Перспективи за световната читанка

Странно защо толкова много хора напират да стават митничари, а не учители. Създало се е погрешно впечатление, че митничарите събират акциза от облагаемите стоки на тировете, таксите за преминаването на границата от чужденците и от своите, когато излизат навън. Нищо подобно - това го прави Читанката. Митничарите и граничната полиция са само нейни дребни подизпълнители.

chi

Читанката определя територията на езиковата общност и следователно къде да минават границите на държавата. После се разполагат капепетата и митническите гишета така по гънките на местността, че да не могат да бъдат заобиколени освен с много тлъсти подкупи.

Ако македонците сложат едно тяхно букварче в Благоевград, след десет години всички там ще бъдат македонци, а капепето ще се изнесе пред дупнишкия тунел, като териториален спор ще има само в чия зона да попаднат автокъщите около тунела. И обратно - ако в Скопие се настани българската читанка, след десет години всички там ще са българи и съответно граничният пункт на Гюешево ще се демонтира. Само албанците там ще си останат албанци поради косовската си читанка.

При тая ситуация най-зле се оказаха западните ни чисто български покрайнини, придадени на Сърбия по Ньойския договор. Там деца и възрастни с труд сричат едновременно и българската, и сръбската читанка. Затруднението им идва не толкова от особеностите на двете азбуки, които все пак са кирилски. Мъчнотиите на такова двойствено положение настъпват поради основното внушение на всяка читанка, че само родната природа на нейната етническа група е с ненадминати хубости, а тая на съседите е жива пустиня.

Следва възхвалата на юнашкото племе, което обитава тия хубости. Възпява се бойната слава и храброст на воините, които са ги бранили и съответно загивали с песен от най-благозвучния език на света. На дечицата импонират такива суперменски атрибути по аналогия с батмани и спайдермени. То си е ясно, че добрият патриот предава само чуждото отечество. Ами когато отечествата са едновременно две, и то съседни? Как да се провикнат в един глас: "Българи юнаци" и "Ща е сръбин, све е юнак"?

Ако ирокезите бяха имали читанка, според тая на племето Бамбо добродетел щеше да означава Бамбо да изяде Бимбо. От своя страна читанката на племето Бимбо щеше да призовава за изяждане на племето Бамбо. Просто и ясно. Обаче ето какви неразбории се получават, когато великите сили така разчертаят границите им върху някоя цигарена кутия, че част от племето Бимбо остава в чертите на племето Бамбо и обратно.

И понеже такива неразбории стават не само на Балканите, ами и в Пенджаб, и в Исламабад, и в Кабул, и в Киркук, че и в Баския и Каталуния, в Белгия и Фландрия, на великите очертатели на границите им писна и рекоха: я да направим ние от света една глобална митническа територия, че да няма такива разпри. Хем няма да се вижда къде точно е бариерата за принадената стойност, хем като велики икономически сили тая стойност ще си я прибираме само ние. И дадоха директива за световна читанка с общочовешки мотиви, която да внушава добросъседство, а не да възкресява междусъседски омрази.

Дотук добре. След като точно преди сто години Толстой бе писал, че при съвременната световна взаимообвързаност патриотизмът вече е суеверие, какво им остава на патриотарите при днешната световна икономика на скоростен транспорт и още по-скоростен интернет. Обаче имало какво да им остава. Като викнаха патриотарите, че космополитите искат да извадят Ботев и Вазов от учебниците, че като се втурнаха храбро със 130 години закъснение да ни освобождават от турско робство едновременно с късните антикомунисти, които поне напират да свалят комунизма с едно забавяне само от двайсетина години. Първите си искат старата читанка, вторите си искат новата.

И пак беше добре, докато традиционалисти и европеисти се джафкаха яростно кой бил закъснял локалист и кой безроден космополит. Лошото настъпи, когато и двата лагера взеха да манифестират цивилизованост и готовност за разумни компромиси. Казаха: при класиците има всичко, ще съставим читанките с един баланс от безкористно родолюбие, съчетано с общочовешка толерантност към различията на другите народи.

Катастрофата настъпи, след като едните и другите трябваше да изберат четивата на великия компромис. Това, че при класиците има всичко, а при учебникарите твърде малко, се оказа вярно. Учебникарите не са в състояние да разберат кое четиво е хубаво и им върши работа и кое не твърде. Винаги съм се учудвал как умни и просветени хора не могат да различават естетическа единица от естетическа нула. Но, хайде, рекох си, да не му сеем на корена ряпа, види се прав е Пенчо Славейков, че само певец певеца разбира.

С други думи, наложи се да седна и да им помогна. Хващам томовете на дядо Вазов, когото патриотарите не могат обвини, че е противник на освобождението на България, а пък космополитите не могат да отрекат, че е патриарх на нашата литература. Без дълго прелистване намирам стихотворението му "Горко на победените", което е свръхродолюбиво и свръхобщочовешко едновременно. В апогея на нашите победи през Балканската война Вазов възкликва най-патетично, че ние не сме такива, дето ще кажем "Горко на победените", каквото са правили от векове всички победители. Дори и да искаме, нашата трудова душевност е такава, че няма да стоварваме безпричинно зло на невинно население. Съвсем си отдъхнах, като прибавих към него и Дебеляновото "Мъртвият не ни е враг". Рекох си: готово, поне ще изкупим вината си за тогавашния ни боен марш "Съюзници-разбойници".

Щом се оправих общочовешки с балканските ни съседи, мислех, че следва най-трудното - с турците. Но се оказа, че "Изворът на белоногата " на дядо Славейков е най-идеалното четиво дори направо за съвместна българо-турска читанка. Мома Гергана отказва на султана да я отведе на богатски живот в Цариград, а предпочита бедността с първото си либе Никола, който ще є бъде и първо венчило. Султанът се трогва от нейната преданост към род, родина и либе и заръчва изворът чешма да стане. И той наистина днес е обект на туристическата ни индустрия, при това близо до българо-турската граница край Харманли.

Обаче тъкмо я вписах тая хубава балада на трето място в съставителството си на световната читанка, и Доган взе, че изтърси какво че Балканската война била възродителен процес и етническо прочистване. Македонците гракнаха по разни филми, че сме били нацисти и татари едновременно. Турската икономическа мощ започна да финансира възвеличаването на блясъка на султанските си епохи. На Скопие трябва да му се признае, че подхвана общочовешката тематика, като въздигна върху бронзови коне де що световни владетели е имало, на които те били преки потомци (на владетелите де, не на конете).

Хич не ми направиха добра услуга съседите при съставителството на общата ни световна читанка, ама, викам си, както и да е. Ако се оправя аз с великите сили, нашите съседни палета ще клекнат, къде ще ходят, колко пъти са го правили това упражнение.

Затова се обърнах към англичаните. Признайте, им викам, нейде из вашите читанки, че лорд Биконсфилд не е бил прав, като се е отнасял с неприязън към въжделенията на българите да имат своя европейска държава, а е подкрепял османското статукво. Само срещу едно такова ваше, макар и обтекаемо изречение, ще извадим Вазовия куплет, че при смъртта на лорда се е засмяло "всичко честно от Лондра до Батак". Ама не ще да си укори лорда коварният му Албион и това си е. Не щат и всичките им читанки на немци-френци-англофренци да спрат да възхвалят мъдрите решения на Берлинския конгрес, който най-много разбишка балканските ни читанки.

Останах си само с Гергана и Никола, с милостта и съчувствието на дядо Вазов към победените и с убития по бойните полета Дебелянов, който наистина в никой случай не ни е враг. Брей, бавно ще става тая работа със световната читанка. Но все пак има надежда. Както е тръгнало, скоро светът съвсем ще се отучи да чете. Тогава всички несъгласия около съдържанието на световната читанка ще отпаднат от само себе си и тя най-после ще се превърне в живо дело.

Марко Ганчев

Стършел