You are here

Пеевски - новата българска институция?

Приближен на Делян Пеевски най-вероятно ще влезе в Бюрото за контрол на СРС, т.е. ще може пряко да контролира подлсушването. Това вече изглежда като заграбване, демонстративно и без никаква съпротива, смята П. Паунова.

 

Коментар на Полина Паунова:

Шестима номинирани за пет свободни места. Става дума за излъчените от парламентарните групи кандидат-членове на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС). На пръв поглед - нищо нередно. Даже напротив - ако в деловодството на парламента бяха внесени точно пет кандидатури, ситуацията би изглеждала подозрителна. Тогава логичният извод би бил, че партиите са се споразумели, че няма реално състезание и реална експертиза на въпросните бъдещи членове. 

Само че и сегашната номинация на шестима е не по-малко подозрителна. Тя насочва вниманието ни към две неща. И двете - печални за българската демокрация. Първо: към вечния рефрен с непрестанни доказателства, че омертата между опозиция и управляващи в сектор "Сигурност" никога не е преставала да съществува, така че сблъсъците около всичко останало изглеждат само като театър. И второ: към човека, който не успя да стане шеф на ДАНС - Делян Пеевски, издател, милионер и депутат със спорни законодателни инициативи, който сякаш е придобил статут на отделна парламентарна група, превърнала се в незаобиколим фактор при управлението на ГЕРБ и Обединените патриоти. 

За какво става дума?

През миналата година и началото на сегашната Бюрото за контрол на СРС стана център на публичен скандал, който доведе до отстраняване на зам.-председателя Георги Гатев през март тази година. Заради скандала шефът на Бюрото Бойко Рашков влезе в открит конфликт с главния прокурор Сотир Цацаров. Есенцията на скандала бяха обвиненията на Рашков срещу прокуратурата, че с поредица действия, включително отстраняването на Гатев, се цели едно: да няма контрол върху специалните разузнавателни средства. 

Любопитен момент е, че в остраняването на Гатев се включиха всички парламентарно представени партии, в това число тихомълком и номиниралата го ДПС. Още тогава се заговори, че именно Бойко Рашков - номинация на БСП и приближен на бившия шеф на партията Михаил Миков, ще бъде следващият остранен, заради атаката му към държавното обвинение.

Към момента членовете на бюрото трябва да бъдат подменени. И, разбира се, партиите излъчват своите номинации. 

И тук започват доказателствата за поредица взаимовръзки между настоящата полититическа ситуация и отявленото желание на всички формации да не се раздухват особени скандали около подслушванията. Това ясно си личи от номинациите и най-вече от поведението на жарката опозиция в лицето на БСП.

На първо място управляващите в лицето на ГЕРБ и Обединените патриоти номинираха двама действащи представители на управляващите в Бюрото - Огнян Атанасов (излъчен от ГЕРБ) и Огнян Стоичков ("Атака"). Именно Атанасов и Стоичков са хората, които на практика бламираха всички предложения, направени от Рашков преди време, които можеха да разкрият евентуални злоупотреби с подслушване.

Другият действащ член на бюрото, който получава нова номинация, е Илия Ганев. Той е от квотата на БСП, но поведението му може да бъде причислено по-скоро към това на квотата на управляващите. Медийни източници твърдят, че той със сигурност ще бъде избран. 

Номиниран е и самият Рашков от двама депутати от БСП.

Дотук аритметиката е ясна: един от патриотите, един от ГЕРБ и... един от социалистите. След като Ганев е сигурен, а Рашков създаваше проблеми на Цацаров, изглежда съвсем ясно кой ще е избраният "социалист".

От петчленния орган остават две свободни места. Остават и двама кандидати. Единият е Пламен Колев (предложен от "Воля"). Съществен нюанс в случая е, че той е и единственият декларирал желание да бъде негов председател. Отличилият се с началнически искания Колев не е известен никому. Но има преимущество: той е номинация на "Воля", а в момента формацията на Марешки е с едни от най-силните позиции в парламента, тъй като именно тя държи ключа към кворума на управляващите. В този смисъл: ако Воля спре да се регистрира, изглежда парламентът ще спре да работи именно по време на гласуването на Бюджета за догодина, а това ще доведе до неприятности за мнозинството.

С номинациите дотук и любезното съдействие на БСП изглежда, че безопасността на единствения орган в държавата, който работи конкретно да предпазва от злоупотреба със специални разузнавателни средства, е гарантирана.

Гвоздеят в програмата

Така стигаме и до гвоздея в програмата. Дългогодишен кадър на бившата ДС и МВР, известен със завидната си кариера в сферата на енергетиката - Илко Желязков. Въпросният е предложен за зам.-председател на бюрото лично от председателя на ДПС Мустафа Карадайъ.

Желязков е бивш щатен служител на Второ главно управление на ДС, продължил след това кариерата си в Националната служба "Сигурност" (НСС) и Държавната агенция по национална сигурност (ДАНС).

Освен като бивш разузнавач и инспектор, занимаващ се с "оперативна дейност", както е посочено в автобиографията му, Желязков жъни небивали успехи в сферата на енергетиката, като общото между двете системи остава загадка.  

Енергийното си ново амплоа получва през 2007 година, когато рязко се превръща в шеф на дирекция "Сигурност и отбранително-мобилизационна подготовка" в държавния резерв, където работи и до днес. Случайно или не, по това време държавният резерв е в ресора на тогавашния зам.-министър по бедствията и авариите... Делян Пеевски.

Две години по-късно, по време на първия кабинет на Борисов, Желязков става и председател на Съвета на директорите на ТЕЦ "Марица Изток 2", където е несменяем чак до тази година. Междувременно попада на два пъти и в Съвета на директорите на Българския енергиен холдинг (БЕХ) – между април 2012 и април 2013 г., както и в периода между юни 2013 и август 2014 г. Кариерата му бележи връх при всички управления на Борисов и при това на Орешарски. Той остава несменяем по време на три служебни кабинета.

Редица медийни публикации свързват Желязков с Пеевски. Общото между тях не е отречено, а и се потвърждава от факта, че той е лична номинация в Бюрото от Мустафа Карадайъ.

Новото в българската демокрация

Очевидно Бюрото за контрол на СРС ще бъде обезоръжено и е напълно ясно, че то няма да се грижи за превенцията от незаконно подслушване. А с номинацията на Желязков органът изглежда така, сякаш е напълно овладян от Пеевски. Това от своя страна разширява познанията ни за демокрацията по български: в България един депутат може да се превърне от задкулисен фактор в истинска институция. Институция, която има свои (собствени) квоти в медиите, в политиката, в енергетиката, в службите. Във всички сфери на публичния живот. Всички останали институции пък осигуряват неговото властване. Останалото е имитация на противопоставяне, която трябва да осигури алиби за новата институция в родната политика. 

И ако преди кадруването се случваше някак зад завеса и имаше проява на свян, сега такива неща вече няма. Скоро няма дори да има нужда от алиби. 

https://www.dw.com/bg/%D0%BF%D0%B5%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%...