You are here

Пеевски – новият будител

Всеки народ си заслужава будителите. В България такъв се оказва Пеевски, който опитва да освежи новия си имидж с още един епитет: държавник. Ако и това се официализира, на грабежите вече ще им казваме грижа за страната.

 

Коментар от Полина Паунова:

Освен млад и успял мъж, както преди пет години сам се описа, народният представител от ДПС Делян Пеевски с течение на времето добави и други епитети към името си. Изсветлявайки малка част от притежанията си, той изведнъж се превърна и в милионер, като продължи да бъде народен представител – тоест, доказа, че каквото и да говорят за него някакви си хора и медии, каквито и съмнения да предизвиква в обществото, една конкретна част от суверена продължава да го избира съвсем легално и така той скромно си носи титлата “демократично избран”.

Всичко това обаче очевидно не е достатъчно за неуспелия шеф на ДАНС. И затова той продължава своята офанзива за изсветляване на публичния му образ. Въпросното изсветляване върви обаче със задължителен обществен данък, който трябва да платят всички онези, които някога са намирали или в момента намират нередности и съмнения около личността на емблематичния за ДПС народен предствител.

Като допълнение към новото му амплоа трябваше да изглеждат КТБ-поправките в банковия закон, които целяха хем да представят Пеевски като загрижен за казуса (и, разбира се, отдалечен от него), хем, според експерти, да му донесат определени ползи, например материални.

Така трябваше да изглеждат и медийните текстове, които издателят-депутат със свита от негови колеги внесе в началото на годината и които тази седмица бяха приети окончателно.

Първоначално поправките приличиха на законодателно отмъщение към онези медии, с които Пеевски така или иначе почти всеки ден се разправя от страниците на вестниците си. Впоследствие той и тримата му съавтори от ДПС коригираха проекта си, за да отговорят на критиките.

Малко след Движението, правителството също съобщи, че готви свой закон за прозрачност на медийната собственост. Такъв обаче не се появи на бял свят, а депутатите от мнозинството гласуваха идеите на Пеевски като един. Което очевидно означава, че управляващите са харесали проекта и затова са се отказали от своята инициатива.

Имиджови цели

Целите на промените изглеждат изцяло имиджови. Тъй като краен резултат едва ли ще има. Още повече, че и сега има изискване медиите да декларират собствениците си, като се вписват в регистър, поддържан от Министерството на културата. Точно това ще се случва и в бъдеще, но в малко по-разширен обхват.

Далеч по-интересни от текстовете обаче се оказват няколко съпътстващи ситуации. Малко преди окончателното приемане на закона му, Пеевски реши да прехвърли вестниците си на фондация, която да се ръководи от „изявени журналисти“, а той самият щял само да я финансира. Към момента Пеевски притежава официално шест вестника и гневно отхвърля обвиненията, че е монополист на медийния пазар.

Твърденията за обратното се базират на подозрения, че той индиректно контролира редица други печатни и онлайн издания, а защо не и телевизия. Това може лесно да се разбере, ако се проследи строго унифицираната им редакционна политика, подчинена на едни и същи опорни точки и залагаща на еднотипни текстове и теми, които често дори се препечатват в различните издания.

На този фон в пленарната зала депутатът от ДПС Йордан Цонев представи Пеевски като истински държавник, който неуморно брани България и нейния имидж от зловредните набези на Сорос и свързани с него организации. От обясненията на Цонев стана ясно, че нормативният акт цели не пиар на Пеевски, а пиар на България срещу лъжливата класация на „Репортери без граници“, които класираха страната на последно място по медийна свобода в Европа.

Крайната цел

Разбира се, каквито и текстове да бъдат приети, каквито и закони да влязат в сила, каквито и фондации да регистрира Пеевски с цел да се оттласка от имиджа си на медиен магнат – една част от обществото ще продължи да бъде наясно кой контролира медийния бизнес в България, а другата просто няма да се интересува.

Единственият ефект е, че ще пострадат малките медии, които ако досега са се опитвали да бъдат независими, в някакъв момент ще разберат, че ако бъдат “натиснати” законово, ще спрат да съществуват. Ето защо е твърде вероятно поривът им към опозиционност да секне.

И не на последно място: днес, пет години, след като Пеевски се самоописа като успял млад мъж, той бе обявен от най-високата трибуна в българската политика за държавник, грижещ се за родината си. Мантрата ще бъде подета и от всички уж независими от него издания, които с всички методи на пропагандата ще се опитат да я внушат като реалност.

Впрочем, никой от управляващите депутати не направи опит да обори това твърдение. Въпреки че всички те се опитват да си припишат заслуги за свалянето на правителството “Орешарски” с протеста #ДАНСwithme, който всъщност бе срещу назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС.

Печалната равносметка е, че Делян Пеевски не просто не падна от власт (съвсем реална власт), а дори се укрепва в нея и вече иска да се превърне в символ на държавността – и то тъкмо заради тези управляващи, които уж нямат формална пресечна точка с него.

Ако доскоро Пеевски искаше да поизлъска имиджа си, днес вече по всичко личи, че целта очевидно е актуализирана. И тя е неговият образ да се превърне в норма за политическа доблест, която брани държавата от чуждоземски вмешателства. А когато това се случи, всяко следващо грабителство ще бъде обяснявано като грижа за българите, а не като съмнителна схема.

И още нещо накрая: в приемането на текстовете има една волна или неволна символика. Медийните поправки на този държавник, милионер, депутат, издател и успял млад мъж бяха приети от Народното събрание в Деня на народните будители. Но пък в крайна сметка всеки народ си заслужава будителите.

https://www.dw.com/bg/%D0%BF%D0%B5%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%...