You are here

Половин нация природозащитници. Скоро цялата!

(Не)познатите методи за опазване на околната среда

Webcafe

47 процента от българите смятали себе си за природозащитници, посочват резултатите от представително проучване на Изследователски център „Тренд“. В истинността на този резултат няма как да има никакво съмнение, очевидно просто трябва да предефинираме някои понятия.

Да вземем например явлението „Иван си хвърля боклука през терасата“.

Това е иновативен метод за преработка на отпадъци с множество преимущества. Първо, по този начин не се препълват кварталните контейнери за боклук, а на Иван му е пределно ясно, че най-нелицеприятната част от визията на квартала му са именно те.

Второ, пускането на торбички с отпадъци през прозореца има възпитателен ефект върху децата от квартала, които може да си играят пред блока – от малки ги учи да са по-внимателни, за да не им се стоварят проблеми върху главите. Буквално.

Трето, остатъците от храна в „бомбичките“ с боклук служат за препитание на всички улични котки и кучета в района. Какво по-природозащитническо от това?!?

Ако сте на противоположно мнение, вие просто не разбирате новите методи за опазване на околната среда, които Иван и много други като него изповядват.

Искате още доказателства? Когато се приберете вкъщи, погледнете подметките на обувките си. Там ще откриете доказателства не само за това как у нас се пази околната среда, но и за това какви са хранителните навици на хората във вашия град. Върху дъвка можете да намерите залепнала опаковка от вафла, а компания й правят кафявите органични отпадъци на кучета от различни породи.

Голяма част от българите са толкова големи природозащитници, че когато разхождат кучетата си не си носят лопатки и пликове, за да събират техните „мини“. Подобни методи са характерни само за изоставащите страни от Западна Европа. Там просто не разбират, че в изпражненията на кучетата всъщност са полезни за наторяване на тротоарните плочки.

А хората, които разнасят отпадъците с обувките си, спомагат за наторяването на плочките и в други квартали. Така доброто се разраства, а градът цъфти ли, цъфти.

Но да погледнем по-подробно цифрите:

– Според същото изследване 40 процента от българите са на мнение, че в последните 10 години въздухът в населеното им място е станал по-мръсен.

Това, което изследването няма как да посочи, е, че тези наблюдения са базирани на наблюдения не през целия 10-годишен период, а през последните 6 месеца – откакто качеството на въздуха стана тема и взе да намира място в новините, когато редакторите им не могат да си харесат „нещо по-интересно“.

В загрижеността на голяма част от природозащитниците у нас (почти всеки, ако се вярва на изследването, а както казахме – няма основание да не вярваме) за качеството на въздуха можете да се убедите и от шофьорските им навици.

Изчакайте гореспоменатия Иван да напусне своята панелна обител и да се качи в колата си. Старият дизелов опел без катализатор дими като цял завод, но това е умишлено.

Иван има свой специфичен метод да стимулира 20-те дървета в 20-хилядния му жилищен квартал да преработват въглеродния диоксид и да създават повече кислород. Иван мисли за въздуха, който той и съседите му дишат!

– 73 процента от анкетираните се тревожат за обезлесяване, сеч или измиране на горите. Това се явява и най-големият страх на модерния български природозащитник.

Част от тези хора продължават да се отопляват на дърва, вероятно, за да стимулират засаждането на повече нови дървета. Има такива, които търсят и възможно най-евтината дървесина, дори да не е маркирана. Това е друга специфична черта на много българи – да се помага на социално-слабите и маргинализирани групи, като се подкрепят техните предприемачески инициативи от рода „с брадва, смелост и мерак“ в гората.

Грижата за горските площи се изразява и в честото явление „да си хвърлиш цигарата през прозореца, докато караш“. Целта там е ясна – да се създаде пречистващ огън, който да премахне старите гори и да даде възможност за развитие на нова растителност. А вие си мислехте, че това е безотговорност и мърлящина…

– 26 процента казват, че рециклират отпадъци. В тях попада и Мария, жената на Иван, която работи като хигиенист. Визира това, че офисите, които посещава, имат различни съдове за боклук – за хартия и за пластмаси. Съдове, съдържанието на които Мария накрая събира на едно място и ги хвърля в добрия стар метален контейнер на улицата, защото шарените са „много сложни“. Но е важно желанието.

За финал идва най-важната цифра –  41% от българите, най-голям дял, са „оптимисти за решаването на екологичните проблеми в България в следващите 10 години“.

И след всичко казано дотук, как да не са?

https://www.webcafe.bg/webcafe/onya-deto-ne-go-triyat/id_1644454564_Polo...