Победеният победител се превръща от властелин в пластилин, а унизените му готвят “Жерминал”

Иво Инджев

Никой не оспорваше прогнозата за първото място на ГЕРБ, но всички се провалиха в предвижданията си за “високите” проценти на ГЕРБ и най-вече за шансовете на нейния собственик да се възпроизведе като премиер за четвърти път.

Клакьорите му повтаряха в захлас, че щял пак да ни управлява. Напук на някакви си протести и силно преобладаващите проценти от гражданите, пожелали той да си ходи.

“Не, няма да си ходи”, караха се на тези граждани охранените му охранители от опълчението на опричниците. 

От момента на оповестяването на първите резултати от изборите  нито един от тези натегачи не посмя да повтори тази закана. Нито един. А повечето се изпокриха в очакване на знак от непрежалимия си (до вчера) бащица.

И той им го даде. Призна се за победител, който е победен. Остави ги да си блъскат главите как да си пренапишат прогнозите така, че да оправдаят досегашните лъжи. Заряза ги да се оправят сами на кръговото движение в блатото, в което катастрофираха при (не)очаквания обрат с разгроменото Борисово статукво. 

Дали за шашмите на шаманите му в медиите и в (без)мозъчните му тръстове им е платено да го славят само до изборите и до очакваното от трезвите анализатори развяване на бялото знаме? Или плащането покрива и периода на прехода му от статута на властелин към пластилин, готов на всичко, за да остане още малко на власт?

Скоро ще разберем от поведението на унизените медии и от гърчовете на арогантните служители на култа към личността му, които обещаваха вожда им да мачка с джипката си България още веднъж. Но в жалката поза на собствен говорител, рязко контрастираща с предишните му дебелашки перчения сред антураж от щастливи мисирки, Борисов хвърли кърпата на тепиха.

Всичко, което можаха да кажат на първо четене провалените оракули на неговото поредно възкръсване е, че той пак бил проявил мъдрост с предложението си да се прегърне с всички. 

За(д)явката му с медиите в среднощния му зов за помощ поставя въпроса дали ще се опита да се върне в играта на надприказване, от която сам се отказа от близо година насам. Дали ще посмее се подложи на гнева на мисирките, освободени от атавистичния си страх пред касапското му поведение на всевластен господар?

Унизените го очакват на свой терен. Ще падне голямо кълване. Да се готви за своя “Жерминал” – пролетния месец на отмъщението на изнасилените. Емил Зола го е описал много натуралистично. На Винету му предстои да се запознае с тази “вековната злоба на роба”.   

За негово улеснение в превода що е то “Жерминал”: това е нещо френско, приложено на двукраки, подобно на  тричането на четириноги у нас.