You are here

Покорителят на покорения руски народ

Във връзка с поредната победа на Владимир Путин на т.н. избори в Русия искам да поздравя с малко фактология онези, които се радват на този погром (руска дума, свързана с антиеврейските кланета в Русия, превърнала се в международен термин).

Пиша по памет, по навик и по инерция след многократни свои коментари по темата кой е Путин на когото се радват(е).

Искам да (ви) кажа, че Путин е враг на руския народ.

Това е руснакът, който се възцари начело на най-голяма по територия държава в света по волята на “цар Елцин”, който при всичките си многобройни недостатъци отвори Русия към света. Отвори и вратата на демокрацията както никой друг владетел в руската история, но само за период от 8 години, превръщайки я за кратко в приятел на цивилизования свят. След което избраният от него придворен слуга я затвори – но не веднага, а стъпка по стъпка.

Според политолога Станислав Белковски, Путин е спечелил доверието на Елцин с обещанието да пази семейството му от репресии. Путин доказал лоялността си в пряк сблъсък с руския главен прокурор Юрий Скуратов, отказал на Елцин да подаде оставка след секс скандал, онагледен с видеоматериал в публичността. Новият шеф на КГБ\ФСБ  Владимир Путин го накарал да подпише оставката си с пистолет, опрян в челото му.

С пистолет в ръка Путин печели доверието на Елцин “отстрелва” (първо само символично) Борис Немцов като фаворит за президентския пост.

Апропо, (вашият) Путин никога не е бил кадрови разузнавач (дори и това не е бил). Работил е в Пето управление на КГБ. Донасял е  за съветските граждани, командировани или учещи в Дрезден в бившата ГДР. Но и дребосъкът Шикългрубер никога не е бил герой от войната, но се превръща в главен причинител на следващата. Дребничките Джугашвили, Шикългрубер и Путин за известен период се превръщат в обожествявани великани в очите на цели народи, преди да ги връхлети потопа на тяхното наследство.

Белковски твърди също в книгата си “Путин: цялата истина за стопанина на Кремъл”, че Путин всъщност е избран за приемник на президентската власт от семейството на Елцин още през 1996 г. след като президентът получава два инфаркта през май и юли същата година. Т.е. семейство Елцин буквално си “отглежда” Путин.

Изгряването на посредствения във всяко отношение Путин само формално е свързано непосредствено със залеза на внушителния Елцин, макар тези скачени съдове да имат откачена роля в утвърждаването на новия руски автократ, който си прилича със Сталин (и) по това, че е бил пренебрежимо невзрачен в началото на кариерата си.

Възходът на Путин е белязан със смазването на Чечня, която печели първата си война за отделяне от Русия в периода, когато СССР се разпадаше по шевовете и много други народи успяха да избягат от съветската клетка, формирайки собствени държави. За разлика от тях, чеченците не получават разрешение да се обособят като независим анклав.

Серия от масови убийства в резултат на взривени жилищни блокове в Русия създават необходимата шовинистична истерия, която е нужна да никому неизвестния новоизлюпен през август 1999-та премиер на Русия Владир Путин (един от около 4 души, заемали този пост в рамките на годината), да се прочуе като победител на  миниатюрната Чечня след приписаните на неизвестни чеченци атентати в Русия.

В рамките на месеци след назначаването си за премиер и като инициатор на смазването на Чечня (наказана с цялата мощ на руската армия след ужасяващите бомбени атентати в Русия, за които дисидентът Литвиненко обвини лично Путин и плати с живота си за тази дързост), новата звезда на руската политика основава своя партия. Тя моментало печели парламентарните, а по-малко от половин година след това и президентските избори. Владимир Владимирович яхна Русия, изравни рекорда на Брежнев по продължително управление и вече гони Сталин в това състезание.

Първият си сигнал като продължител на съветските традиции Путин изпраща, откривайки на 20 декември 1999 г. паметник на своя бивш началник  Андропов.  Другарите, присъстващи на празника, аплодират бурно, когато Путин заявява, че ФСБ е достоен приемник на КГБ.

Путин никога не се е явявал на каквито и да било избори, преди да стане президент. Но взима мерки изборите никога повече да не бъдат свободни.

Първата грижа на Путин като президент от 14 март 2000 г. беше да започне с мерките по овладяване на национално значимите медии. Само 4 дни му трябваха, за да пристъпи към бруталните акции по превземане на телевизионните канали, които го критикуваха.

Путин пише със “златни букви” историята на овластения цинизъм с поведението си на  самодържец, който не благоволява да реагира на трагедията с руските моряци, удавили се в подводницата “Курск” през септември 2000 г. В отговор на въпроса какво е станало с подводницата, той заявява пред американска телевизия: “потъна” – сякаш става дума за някакъв предмет, е не за най–голямата (човешка) катастрофа в съвременната подводна история на Русия, изплувала на повърхността.

Путин държа в затвора близо 13 години най-богатия руснак Ходорковски като демонстрация какво се случва с бизнесмен, който си позволява да е насторен опозиционно спрямо него и дори да финансира опозицията.

Путин е отмъстителен до полуда. Не веднъж е завявал, че предателите заслужават да бъдат наказвани безпощадно (а терористите се закани да “дави в кенефа”).  Списъкът имената на жестоки убийства на негови врагове е дълъг: от Литвиненко, Березовски и Борис Немцов, до проговорилия пред британците бивш шпионин Сергей Скрипал.

Путин разви параноя, опасявайки се от бунтове в Русия по подобие на т.н. цветни революци в Грузия и Украйна през 2004 г. В резултат нападна Грузия през 2008 г. и Украйна през 2014 г. Подкрепи отцепването на анклави и в двете страни.

В самата Русия Путин воюва с полицейската си машина срещу протестните демонстрации на своите сънародници.

Путин постигна международна изолация на огромната Русия каквато никой друг руско-съветски владетел не е постигал, прибавяйки още територия към гигантската страна и презрение към нея по целия свят.

Путин претендира да е укрепил и развил Русия, но всъщост закрепи необратимо статута й на суровинен придатък на развитите западни икономики, зависим от западните технологии за съществуването и развитието на същата тази добивна индустрия.

Това е Путин, покорителят на покорния руския народ, който още не осъзнава поражението си и живее във фазата на всенародната гордост от аншлуса с Крим. В Третия Рим му се радват пирово както в Третия райх третираха присъединяването на територии с брутална сила или “по любов” от страна на “присъединените” судетски немци в Чехия и австрийците в Австрия. Резултатът за Третия Рим ще бъде подобен на края на Третия райх.

Под водачеството на своя Нерон Русия пропусна фатално шанса си да се нареди сред развитите цивилизовани държави, прахосвайки временно спечеленото приказно богатство от продажбите на подземни богатсва за милитаризация, вместо да вложи средствата за модернизация на държавата.

https://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-pokoritelyat-na-pokornia-ruski-narod/

http://ivo.bg/2018/03/19/%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B...