорският подход при изчистването е един и същ. В аудиозаписите премиерът се чува в прав текст, че се е намесвал за смазване на фирма и изгаряне на зам.-министър, прокуратурата го опровергава. В разследването на снимките от спалнята му пък прокуратурата сякаш игнорира публичното му признание, че знае коя е Мата Хари, или поне това впечатление остава от съобщението, твърдящо, че не може да бъде открита.

„Няма данни за престъпление“ в аудиозаписите с гласа като този на премиера Бойко Борисов, обяви Специализираната прокуратура в петък и мнозина възкликнаха „о, значи гласът наистина бил на премиера ?“. Въпросителното възклицанието потъна в последвалото по-късно съобщение за заловен руски шпионин, което е далеч по-интересно от омръзналото питане какво става с проверката на телефонните разговори.

Възклицанието за „гласа“ бе прибързано и наивно – оказа се, че проверката, за която мислехме, че проучва на първо време автентичността на записаните телефеонни разговори – дали не са манипулирани, всъщност е проверявала съдържанието им и изобщо не се е занимавала с основния въпрос – кой говори. Тоест в многословното съобщение изкусно е пропуснато най-важното, което обществото трябва да узнае – официалното потвърждение, че говори именно Борисов.

Това е първият знак, който дискредитира тъй наречената проверка, чиято цел очевидно е била само да обяви, че престъпление няма.

В един от записите се чуват няколко забележителни реплики: „… Раздуйте това, че вкарах КФН по „Еврохолд“ на тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене“. И също: „Манолев ще изгори, ще му повдигнат днеска – утре обвинение и ще го съсипем. Аз го предупредих. Аз ще изгоря всичко, за да изгори Елена Йончева.“

Може да е изричал премиерът такива недопустими неща, но прокуратурата установява, че не са верни. И как го е установила? Обяснения дали не кои да е – „премиерът Бойко Борисов, бившият финансов министър Владислав Горанов, председателят на антикорупционната комисия и бивш главен прокурор Сотир Цацаров и главният прокурор Иван Гешев“ – изрежда прокуратурата. Респектиращо. И какво ли са казали те, освен че не са оказвали натиск над никакви подчинени институции.

Разпитали шефката на КФН (Комисията за финансов надзор/) и зам.-шефа на благоевградската прокуратура – „оказвал ли ви е някой натиск“ и те какво ли биха отвърнали освен „ама, разбира се, никой не ни е оказвал натиск“, нито да размажем „Еврохолд“, нито да изгорим Манолев. Въпреки че в „Еврохолд“ действително са извършвани проверки на КФН, това не доказва репликата на гласа от аудиозаписа – законът презюмира, че институциите си вършат работата, в случая проверките, добросъвестно, нали.

И заключението е готово – престъпление няма.

Но и двете прокуррски производства имат една ценна заслуга: доказаха безапелационно двойните мерки на прокурорската законност

Не смея да помисля как щеше да изглежда съобщението на прокуратурата за пачките евро и кюлчетата, ако бяха заснети е в Бояна, а в шкафчето на критик на Гешев, Борисов, Пеевски…

През януари бяха огласени телефонни разговори на президента с шефа на Военновъздушните сили тогава ген. Цанко Стойков, и то разговори – СРС, подслушани по образувано дело срещу ген. Стойков (какво ли стана с това дело – мълчание), та Гешев се обърна към КС да пита какво да предприеме. тъй като в разговорите имало данни за престъпление на държавния глава. Въпреки че не се чуваше от гласа на президента да дава указания за извършване на нарушения.

В аудиозаписите с гласа като на Борисов се чуват директни признания, че е „вкарал КФН“ в една фирма, за да я размаже“, и че ще „изгори някого“, „за да изгори Елена Йончева“. Но няма данни за престъпление.

Прокуратурата да огласи протоколите от обясненията на Борисов и разпитите по проверката, както огласи нвремето разговорите на президента

Да го направи в духа на прозрачността, в който дух казва, че работи, когато разпространява материали, свързани с президента, президентството и въобще с явни и предполагаеми опоненти на статуквото. Още повече че сега Гешев е улеснен – нали проверката на аудиозаписите приключва със заключение, че няма данни за престъпление, значи няма да бъде нарушена презумпцията за невинност, тъй като няма да бъде заведено дело за аудиозаписите и няма да се чака думата на съда.

Докато при разговорите на ген. Стойков с Радев не само беше нарушена презумпция, но де факто бяха разпространени СРС, което е забранено и от Закона за СРС и е посочено като престъпление и в НК.

Но, както вече се убедихме през дългите години на прокурорска всесилност без никаква отговорност пред никого, тази институция може всичко и всякак, според човека насреща.