You are here

Пеевски си отива. Пак

Мирослав Иванов

 

„Пеевски си отива, напуска страната. Не знам какво ще говорят сега, той им беше най-добрата дъвка”.

Думите са на силно раздразнения премиер Бойко Борисов и са в отговор на обикновен журналистически въпрос от… 2016 г. От тогава ДПС депутатът не само не престана да бъде дъвка, но и се превърна във все по избождащ очите проблем с внезапното си забогатяване при трите мандата управление на Борисов и ГЕРБ.

Но ако има някакъв проблем, който истински да тревожи Борисов това не е необяснимото забогатяване на Пеевски. Проблемът, който тревожи Борисов е откритото говорено за ужасната медийна среда в България. За липсата на медийна свобода. За репресиите, а вече и убийствата на журналисти.

В така очерталата се обстановка Делян Пеевски внезапно обяви решението си за оттегляне от издателския си бизнес.

В писмо до контролирана група медии Пеевски обяви, че се отказва да продаде 50% от издателската си компания „Телеграф Медиа“ на „Ню Имидж Медиа“, както беше обявено, и се отказва от лично участие в този бизнес. „Студия Трансмедия“ не разполага с писмото.

В него Пеевски обвинява Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), че не се произнася по искането за одобрение на сделката близо половин година. Това според ДПС депутата е недопустимо и не кореспондира със сроковете, които комисията прилага при подобни процедури. Антимонополната комисия започна да проверява сделката в края на април, след като дружеството на депутата „Интертръст“ сключи предварителен договор за продажбата на 50% от „Телеграф медиа“ с „Ню имидж“. Версията, която развива Пеевски е, че причината КЗК да не се произнесе вече повече от пет месеца „не е в сложността на одобрението, а във факта, че касае за свързана с мен медия“.

„Не мога да толерирам подобен двоен стандарт от страна на държавния регулаторен орган, поради което днес оттеглих искането за одобрение като заявявам, че се отказвам и от сделката“, подчертава Пеевски.

От писмото му става ясно, че ДПС депутатът е учредил фондация „Телеграф“, чиято основна цел ще е „развитието на медийния пазар, повишаването на професионализма, морала и обективността в журналистическата професия, както и борбата срещу фалшивите новини във всичките им форми“.

Собствеността на медийната група ще бъде прехвърлена от Пеевски на фондацията, а той се ангажира „да помага материално“.

Пропадналата сделка

Сделката по продажба на половината от издателския бизнес на Пеевски беше обявена през април тази година. Новината за нея дойде буквално ден след като „Репортери без граници“ публикува последното си изследване за медийна свобода, което показа че България вече е последна не само в ЕС, но и на Балканите.

Сделката изглежда доста странна още от обявяването си. И купувачът, и продавачът по нея избягваха да я коментират.

А спекулации за реалните цели на сделката не липсваха. На първо място, че чрез нея Пеевски се опита да си купи имидж на приемлив издател. Анонсът за сделка се появи в разгара на кампанията по проверка на Пеевски във връзка със сигнала срещу него в САЩ по закона „Магнитски“.

В медийните среди сделката беше приемана като подготовка за придобиването на телевизията БиТиВи от „Ню Имидж Медиа“.

Не на последно място силно коментирано обяснение за странната сделка беше и желанието на американската компания „Ню Имидж“ да си потърси качествен лобист за търсените законово гарантирани данъчни облекчения. Основната дейност на „Ню Имидж“ е производство на филми. Компанията е собственик на филмовото студио „Ню Бояна Филм“ и е добре позната в България.

„Посредством сделката страните желаят да развият дейността на печатните медии, като ще работят съвместно за създаване на високи журналистически стандарти и утвърждаването на медийния плурализъм“, обявиха в съобщение до медиите при обявяването на сделката нереализираните купувач и продавач.

Втори опит

Това не е първи провален опит на медиите на Пеевски да се сдобият със западен купувач. През 2014 г. българската компания „Нова българска медийна група холдинг“, в която беше съсредоточена собствеността на медиите на Пеевски (по това време собственост на неговата майка Ирена Кръстева) обяви, че е подписала договор за продажба с ирландската компания Мedia Maker Limited  на Патрик Халпени. Халпени е бивш дългогодишен изпълнителен директор на медийната група „Communiсorp. Group“ и според официалното съобщение, разпространено от Ирена Кръстева, „има сериозен инвестиционен и управленски опит в различни медии (печатни, електронни, реклама и др.) в много европейски държави“.

През 2018 г. мрежата радиостанции от групата Communiсorp беше придобита от българските си мениджъри със заем от ПИБ.

Изтеглянето от медии идва в продължение на тенденцията на Пеевски да се отстрани, поне видимо, от бизнеса в България. Тенденция, която започна през 2016 г., когато Бойко Борисов изпадна в конфузна ситуация при среща с българската общност в посолството в Лондон. Тогава Борисов беше попитан дали не вижда Пеевски в огледалото, когато се погледне заради множеството данни, че разпределя обществени поръчки в полза на контролирани от Пеевски компании.

В последните две години ДПС депутатът се оказа крупен собственик на неизвестен бизнес в чужбина, основно в Дубай, който му помогна да декларира огромно за българските стандарти имущество. Имуществото на Пеевски се оказа напълно „чисто“ според проверка на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество.

http://www.transmedia.bg/2018/10/11/%D0%BF%D0%B5%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA...