You are here

Петият закон на Пеевски…и обявяването на петата власт

Екип на Капитал

– След като „оправи“ КТБ, депутатът издател реши да регулира и медиите

 

– Законопроектът му е с нулева ефективност, но показва чувството му за превъзходство над всички правни институции

Месеците февруари и октомври стимулират законодателния порив на народния представител от ДПС Делян Пеевски. От пет години почти всеки февруари и октомври (2015 е изключение) той внася по някой законопроект, който е всъщност неговото собствено отрицание.

 

Първо беше този срещу офшорките, при все че основните бизнеси, за които се знае, че контролира, идват от такива зони. После поиска да бъде спряно вторичното ограбване на КТБ от стратегическия му партньор поне до 2014 г. Цветан Василев, заедно с когото, видно от фактите, е управлявал банката.

Инициативата на депутата издател от тази седмица е насочена към друга сфера, която упражнява като бизнес – медиите. „Обществото трябва да знае кой кой е на медийния пазар и как се финансират медиите. Всеки трябва да може да прецени достоверността и независимостта на информацията и мненията, изразени в медиите, именно през призмата на прозрачната собственост и пазарното икономическо съществуване“, каза народният представител в обръщение до обществото след внасянето на законопроекта.

Така практически депутатът от ДПС обяви наличието на пета власт – на икономическите интереси, директно представлявани в парламента. Фактите са смущаващи. Вносителят на проектозакона:

– Придоби едно по едно издателства и разпространението на вестници с финансиране от КТБ. Дълги години криеше собствеността си. Появяваха се мними чужди инвеститори – някой си Патрик от Ирландия, който дори даде интервю за „Капитал“. След множество маневри Пеевски все пак се показа като собственик.

– Мрежата на вестникарско разпространение е монополизирана под контрола на депутата. Крайните точки за продажба презпроекта „Лафка“ – също.

– Същото важи и за двете основни печатници на всекидневници, които на практика бяха придобити със средства от КТБ.

Крадецът вика „дръжте крадеца“

Внезапно същият издател на вестници, който се явява и депутат, без очевидния конфликт на интереси да предизвиква каквато и да е институционална реакция, предлага проект за медиите. Всички „доставчици на медийни услуги“ да декларират действителния си собственик пред Министерството на културата (до този момент подобно изискване има само за вестниците, списанията, телевизиите и радиата, но не и за интернет сайтовете – той разширява).

Всички доставчици на медийни услуги да декларират пред Търговския регистър „всяко безвъзмездно получаване на парични средства или имущество и/или всяко друго получаване на парични средства, независимо от използваната правна форма, извън приходите от обичайна дейност на доставчика на медийни услуги, както и всички получени заеми извън банковите кредити“.

Разпространителите на вестници да декларират всяка година колко сергии имат и ако са над една трета, министърът на културата да сезира Комисията за защита на конкуренцията.

Голям парадокс, защото Пеевски е уязвимият по конкурентното законодателство и по всички горни точки.

Базовият проблем в предложението е, че то е очевиден конфликт на интереси. „Изобщо не се крие, че този законопроект е насочен срещу конкурентни медии. Използването на законодателство за разрешаване на спорни въпроси с конкуренцията в сферата на медиите може да представлява форма на цензура“, коментира адвокат Александър Кашъмов.

Желанието на най-известния депутат на ДПС да оправи свободата на словото не идва в случаен момент. През последните няколко месеца той се опитва да се изчисти от образа на монополист в пазара на печата, като наложи тезата, че контролира само тези медии, чийто собственик е.

„Господин Пеевски притежава само „Телеграф“, сайта „Монитор“, седмичника „Политика“, регионалния „Борба“ и един спортен“, се опита да обясни в края на януари Любомира Будакова, главен редактор на „Монитор“, по време на кръгла маса, организирана в Брюксел от германската фондация „Европейски център за преса и медийна свобода“.

Подобна теза трябва да опонира на очевидната хегемония, която Пеевски има на медийния, разпространителския и печатарския пазар.

За последното е показателна историята на ръководителката на отдел „Европа“ в „Репортери без граници“ Полин Адес-Мевел, разказана на същия форум в Брюксел. Тя сподели как след няколко публични изказвания за свободата на медиите в България е получила заплашително писмо заради твърдението й, че 80% от разпространението на вестници се контролира от депутата от ДПС. Малката подробност е, че писмото идва от „Канал 3“, с който народният представител формално няма нищо общо.

В същия контекст Пеевски преструктурира дружествата, в които е издателският му бизнес. Така в края на 2017 г. изчезнаха холдинговото „Нова българска медийна група“ (собственик на всички официалния издания) и неговият собственик „Балканска медийна компания“.

 

Само допреди година второто беше гръбнакът на официалния бизнес на Пеевски. В него бяха съсредоточени не само десетките имоти из цяла България, закупувани с печалбата, която официално идваше от вестниците, но и други бизнеси, сред които ресторантьорство и производство на бира.

Проблемът с компанията е, че беше последната „жива“ връзка между ДПС и КТБ. През пролетта синдиците на фалиралата банка си потърсиха 600 хил. лв., които според тях са били източени от банката.

Глупости на търкалета

Проблем с медиите има. В сегмента издаване на вестници те са губещи до един (вижте карето). Но проектът на Пеевски не решава въпроса с прозрачността на финансирането им.

„Проектът не би трябвало да бъде допуснат въобще за разглеждане. Предлага се допълнение в Закон за депозиране на печатни издания, а изменението излиза далеч извън предмета и към депозирането на печатни издания се създава нова регулация на разпространители и продавачи на печатни издания, и повече, за всички медии в широк смисъл“, коментира проф. Нели Огнянова, която има сериозен опит в областта на медийното право. Проблемите са и в съдържанието.

„Създаването на задължение за обявяване на действителен собственик на всички медии няма как да стане в този закон. Освен това не се предлага решение за проблема с подставените лица и назначените купувачи – сега знаем ли кой е „Канал 3“? Кой е TV „Европа“? Кой ще купи BiT? Практиката на Красимир Гергов, който се оказа с контрол върху новините на телевизия, на която се водеше консултант, по силата на необявен на обществеността договор, не бива да се забравя“, смята проф. Огнянова.

 

Тя няма обяснение и защо банковите кредити са изключени от финансирането, което се декларира: „Тук законопроектът просто блести и свети“, обобщава тя и добавя: „Може да са техните банки, както досега – имам предвид кредитите за „Труд“ и „24 часа“, но може и да са произволни банки. Къде в законопроекта се регламентира финансирането с необезпечени кредити – практика, за която разбрахме първо по адверториалите в „24 часа“, а след това и по разкритите документи? И не води ли това до извода, че ограниченията са крайно избирателни?“

Ако целта е да се покажат реалните източници на финансиране зад медиите, проектът на Пеевски не я постига и е практически безсмислен. Тази цел е свързана с други аспекти на законодателството и прилагането му. В банковата област например в края на миналата година БНБ предложи законодателни промени, които позволяват проследяването на свързани фирми. ДПС и ГЕРБ бламираха тези промени.

Институциите остават във формална невъзможност да показват свързаност между търговските субекти. Формално не могат да проследяват източниците на финансиране и Пеевски знае това. Отделно проектът му не изисква публичност на договорите с държавата за реклама, договорите с политически партии, финансирането по комуникационни програми на европейските фондове. Все финансирания, които са управлявани от правителството и предизвикват въздържане у медиите да критикуват властта. И ампутират на практика същността на медиите в демократичното общество.

 
Реалността: Всички вестници са машини за горене на кеш

 

Вестниците са все по-губещ бизнес и това се вижда от финансовите им отчети. Въпреки че все още няма данни за 2017 г., нищо във вестникарската индустрия не предполага обръщане на тенденцията. За 2016-а се вижда, че най-голямата група по парични обороти е притежаваната от Делян Пеевски („Телеграф“, „Монитор“, „Политика“, „Меридиан мач“). Кумулативната й оперативна загуба е 1 млн. лв. – пет пъти по-зле от предходната година. Тук отчитаме основните приходни и разходни пера, свързани с печатни издания: приходите от продажба на вестници и реклама, разходите за производството им и за персонал.

Всички останали издателства отчитат оперативни загуби и влошаващи се резултати. Някои – като това на Пеевски, трупат задължения. В неговия случай – към доставчици, предприятия в групата и в графата „Други“. Сумарно издателството на народния представител от ДПС дължи в рамките на година около 160% от общия приход на изданията си.

Други издателства – като „Труд“, задлъжняват към персонала, в данъчни и осигурителни плащания.

Групата на „24 часа“ и „168 часа“ също показва оперативна загуба и отрицателен паричен поток от 4 млн. лв. за 2016 г. Дори доскорошната „машина за пари“, клюкарският „Уикенд“, от 1.2 млн. печалба през 2014 две години по-късно вече е на 0.5 млн. загуба.

Фундаменталните причини зад икономическите резултати в сектора са спадащите продажби на хартиени издания и прехвърлянето на рекламодателите онлайн. Никой от „традиционните“ издатели (с изключение на „Икономедиа“, издателят на „Капитал“ и „Дневник“) не успява да генерира значими дигитални приходи, за да компенсира поне частично загубите от хартиен бизнес. Това обяснява липсата на стратегически инвеститори в сектора. Фактът, че повечето издания продължават да съществуват, показва, че допълващото им финансиране е непазарно.

В този смисъл издателят Делян Пеевски е прав. На обществото е нужна информация откъде реално идват тези пари. Само така читателите ще могат да отсъждат как финансовите интереси се отразяват на обективността на поднасяната информация. Законодателното допълнение, което депутатът от ДПС внася, обаче няма да разреши този проблем. То е само имитация на опит за повече прозрачност.

Колкото до вестника, който четете, и другите издания на „Икономедиа“, през седмицата обявихме, че липсващите средства, които компенсират оперативната загуба от издателска дейност, през следващите три години ще бъдат попълнени с финансиране от фондация „Америка за България“. Безвъзмездната помощ възлиза на 7% от приходите и не обвързва редакционната политика. За последното могат да съдят читателите.

В следващия брой на „Капитал“ ще направим пълен анализ на медийната собственост, източниците на финансиране и потенциални сфери на влияние.

https://kafeneto.wordpress.com/