Подхлъзна ли се Путин в Казахстан? По(с)ледиците предстоят

 

Ден след като Путин заяви публично, че войските му ще напуснат Казахстан по искане на Токаев, президентът на азиатската държава направи точно това и даде два дни на прякото руско военно присъствие. Звучи като ултиматум, но вероятно е е решение, съгласувано с Москва с цел да съхрани властта на самия Токаев в държавата, в която дерусификацията е в ход от 30 години и рязката й промяна обрича на омраза и презрение всеки ръководител на най-голямата и най-богатата бивша съветска колония.

Има два големи въпроса в контекста на мълниеносната, но изглеждаща като доста кратка и безславна руска намеса.

Първо: без доказателства остава основанието за намесата, предизвикана уж от някаква външна роля в бунтовете. Твърденията за 20 000 (!) чуждестранни обучени и въоръжени бойци, пристигнали в Казахстан и ръководени от единен център, са толкова нелепи по своята същност и мащаб, че така и ще си останат илюстрация на поговорката “на страха очите са големи”, но и на максимата, че на “лъжата краката са къси”.

В списваните на руски език форуми в интернет е пълно по този повод с подигравки за абсурда чужди терористи ( или американците) да са подкрепили исканията на въстаналото население за по-ниски цени на енергията- защото излиза, че тези “терористи” ( или американците, според руската пропаганда), са истински ангели-закрилници на правата на бедните в Казахстан. Излиза, че Русия се е намесила сатанински, за да попречи на тези ангели.

Тази карикатура, която осмива измислицата как чужди терористи са подкрепили исканията за по-ниски цени в Казахстан, казва всичко в кратка и нагледна форма.

 

 

 

 

Второ и не по-малко “интересно” е що за “Варшавски договор” дефилира в спасителната руска военна операция и доколко Путин е прав да се гордее със своите съюзници от Организацията по договора за колективна сигурност ( ОДКС).

В този договор членуват държави, които или са белязани от големи вътрешни разделения след протестни вълни, като Беларус и Казахстан, или наскоро са преминали през гражданска война, като Таджикистан, или направо воюват помежду си, като Таджикистан и Киргизия. Последната преживя наскоро нещо като три революции, непрекъсната смяна на властта след потушаването на кървави безредици в Бишкек ( и не само там).

НА СНИМКАТА: Арменски спасители в Казахстан

 

Самият Казахстан има на хартия сериозни военни възможности благодарение на приходите си от износ на полезни изкопаеми в качеството на четвъртата най-богата държава в света по природни залежи. Но на практика демонстрира неспособност да използва този потенциал, за да удържи улични протести, при които най-големият град в държавата Алмати премина в ръцете на демонстрантите. Президентът Токаев заяви вчера, че цели поделения на силовите структури са напуснали панически своите офиси ( така се изрази), оставяйки след себе си документацията и оръжията си. 

 

 

 

 

 

А как изглежда съюзникът Армения, която също се молеше за помощ от ОДКС, но не получи такава, търпейки поражение от Азърбайджан във войната за Нагорни Карабах?

Положението е (двуглав) орел, рак и щука, ако изобщо съюзниците на двуглавия орел могат да бъдат оприличени на раци и щуки, а не на свадливи помежду си свраки.

От краткия прелет над това кукувиче гнездо се вижда, че руските съюзници не са в състояние да се справят със собствените си проблеми сами, какво остава да спасяват побратимите си по ОДКС. Видя се бутафорията на руския опит да демонстрира нещо като международна легитимност на имперска външна политика на Кремъл по измислен повод, като абсолютно недоказаната външна заплаха за Казахстан. По(с)ледиците предстоят.

https://ivo.bg/2022/01/12/%d0%bf%d0%be%d0%b4%d1%85%d0%bb%d1%8a%d0%b7%d0%...