"Позитано" предлага предизборно лековерие

Кандидат-президентът на БСП ген. Румен Радев се афишира като независим, но чистосърдечно си призна, че "без подкрепата на партията победата е невъзможна".

Червената партия явно разчита на късата памет на електората си

ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ

Има партии и избиратели, които се заслужават едни други. Ако пускаш бюлетина за някого на всеки вот, независимо че ти поднася все същите глупави и плитки измишльотини, значи ти са пада да бъдеш лъган. И лъжци след това да те управляват.

Такива лекомислени поддръжници си има всяка партия. Но никъде другаде не цари такова всеобщо простодушие, каквото се забелязва сред електората на БСП. Лековерието, с което избирателите на столетницата поглъщат всеки неин лозунг, направо замайва със своята наивност и безотговорност. Ето, с наближаването на президентските избори отънелите откъм номера партийци на "Позитано" 20 пак извадиха прокъсания от употреба апел за премахване на западните санкции срещу "братска Русия". "Те вредят на българския национален интерес, на българската икономика, земеделие и туризъм. Стига с предателска външна политика, която унизява достойнството на България", отигра топката соцлидерът Корнелия Нинова. И добави сантиментално: "Никой не може да изкорени топлите братски чувства на българите към Русия". По съвсем същите опорни точки се оказа, че работи и левият кандидат-президент Румен Радев. Според него "няма да видим нищо добро" от наказателните мерки спрямо руснаците, пък и "наш дълг като българи и родолюбци" било да "предадем на следващите поколения топлотата и човечността в отношенията между нашите два народа". 

Какво удивително единомислие 

Нали уж генералът беше безпартиен кандидат, въпреки че нему принадлежи заключението, че "без подкрепата на партията, победата е невъзможна".

Всеки, който има думата на международната сцена, вече се изказа за продължаване на санкциите. И тук не говорим само за Обама, Меркел и Оланд, но и за братята ни по съдба от посткомунистическа Източна Европа, т.е. и да искаме да променим западната политика, просто няма на кого да се опрем. Това не е мигрантско-бежанският проблем, където всеки се чувства достатъчно смел да гони собствените си цели. Но нашето БСП има електорат да мобилизира, избори да печели, какво го интересуват политическите реалности! Като няма нови идеи да спечели поддръжници, се обръща към изпитаната рецепта - няколко умилителни приказки за добрия дядо Иван, разни неясни отправки към националния интерес и достойнство плюс (малко и съвсем премерени) закани към Брюксел, че нещо много ни се бърка в суверенитета. И готово. Като удобно забрави, че западните санкции, срещу които сега се бори с такава ярост, бяха одобрени навремето от конструираното от БСП и ДПС правителство на Пламен Орешарски. Последният, издигнат за премиер от червените в качеството си на "независим експерт" (приликите с Румен Радев изобщо не са случайни), известно време дори флиртува публично с идеята България да наложи вето на одобрените от ЕС санкции. Но накрая взе че ги прегърна.

Междувременно соцдепутатите в парламента разиграваха любимата си сценка "сами срещу всички"- ние санкции не щем, ама не ни дават избор, даже ДПС не ни подкрепя. Смешното театро изглежда свърши работа, след като лозунгът "Долу санкциите!" се вдига наново след малко повече от две години и от червените редици не се чува дори едно: "Ама, как така, нали до вчера бяхте на власт и съвсем друго правехте?"

Това нищо и никакво въпросче 

може да се зададе на социалистите за много неща

И до ден-днешен бесепарите тихо роптаят срещу т.нар. американски военни бази у нас. Но и тук паметта им изневерява. Споразумението между България и САЩ за съвместно ползване на наши военни съоръжения беше сключено през 2006 г., когато управляваше правителството на екслидера на БСП Сергей Станишев. Ратифицира го доминираният от тройната коалиция тогавашен парламент с мнозинство от 155 депутати. А червената върхушка, този горещ привърженик на пряката демокрация, тогава твърдо се противопостави на свикването на референдум по въпроса, каквото предложение имаше от неколцина бивши и настоящи соцдепутати. Да не забравяме, че при същото управление влязохме и в ЕС - нещо, което и до ден-днешен докарва до ярост някои среди във и около БСП, ако се съди по скорошното обругаване на флагове на Евросъюза на традиционния русофилски събор край язовир "Копринка". Но да си спомним думите на Станишев от 2007 г. (както и факта, че сега е лидер на евросоциалистите): "След 15 години тежки усилия България стана пълноправен член на ЕС. Това е сбъдната мечта, защото всички работихме здраво за нейното осъществяване". Да не пропускаме и плоския данък - анатема за всеки правоверен социалист, пак той въведе с обещанието, че всички ще спечелят от налога. После при последвалото управление на ГЕРБ взе че се обяви за прогресивен налог върху доходите. Не е изненада, че когато червените отново дойдоха на власт през 2013 г., първото нещо, което стана ясно, е, че данъчната система няма да се пипа. И че затова отново им беше виновно ДПС, което не давало и думичка да се издума за каквато и да е промяна.

Но така ще е, докато червеният електорат продължава да гледа на партията като на свещен символ, за който всяка лоша дума е равнозначна на светотатство. А за нея той ще си остане полезен избирател, който може да баламосва, докато има възможност.

http://www.segabg.com/